Адв. Екимджиев: Делото срещу мръсния въздух в Пловдив подобри институционалната култура на Общината

Адвокат Михаил Екимджиев е част от екипа юристи, осъдили Община Пловдив заради бездействието й по отношение на мръсния въздух. Делото започва през 2010 година и завършва през 2021 година с осъдителното решение на ВКС след два неуспеха на по-ниски инстанции. Прилага ли се съдебното решение на практика, какво прави общината след осъждането си, струва ли си да извървим трънливия път в отстояването на правата си? Това попитахме адвокат Екимджиев в рамките на гражданския форум „Време за действие за климатични права“, организиран от фондация „БлуЛинк“ на 27 юни 2023.

Цялото интервю може да видите тук.

Делото, което заведохте през 2010 г. срещу Пловдивската община, е прецедент в България – за първи път граждани успяват да осъдят общината заради мръсния въздух. Какво се промени към по-добро, откакто спечелихте делото?
Има осезаема промяна. Градът определено е по-чист. Но тя не е достатъчна. Броят на допустимите превишения значително надвишава максимално допустимия брой от 35 дни в годината. Една от „най-ефикасните“ мерки, които общината и РИОСВ предприеха в изпълнение на решението на ЕК, беше да преместят измервателните станции, които отчитаха най-притеснителните стойности, от централната градска част към периферията на града, където замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ) е по-малко.
Но така или иначе колеги юристи от общината ни казват, че в резултат на това близо 10-годишно дело цели отдели, които отговарят за чистотата на въздуха, за трафика, които до този момент само са вземали заплати, сега работят на пълни обороти и увеличават щатовете си. Така че се надявам да имат някаква устойчивост тези постижения и това да е добър повод за формиране на институционална култура, която да продължи и след решението, което още не е изпълнено.

Има ли механизъм, по който общината да бъде задължена да изпълни решението?
Не бихме могли да я задължим ние. Но цялата логика на нормативните актове на ЕК е, че тези измервателни станции трябва да бъдат именно в невралгичните точки. Там, където е най-вероятно да се случат нарушения, защото би трябвало станциите да алармират незабавно властите, а те своевременно да предупреждават гражданите. По силата на тази логика, станциите трябва да са там, където рискът от превишения е най-голям. Затова сме сезирали ЕК, която би могла да извърши проверки и да санкционира държавата.

Какво НЕ СЕ промени и си остана същото или се влоши?
Общината стана по-хитра, по-предпазлива, по-склонна да полага усилия за имитации на резултати. Налице е една комбинация на недостатъчни подобрения от една страна, и от друга страна на значително повишаване на капацитета на общината за имитация на промени. В момента никой не би могъл да каже колко по-чист е въздухът от преди 12 години, когато започнахме това дело. Няма реални данни, но сетивно усещаме нещата. Станахме експерти или по чистота на въздуха, или по климатология, водейки това дело и оспорвайки десетки експертизи. Разчитайки на индивидуални измервателни станции, които успяхме да мотивираме немалък брой граждани да монтират в домовете си, за да бъдат коректив на официалните измервателни станции, имаме все пак някаква представа. Съществено е намалял броят дни с ФПЧ, но сме все още вероятно 2 пъти над допустимите норми. Когато започнахме делото, превишенията бяха 100 пъти над нормата.

Какъв тип ресурси (човешки, финансови и други) са нужни за подготовката и воденето на едно такова дело?
Когато започнахме като ентусиасти, нямахме представа колко ще ни струва като време, нерви, разочарования и т.н. От гледна точка финанси: 10-15 000 лв са разноските за такси, най-вече за експертизи, без адвокатски хонорари, тъй като ние сме главни ищци. Но ако искате да водите дела, поне още толкова трябва да калкулирате за адвокатска защита пред 3 инстанции в един дълъг и изтощителен процес колективен иск.
След като делото бе загубено на 2 инстанции и се очертаваше да бъде загубено и пред Върховния касационен съд, ние, основните 4 души и организации, които заведохме делото, бяхме обещали на тези 100-ина души, че няма да допуснем да платят дори стотинка. Така че нещата щяха да са драматични за нас от финансова гледна точка.

Какви са основните трудности, с които се сблъскахте?
Основните трудности бяха свързани с некомпетентността и нежеланието на първа и втора инстанция да проумеят правните стандарти на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и на европейското право, които са задължителни: че тези норми за пределни нива на ФПЧ – и като брой дни в годината, и като степен на концентрация на куб. метър въздух, са задължения за постигане на резултат, независимо от климатичната предиспозиция на населеното място и усилията, които полагат публичните институции. Първата и втората инстанция приемаха за достатъчно, че общината се е постарала да приема програми да плаща значителни суми за климатични модели, програми, стратегии и на всеки 5 години да отчита, че те не са изпълнени, без да се грижи за реален резултат. Но именно констатациите на тези отчети на 5 години, че не са постигнати резултатите (което вероятно е правено с корупционна идея, за да се възложат нови модели, които струват много), ни послужиха да докажем, че общината е била добре информирана и въпреки това нищо не е променено, не са променени тактическите стъпки за реализация на тази стратегия. И всичко се изчерпва до един документооборот от програми, стратегии, климатични модели. Няма никакви ефикасни действия за изпълнение на набелязаните цели и за преодоляване на дефинираните проблеми.

За делото сте получили поздравления от колеги от цяла Европа. Какво е значението на делото в международната правна практика?
Получавахме запитвания как сме успели да убедим българския съд, колко време е водено делото. Не мога да проследя въздействието на това дело в други европейски страни, защото се решава на база приложимо национално право и някои европейски стандарти, но за разлика от решенията на международните съдилища решението в национални съдилища не е пряко приложимо в други държави. Има обаче обратна връзка, основно през решения на ЕСПЧ от последните години и решения срещу Германия и Швейцария, за неспазване на програмите на съответните правителства и кантони за справяне с климатичните промени. Там фокусът е върху климатичните промени. Фактът, че има такива дела пред ЕСПЧ – означава, че тези НПО преди това са изчерпали целия вътрешноправен ред пред националните съдилища, както и ние направихме, за да се наложи да стигнат до Страсбург.

Какво е посланието Ви към хората, които са засегнати от екологични проблеми, но не търсят правата си?
Бих казал, че си струва, въпреки рисковете и изключително дългия период, въпреки риска от загуба. Това е една достойна гражданска позиция и единственият начин ситуацията да бъде променена по цивилизован и устойчив начин. Важното е веднъж да бъде изградена с много кръв, пот и сълзи тази институционална култура за съобразяване и разбиране на проблема и нуждата от решаването му от РИОСВ, общини, министерството на околната. Министерството осезаемо промени позицията си последните години. Докато първоначално бяхме анатемосвани като отстъпници, целящи да компрометират прекрасния град Пловдив, европейска столица на културата, след спечелването на делото се видя, че има някакво разбиране, че като граждани имаме право на тази самозащита: на себе си и децата ни.

Интервюто взе Полина Славчева.

Още нещо важно
За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.

Форум "Време за действие за климатични права" се организира с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. „БлуЛинк“ изпълнява инициативата под ръководството на общоевропейската мрежа за правосъдие и околна среда Justice & Environment (J&E). J&E свързва 14 организации за екологично право в цяла Европа. Всички изразени в рамките на инициативата възгледи и становища са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).