Гората иска думата на всеки от нас: Неа Станд пред BlueLink.net

По професия програмист. Все още. Отскоро, автор на песни, с интереси в готик/дуум метъл и фолклорната музика. Вълнува се от фотография, опазване на дивата природа, планинарство. Автор на фентъзи книгата "Забравената песен". Неа Станд публикува видеоклип с посвещение. Парчето е “Иска ми думата гората”, а посвещението е за всички, които я пазят и не се изморяват да го правят въпреки всички трудности, които срещат по пътя си, на Коалиция "За да остане Природа в България" и всички, работещи за опазване на дивата ни природа.

За гората у нас се е пяло и ще се пее. Но не бях попадал в последно време на социално-ангажирана музика, особено фолклор, особено посветена на активните природозащитници. Затова потърсих авторката за кратко, но необходимо разяснение. Открих я под истинското й име: Елица Стоянова. Ето отговорите й в разговор, който се завърза между София и Будапеща, сред съвременните облачни технологии за комуникация в интернет. Чия дума иска гората?

Имаше една мелодия, която дълго време стоеше без думи. Въртеше се в главата ми, искаше да се облече в конкретика, но явно времето ѝ не беше дошло. Един ден, докато пътувах през Странджа и се наслаждавах на дивите ѝ, зелени гори, в мен се зароди едно много специално чувство. Тогава написах и текста на песента. Гората е там, красива, магична и обаятелна, и всеки, който я уважава и пази, ще бъде достъпен за най-големите ѝ съкровища. Текстът на песента изразява отношението ми към дивата природа и целият ни свят. Клоните, тревите, реките и гнездата са нещата, които унищожаваме в природата - изсичането на вековни гори, изправянето на коритата на реките и преграждането им на неподходящи места, за да се строят минивецове, бракониерството, избиването на защитени видове, унищожаването на ценни хабитати на редки растения. В третия куплет са богатствата, които гората и планината ни дават - чиста вода и въздух, неща, без които съществуването ни би било невъзможно.  И така, всъщност гората иска думата на всеки от нас. Тя ни дава всичко без да иска нищо в замяна, а ние просто трябва да я пазим, за да го получим. Без това отношение към нея, тя просто ще си отиде.

Повечето от нас днес живеят в града - тук работим, тук консумираме, тук се любим, тук растат децата ни. Къде е пътят към дома през гората, за който пееш, и кой върви по него?

В песента съм изразила собственото си отношение към дивата природа и нашия свят. Вярно е, живеем в града, но лично аз прекарам ли твърде много време в него, без да отида в гората, в планината, ежедневието ми става сиво, сякаш нещо ми липсва. Гората ме зарежда с енергия, спокойствие, сила и радост. Напомня ми, че ежедневните ни грижи до голяма степен са измислица на собствената ни суета, че не са толкова значими, колкото ги приемаме докато сме в града. В този смисъл, гората за мен е символ на място, където се чувствам свободна и уравновесена. Приближава ме към мястото, което бих нарекла истински дом - не апартамент в града, а едно място вътре във всеки един от нас. По него може да тръгне всеки, трябва само да поиска :)

В последните месеци видяхме хиляди да демонстрират по градските улици в защита на гората, журналистите писаха и политиците се изказваха. Защо според теб има нужда от песен за да се чуе гласът на гората?

Песните са още един начин да изразим собствената си позиция за нещата, които се случват около нас. Те могат да бъдат изключително въздействащи.
"Иска ми дума гората" не е писана с някаква конкретна цел, а е по-скоро следствие на нуждата на творците да изразят отношението си към случващото се около нас, и в частност случващото се с дивата природа в последните години. Тя е нещо, чувство и настроение, което витае във въздуха, и аз много ще се радвам, ако и други хора открият собственото си усещане в нея.

В реалния живот се занивамаш с информационни технологии. В ерата на интернет и фейсбук те са ключови за опазването на горите и природата като цяло. Но ти явно предпочиташ музиката като средство за изразяване и въздействие. Имаш ли аргументи за това?

Всъщност това не е съвсем така. Като много други хора използвам социалните мрежи за да спомогна разпространяването на информация, свързана с кампаниите за опазване на дивата природа. Освен това дълго време работех съвместно със "За да остане Природа в България" по поддръжката на сайта и фейсбук страницата на кампанията. Интернет е безценен помощник, двете неща в никакъв случай не се изключват, а по-скоро взаимно се допълват. Всеки един човек, желаещ да помогне за опазването на природата, може да го направи чрез нещата, които обича да прави и в които се чувства сигурен. За едни това ще са информационните технологии, за други ще е музиката, за трети - фотографията и т.н.

Добре стана дума за важните неща - за тях пее в една друга песничка, от друг жанр и историческа епоха, една нарисувана мечка. Кои са те за теб?

Мечката от "Книга за джунглата" пее за основните потребности в мечешкия ѝ живот. Но ние, хората, някак си не можем да се задоволим с толкова малко. Все искаме още и още, още хотели, още ски писти и лифтове. Много важно е да успеем да намерим баланса, преди да сме унищожили безвъзвратно това, което дори не ни принадлежи, но сме свикнали да ползваме и експолатираме както намерим за добре. Никога не си купувам неща, от които нямам нужда. Не изхвърлям вещи, които не ми трябват, а ги подарявам. В града се придвиждам основно с градския транспорт, а в планината ходя само пеша. Когато съм на почивка, подпомагам малките местни производители и къщи за гости. И, честно казано, общувам главно с хора, които са осъзнали факта, че ние не сме по-важни от природата, и отношението им към нея е същото като моето. Те са важните неща за мен.
 

А кои са важните хора, които допринесоха за случването на тази песен?

Хората, на които е посветена песента. Бих искала да ги поканя на концерт на една от групите, в които свиря - Арт Либитум, на 4 декември от 19 часа в Софийска градска художествена галерия, където ще прозвучи на живо “Иска ми дума гората”, а също и много други авторски и фолклорни песни от цял свят.

---

Иска ми дума гората

Ноември 2012

Музика: Елица Стоянова, Николай Николов, Йордан Владев

Текст: Елица Стоянова

Изпълняват: Йордан Владев: перкусии, тамбура, Николай Николов: кавал, китара, бас китара,

Елица Стоянова: вокал, цигулка, Биляна Гоцева: втори вокал.

Звукозапис: Йордан Владев, Николай Николов

Снимки: Николай Николов, Елица Стоянова

Иска ми дума гората,

че да ме пусне да мина.

Че да ме пусне да мина

и да си дома отида.

Клоне да не ѝ прекърша,

вода да не ѝ в реки размътя,

гнезда да не ѝ съборя,

трева да не ѝ откъсна.

Ако таз дума изпълня,

дебела сянка в ней ще намеря,

бистра студена водица.

Тъй ми рече гората.