Адв. Господинов: При замърсяване над нормата вече всеки столичанин може да съди Общината

Димо Господинов е адвокат, специализиран в областите информационни технологии и интелектуална собственост. Завишеният му интерес към гражданския процес и личната му кауза, свързана с мръсния въздух, го правят инициатор на три колективни иска срещу Столична община. Заедно със съмишленици той успява да осъди местните власти заради бездействието им, стъпвайки върху създадения в Пловдив прецедент. За подводните камъни в търсенето на климатична справедливост и за това как да ги избегнем, адвокат Господинов разказа по време на гражданския форум „Време за действие за климатични права“, организиран от фондация „БлуЛинк“ на 27 юни 2023.


Предисторията

Казвам се Димо Господинов и съм част от т.нар. група „Чист въздух“, която представлява ad hoc обединение от граждани и неправителствени организации, с което успяхме след продължила повече от четири години битка да осъдим Столична община за мръсния въздух в София. Аз съм адвокат и се занимавам с области на правото, които са различни от екологичното право – информационни технологии и интелектуална собственост. Имам завишен интерес към гражданския процес и по тази линия бях част от инициаторите на този съдебен процес срещу Столична община. Той се развива в рамките на изключително интересното за мен производство за колективни искове.

Делото беше заведено от мен, моите колеги Иван Велов и доцент Христо Христев, както и неправителствените организации „За земята“, „Спаси София“, „Център за независим живот“ и асоциация „Диабет тип 2“. Колегата Александър Коджабашев беше също част от колектива ни, но не като представител на колектива, а като процесуален представител.

Исковете бяха заведени през май 2017 година и приключиха в края на 2021 година - повече от 4 години и половина. Какво наложи завеждането им? Първо, в София, а и в други големи градове в България има множество здравословни проблеми, предизвикани от мръсния въздух. Към онзи момент, по данни на Световната здравна организация, София беше столицата в ЕС с най-мръсен въздух - със систематично нарушаване на европейските норми за качеството на атмосферния въздух по отношение на фините прахови частици (ФПЧ) с размер 2,5 и 10 микрометра. През зимата 2016-2017 година имаше изключително тежко замърсяване, което ми се отрази много неприятно и това беше моят личен мотив да участвам.

 

Изготвяне на анализ и стратегия

Направихме анализ какви биха могли да бъдат основанията за търсене на отговорност към Столична община. Първото, което установихме, е кой е отговорен. По Закона за качеството на атмосферния въздух това са органите за управление на т. нар. агломерации – тоест конкретните общини, сред които е и Столична община за София-град. Анализирахме какви са нарушенията.

По това време се водеше и делото по реда на колективните искове срещу Община Пловдив. Пловдивското дело беше заведено няколко години преди нашето и към онзи момент беше вече отхвърлено и на втора инстанция. На двете инстанции съдът искаше да се докаже какво конкретно съответната община е нарушила, за да се стигне до превишаване на тези емисии.

Ние установихме доста нарушения, но ето най-основните от тях: към 2017 година не беше приета програма за качеството на атмосферния въздух - нещо изключително важно за всяка дейност по управление на качеството на атмосферния въздух. Две години и половина Столичната община нямаше такава програма, въпреки всички тези проблеми. Също така, нарушаваше се член 28а от Закона за чистотата на атмосферния въздух, който дава възможност на всяка една община да предприеме по-драстични мерки, когато системно се превишават нормите. Нарушение беше и липсата на оперативен план и неадекватното информиране на обществеността.

Така гражданите нямаха възможност да предприемат мерки за самозащита от замърсяването.

Основната причина за колективните искове е, че всички членове на колектива могат да се ползват от решението срещу ответната страна. Тоест, всеки член на колектива може просто да заведе иск за вреди, без да доказва самото нарушение. Колективните искове се отнасят до засегнат колективен интерес – тоест не за индивидуално увреждане, а за каузи, които са отвъд индивидуалната личност.

 

Какво е необходимо, за да се заведе колективен иск?

  1. Първо, трябва да се намерят съмишленици, или т. нар. заинтересовани страни.
  2. Второ, за да се допусне гледането на такъв иск, представителите на колектива трябва да докажат, че могат да поемат тежестите на делото, включително и разноските.
  3. Страните трябва също да докажат, че са надеждни представители на колективния интерес. Тази норма е създадена, за да се избегнат симулативните дела, които, ако бъдат загубени, ще опропастят възможността на гражданите да получат решение по този ред. 
  4. Поне един от представителите на колектива трябва да е неправителствена организация в обществена полза, която в устава си има предмет водене на колективни искове или защита на пострадали при съответното нарушение. Другият вариант, който ние използвахме, е договор за сформиране на подобен колектив. Така различни граждани и граждански организации се съгласяват да създадат ad hoc специална организация за защита на увредените лица при съответното нарушение. Това е напълно възможно, допустимо и ние го доказахме. Това си беше прецедент.
  5. Друго важно нещо е да се събере финансиране, тъй като разноските са колосални, а при загуба се носи и отговорност. Експертизите също никак не са евтини. С дарителска кампания събрахме около 8000 лв. за експертизите, разчитайки, че няма да носим отговорност за разноските. Точно така се случи, тъй като спечелихме делото.
  6. Друго много важно нещо е да си имате организирана публичност. Ние имахме Facebook страница и сайт и доста успешен PR екип. Така провеждахме добре организирана комуникация с обществеността, което е изключително важно, защото насрещната страна може да се опита да ви компрометира. Опитаха се да го направят и с нас, но за наша радост не успяха.

 

Трудностите, които срещнахме

  1. Първата трудност е, че имаше съпротива от съдии. Делото е доста тежко и от него вероятно могат да последват доста негативи. Имаше три отвода на съдии – първо ни бавиха известно време и след това си подадоха отвод.
  2. Също така, опитаха се да ни спрат с въпроса за сериозността на представителите – твърдяха, че ищците трябвало да бъдат дипломирани еколози, физици, химици, специалисти по въздух и така нататък.
  3. Беше повдигнат и въпросът за имуществото. За щастие има достатъчно съдебна практика, която разяснява колко точно трябва да се прилага този критерий.
  4. Друг проблем, който може да срещнете, е въпросът с публичното участие, тъй като всеки гражданин от колектива може да се присъедини към делото. Моят съвет е – присъединявайте към делото само хора, които наистина могат да допринесат с доказателствен материал или са подготвени по някакъв начин да се включат в екипа на представителите. Всички други единствено усложняват процеса и могат да го забавят.
  5. Другата трудност са експертизите. Такъв тип дела се решават във висока степен от експертизи. На практика, това е нелегитимно прехвърляне на решаващи правомощия от съда към експертите. За разлика от съда, за експертите няма гаранция, че са независими. И ние срещнахме този проблем - оказа се, че всички, които може да се нарекат експерти по необходимите теми, работят за общини, чийто кмет е представител на ГЕРБ. Така тяхната независимост беше под въпрос. Стигнахме дотам, че и ние трябваше да станем експерти - не че нямаме такива експерти в нашия колектив - и благодарение на това успяхме да ги оборим достатъчно и с представяне на допълнителни доказателства.

 

Успехът на делото

Съдебното решение установи, че всичко, което сме твърдели към 2017 година, е било вярно. Все пак, от 2017 до 2021 година Столична община беше преодоляла някои от проблемите си. Решението не беше обжалвано.

Предишното подобно дело, в Пловдив, беше продължило девет години, защото мина през Върховен касационен съд (ВКС). Решението на ВКС излезе, докато ние чакахме нашето решение. ВКС осъди Община Пловдив, тоест отмени решенията на първите две инстанции, приемайки, че превишаването на нормите е напълно достатъчно, за да се ангажира отговорността на съответната община. Което означаваше, че всички усилия, които положихме, за да докажем нарушенията, не са били необходими.


Нашият съд също прие, че това е достатъчно, но едновременно с това констатира и нарушенията. В диспозитива си осъди Столична община в 12-месечен срок да достигне състояние, в което не се превишават нормите за качеството на атмосферния въздух, а също така да започне да изпълнява и мерките, които член 28 а) от Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда. Такива мерки са инициативата за зона за ниски емисии, ограничаване на битовото горене, ограничаване на транспорта и така нататък.

Смятам, че с делото създадохме практика, по която всеки след нас може да се ориентира как протичат този тип дела. Всичко е публично – и исковата ни молба, и решението. Сблъскахме се с доста от проблемите, които обичайно се срещат при допускане на колективните искове, така че вече има прокаран път. Разбира се, трябва да се направи уговорката, че предстои сериозна реформа на колективните искове.

Важна последица за субектите от колектива е, че всеки един гражданин на София може да съди Столична община на базата на това решение за вреди вследствие на мръсния въздух. Разбира се, трябва да има превишаване на допустимите норми, което към момента го няма. Ако тази година отново има превишаване, всеки може да вкара в съда иск за неимуществени вреди, примерно заради неудобството от това, че трябва да ходи с маска по улиците. Достатъчно е само да се позове на решението на съда.

Политическите последици според мен са най-значимите. Не искаме да си приписваме заслуги, но все пак през 2017 година темата за мръсния въздух беше абсолютно маргинална. През 2019 година тя беше основна в предизборния дебат. През 2023 вероятно пак ще бъде една от важните теми или поне една от темите за бичуване на настоящата власт.

 

Изпълнението на решението на съда

Относно изпълнението на решението - оказва се, че 2022 година е първата, в която, поне по официални данни, не са превишени нормите за фини прахови частици. Макар че, доколкото разбирам, тези данни са спорни, тъй като се има предвид влиянието на Сахара и това може да е довело до някакво манипулиране на данните.

Имаме наредбата за зона за ниски емисии, която според мен и според колегите не е достатъчна, но все пак има някакво кретане в правилната посока.

 

И няколко съвета за хората, които искат да водят колективни искове

Много внимателно трябва да квалифицирате дали сте в обхвата на колективните искове. Докато не се приеме закон, това продължава да бъде тясна врата. Трябва да имате план какво ще постигнете с колективните искове - тоест трябва да ги водите с някаква по-висша цел. Съберете група от заинтересовани страни, съберете финансиране, по възможност предварително, и заложете на публичност. Това са моите съвети.

Още нещо важно
За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, може да направите дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.

 

 

Форум "Време за действие за климатични права" се организира с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. „БлуЛинк“ изпълнява инициативата под ръководството на общоевропейската мрежа за правосъдие и околна среда Justice & Environment (J&E). J&E свързва 14 организации за екологично право в цяла Европа. Всички изразени в рамките на инициативата възгледи и становища са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).

Сподели