Акцизи по поръчка

В предишна статия очертахме медийните канали и опорни точки, които тютюневата индустрия ползва в България, именно за да разпространява подвеждащи твърдения, че новите тютюневи изделия са по-безопасни от останалите. Но не по-малко опасни от връзките на ТИ с българската общественост, са и връзките на тютюневата индустрия с българските политици, неправителствени организации, пациентски организации. Общественият и политически дебат за увеличаване на данъците върху тютюна в България разкри достъпът на тютюневи компании до налагането на дневен ред и предложения по българското законодателство. Това се очертава като третата и вероятно непредотвратима причина, поради която електронните цигари и нагреваемите тютюневи изделия се употребяват с непропорционално нисък акциз в сравнение с цигарите и другите тютюневи изделия. Защото именно производителите на такива изделия, изглежда, диктуват обществения дневен ред и проектозакони.

София, 30.11.2023

През ноември – декември 2022 г. по настояване на на МС българският парламент обсъди и прие акцизен  календар до 2026. С аргумента за осигуряване на предвидимост, той увеличи въведеният през 2018 г- акциз за нагреваемите тютюневи изделия. Но това дългоочаквано увеличение не предизвика особен ентусиазъм сред застъпниците за контрол на тютюна и прилагане на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация (РККТ на СЗО) в България. Според тях приетият календар отразява мненията и интересите на индустрията. Как се стигна до тази развръзка, и по какъв начин тютюневата индустрия отново съумя да наложи интересите си в законодателния процес разследваме тук.

Ето как всъщност се стигна до предложението на Министерски съвет за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (от 11 ноември 2022 г.), отправено до Народното събрание, с което се въвежда обсъдения по-горе акцизен календар (както и вкарването на течностите за електронни цигари като категория на тютюневите изделия). От точка 5 на това предложение, отправено от Министерски съвет към Народното събрание, озаглавено Промени в Закона за акцизите и данъчните складове, научаваме, че инициативата за текстовете на тези законови промени идва не от другаде, а от тютюневата индустрия: „В рамките на обществените консултации по законопроекта е постъпило искане от бранша в Закона за акцизите и данъчните складове за въвеждане на акцизен календар за период четири години напред, считано от 1 март 2023 г. с цел да се постигне балансирано увеличение на минималното акцизно облагане на цигарите и останалите свързани категории тютюневи изделия, включително електронните цигари, съдържащи никотин.“

Акцизи по поръчка на тютюневата индустрия

В следващия абзац като обосновка за въвеждането на нов акцизен календар за тютюна е приведена следната мотивация: „По този начин ще се постигне предвидимост на данъчната и регулаторната среда и ще се избегне рязко повишаване на акцизните ставки, както и нежелани последици за бизнеса, фиска и потребителите.“ За общественото здраве и вземането му предвид и дума не става.

Изглежда, и за тютюневата индустрия, и за Министерски съвет по-важно е да се избегнат „нежелани последици за бизнеса, фиска и потребителите“ на тютюневи изделия, отколкото да се добави човешкото здраве в това уравнение, коментира д-р Маша Гавраилова, старши експерт по политики за контрол на тютюна към Коалицията за живот без тютюнев дим в България.

От стенограмата от първото парламентарно обсъждане на това предложение, състояло се на 23 ноември 2022 г., се разбира, че тютюневата индустрия е имала предостатъчно време за работа върху този проектозакон – цели 9 месеца преди обсъждането му в Народното събрание. В нея четем, че „в хода на дискусията народният представител Венко Сабрутев се заинтересува от това дали текстовете (за акцизният календар) са били предмет на обществено обсъждане и изпълняват ли изискванията.“ Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова му потвърждава, че „текстовете за акцизния календар са били включени на по-късен етап, но по принцип с всички дружества, които са от индустрията, са били проведени разговори, обсъдени са техните становища. Въпросът е бил коментиран съвместно с тях от месец февруари 2022 г. и е включен в Закона за изменение на Закона за държавния бюджет за 2022 г.“

От този обмен се вижда,  че вместо „обществено обсъждане“ българските политици са се допитали единствено до дружествата, които са част от тютюневата индустрия. Така те са получили преднина от 9 месеца в процеса по т.н. „обществено обсъждане“.

Тютюневи гласове в парламента

Това стана на официално изслушване пред парламентарната комисия по бюджет и финанси. Тя изслуша 5 корпорации от тютюневия бранш и само 1 организация за контрол на тютюнопушенето – гражданската Коалиция за живот без тютюнев дим, която подкрепя законопроекта, но настоява за по-категорично повишаване на акциза върху тютюневите изделия и изравняване на нива на данъчно облагане за всички продукти, които съдържат никотин.

Позицията на Коалицията се основава на резултатите от макроикономическото проучване, ръководено от изследователя от Българската академия на науките Димитър Събев, като част от проект на Университета на Илинойс, Чикаго, САЩ, и Института за икономически науки в Белград. Проучването, извършено през 2022 г. и публикувано в крайна сметка през януари 2023 г., показа, че предимно плоско ниво на акциза от 2011 г. насам е довело до повишаване на националното потребление на цигари на глава от населението с 43% за едно десетилетие. В същото време 18% от всички смъртни случаи в България – което е около 20 000 загубени човешки живота всяка година – са свързани с употребата на тютюневи изделия. Авторите препоръчват рязко увеличаване на данъците върху тютюна, което би увеличило държавните приходи в краткосрочен и средносрочен план, като същевременно значително намали броя на консумираните цигари.

„Хипотетичното увеличение на специфичния акциз върху цигарите с 20% би довело до близо 14% по-висока изкупна цена на цигарите, заедно с 84-132 млн. лв. по-високи публични приходи – придружени от 77-87 млн. кутии цигари по-малко, консумирани в година“, се казва в проучването. Въз основа на това гражданската коалиция настоява данъците върху тютюна да се увеличат рязко с поне 15%, а нагреваемите тютюневи изделия да се облагат еднакво с всички останали.

Това не трябваше да се случи. Представителите на тютюневия бранш изразиха своите аргументи на същото изслушване на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

„Джапан Табако Интернешънъл България“ (чиито нагреваеми цигари Ploom X все още не се продават в България) и „Бритиш Американ Табако България“ (които освен традиционни цигари, предлагат и нагреваеми такива като част от серията Glo) приветстват законопроекта без забележки. Докато останалите производители изразяват по-особено мнение.

„Импириъл Табако България“  подкрепя предложенията относно акцизната ставка в частта за конвенционалните цигари, но изразява резерви относно ставките за употребата на тютюн и НТИ (компанията е производител на нагреваемите тютюневи изделия ID за Pulze), като считат, че повишението за тях е твърде високо.

„КТ Интернешънъл“ ЕАД не подкрепя предложеното увеличение на акцизите върху тютюневите изделия, и в частност за цигарите, като счита, че то не е балансирано и носи в себе си риск от изкривяване на сегашните пазарни условия (компанията засега предлага само традиционни цигари на българския пазар, но от 2020 г. е сключила договор с „Филип Морис Интернешънъл“, разрешавайки на партньора си да дистрибутира корейските нагреваеми тютюневи изделия Lil Mini, Lil Plus и Lil Hybrid по целия свят).

„Филип Морис България“ (производителят на нагреваемите HEETS за IQOS), пък, предлагат корекция на предложените ставки за нагреваеми тютюневи изделия, така че те да не надвишават процентното увеличение на данъчната тежест върху тютюна за пушене.

След това изслушване окончателното решение беше взето на 8 декември 2022 г. на пленарно заседание на българския парламент. Аргументите на тютюневата индустрията надделяха и законопроектът, отразяващ исканията ѝ, беше приет с голямо мнозинство.

За младите и акцизите

До края на 2023 г. българските депутати плануваха отново да подложат на обсъждане и гласуване изменения на Закона за акцизите и данъчните складове, който пряко касае тютюневите изделия.  Очаква се промените да касаят единствено несъдържащите тютюн нагреваеми изделия, които – ако има такива – ще бъдат вече облагани с акциз. В тази връзка, и особено с оглед на общественото здраве и нуждата от информираност, решихме да разгледаме настоящите правила за формиране на акциз, както и да отговорим на някои въпроси относно това как се е стигнало до настоящето облагане на тютюневите изделия, според нововъведения акцизен календар.

Въпреки че увеличението на данъчното облагане на тютюневи изделия има незабавен ефект върху консумацията и продажбата им, още по-важно е дългосрочното въздействие на една такава политика. Именно върху тази презумпция е изградена логиката на т.н. акцизни календари, имплементирани от редица държави. Да вземем например Обединеното кралство – една от първите държави, въвели акцизен календар, където от 2009 г. насам акцизът се покачва с прогнозируемите 5% на годишна база.

В рамките на 6 години от въвеждането на календара, пушачите намаляват, като от 21% от населението броят им спада на 17% до 2015 г. Увеличаващото се данъчното облагане има и ефект сред самите пушачи – средното потребление на цигари сред пушачите спада от 13 цигари на ден до 11 цигари на ден през 2015 г. Но най-благоприятен е ефектът за младежите на възраст между 18 и 24 години – по данни на Националната статистическа служба на Великобритания, за този период пушачите в тази възраст са намалели отблизо 26% на 21%.

Изложената статистика, разбира се, не е нито изолиран случай, нито специфичност на Обединеното кралство. Повишението на данъчното облагане върху тютюневите изделия е всъщност един от основните методи за борба с тютюнопушенето, препоръчан от Световната здравна организация (СЗО) към ООН. Препоръката на СЗО е то да се равнява на поне 70% от продажната цена. Първенец в прилагането на тази препоръка, обаче, не е нито Великобритания, нито някоя друга от западноевропейските държави.

Източна Европа, където броят на пушачи от 15-годишна възраст и нагоре е най-висок в световен мащаб, изглежда имайки това предвид, е и регионът, който най-отговорно прилага тези препоръки на СЗО. На челна позиция в света по данъчно облагане на цигарите са Босна и Херцеговина (86% от продажната им цена), Израел (85%), Словакия (84%), България (84%), Полша (82.6%), Турция (82.2%), Естония (81.7%), Финландия (81.7%), Гърция (81.6%) и по-далечната Чили (81.6%).

Но истина ли е това? Наистина ли тези препоръки се прилагат толкова отговорно в нашия регион? От една страна, оказва се, заради ниските цени – дори и с акциза – цигарите си остават съвсем достъпни за гражданите на Източна Европа. И особено в България, където от целия свят (ако изключим американския протекторат Палау от уравнението) е най-силно разпространена употребата на тютюневи продукти сред младите на възраст между 13-15 години – с цели 32%. В тази негативна класация, България е последвана от Румъния (31%), Хърватия (29%), Словакия (29%), Австрия (25%), Чехия (23.6%), Чили (23.3%), Полша (22%), Украйна (22%) и Литва (21%). И все по-трудно е да се борим с тази тенденция, имайки предвид, че вече не е 2015 г. и цигарите вече далеч не са единственото изделие за пушене, особено сред младите.

Една трудна дефиниция

Разковничето тук е именно въпросът какво е тютюнопушене? Защото в най-общ смисъл тези крути мерки засягат предимно традиционните цигари, но не и съвсем модерните, нови продукти, които скоро ще отпразнуват своята 10-та годишнина, без България да е реагирала достатъчно адекватно на популярността им. Става въпрос за електронните цигари и нагреваеми тютюневи изделия, които по дефиниция не се пушат.

Цената им, недостатъчно обременена от акциз, вероятно също допринася към тази популярност. Защото вдигането на акциза на едни стоки, респективно занижавайки ставките за други подобни стоки, логично, пренасочва потребителите и най-вече младите (които не разполагат със собствени финанси) именно към иновативните тютюневи и никотинови продукти.

Ето какво предвижда българският акцизен календар от настоящия Закон за акцизите и данъчните складове за идната 2024 г., преведен на езика на потребителите в отговор на въпроса какво е акцизното облагане върху „една цигара“ – за да се даде яснота защо прохождащите пушачи и младежите се насочват към тези продукти. И изглежда, че липсата на зловонна миризма (по която иначе един родител би усетил, че детето му пуши) и липсата на забрана за пушене на вейп в кафенета и дискотеки не са единствените фактори. Сред тях безспорно е и факторът ценообразуване. Ето как действа той при различните тютюневи изделия:

Според чл. 37 от споменатия закон, акцизът за пури и пурети от началото на  2024 г. ще се равнява на 32.7 стотинки на бройка. Но имайки предвид, че грамажът не влиза в уравнението (а самата бройка), в зависимост от размера на изделието, този тютюнев продукт, бил той и луксозен, може да се окаже най-евтин от акцизна гледна точка в някои от случаите – според вкуса на пушача.

Много по-малко пространство за лавиране е оставено на пушачите на насипен тютюн (за ръчно свиване, лула или наргиле). Член 38 фиксира акцизната ставка на база грамаж, равняваща се на 18,4 стотинки на грам, но имайки предвид, че една ръчно свита цигара не надвишава 0,8 грама тютнево съдържание, то акцизът ще се равнява на не повече от 14.72 стотинки на бройка.

В същия този чл. 38 е обособен и акцизът за заместители на тютюна, съдържащи никотин (като дъвки, паучове и имитации на снусове без тютюн),  течности за електронни цигари (вейпове) и нагреваеми цигари. Дори и да е трудно да се изчисли акцизната ставка върху една такава „теоретична цигара“, все пак е ясно, че са съвсем лека категория от финансова гледна точка: от 2024 г. грам пауч, или снус без тютюн, ще бъде обложен едва с 9.5 стотинки, а една нагреваема цигара – само с 10 стотинки (33,1 стотинки на грам тютюн, при положение, че една кутия нагреваеми цигари съдържа 6.1 грама тютюн или 0.3 грама на нагреваема цигара).

Труден за сравнително изчисление е и акцизът на течностите за вейпове/електронни цигари, защото 35-те стотинки за милилитър, предвидени за 2024 г., трудно се превеждат на езика на цигарите. Но ако приемем, че 1 mL течност се равнява средно на 300 дръпвания или вдишвания (с продължителност между половин и една и половина секунди), следователно 1 mL предоставя толкова дръпвания, колкото и 20 обикновени цигари (ако средно една цигара се пуши на 15 дръпки). Така излиза, че една „електронна цигара“ се облага с едва 1.75 стотинки.

Почти десеторно по-ниската ставка на течностите за вейпове, обаче, идва с важното уточнение, че се прилага за всякакъв вид течности, независимо дали съдържат никотин или не… Тоест, за феновете на парфюмираните глицеринови течности това ще се струва като ненужен акциз, докато за феновете на високо-никотиновите течности ще се възприеме като удобно евтин акциз. Но за финансово съжаление и на двете групи, еднократните електронни цигари (ако употребяват такива) не се оказват по-евтини от останалите продукти, най-вече заради литиевите батерии, без които устройството няма как да работи и които придават голяма тежест на цената.

За сравнение, четейки чл. 39, акцизът върху една традиционна цигара (който се формира двуетапно чрез специфична ставка върху броят цигари и чрез пропорционална ставка от продажната цена) не може да бъде по-нисък от 19.4 стотинки за една цигара, или с други думи почти двойно повече от една нагреваема цигара и многократно повече от една „електронна цигара“.

Причините да се стигне до това непропорционално облагане на различните тютюневи продукти са основно три. Първата е свързана с вече остарялата концепцията за тютюнево изделие. Самата формулировка предполага наличието на тютюн. Но всъщност тютюневите производители не се опитват да продават тютюн, а преди всичко никотин.

Никотинът е веществото, което води до зависимост. Никотинът е веществото, което продава свръхмодерни или съвсем традиционни продукти, поддържайки клиентската си база (и зарибявайки нови потребители) именно чрез пристрастяване. Списъкът от канцерогенни и други опасни за здравето вещества, които се намират в една цигара или един вейп, не биха стигнали до организма на хората, ако те не изпитваха нуждата от набавяне на никотин.

Затова е редно да се има предвид именно тази закономерност при промени в българското законодателство. И ако се постави за цел изготвянето на законопроект, който да премери с еднакъв аршин всичките различни помежду си продукти, то той би следвало да се основава на никотиновото съдържание на даден продукт, а не на база грамаж тютюн, бройка пурета или милиграм течност, независимо какво съдържа тази течност.

Фалшивите претенции за “намалена вреда”

Другата причина за непропорционалното акцизно облагане е, за съжаление, доста по-популярна. Все по-често чуваме за намалената вреда за здравето, която вейповете и електронните цигари предлагат. Това се изтъква като причина да бъдат обложени с по-нисък данък, така че активните и потенциални пушачи да се насочат към тях. Четейки стенограмите от последните парламентарни обсъждания на акцизните ставки, разиграли се в края на миналата година, могат да се забележат именно такива доводи от страна на някои политици, бранещи заниженото облагане на нагреваеми и електронни цигари.

Например, Румен Гечев, депутат от Българската социалистическа партия в 48-то Народно събрание, по повод второто обсъждането на акцизния календар дори предлага акцизът за електронни и нагреваеми цигари да се намалява с всяка последваща година, вместо да се увеличава, аргументирайки се, че те са по-малко вредни:

„Ние предлагаме също така да се промени и да се обърне пирамидата при увеличението на акцизите на така наречените е-цигари с нагряване. Първо, защото не само според нас, а според световни институции всеки вид пушене е вредно, но все пак от гледна точка на канцерогенните фактори тези фактори са по-слабо изразени при цигарите с нагряване.“

През м.юли 2023 г. Министерство на финансите (МФ)  публикува на правителствения портал за допитвания Strategy.bg предложения за изменения на Закона за акцизите. То съдържаше предложение за облагане с акциз на нагреваеми изделия, които не съдържат тютюн. Имаме законопроекта и наше становище, внесено директно в МФ. Този казус се развива в момента, има становище на Стопанската камара. Решението все още предстои, а и е незначително, може да го проследим в следващо разследване.

 

Повече за проблема

„БлуЛинк“ и коалицията „За живот без тютюнев дим“, на която сме член, не за първи път повдигат въпроса за намесата на тютюневата индустрия – вече еволюирала по-скоро до никотинова индустрия – в българското общество, пациентските организации, средите на учените, тютюневите общини, университетите, НПО и парламентарните скамейки, където се взимат решения за здравето ни. Примери за такъв тип вмешателство могат да се открият в докладите ни от 2021 и 2022 г. „Токсична зависимост“ и „Фокусът с нагреваемите тютюневи продукти в медиите“. За съжаление, тези примери не стихват и изглежда, че връзките на „Филип Морис“ с обществеността през 2023 г. са все така здрави и все така в своя хабитат, когато са в българския печат.

Настоящата статия е публикувана с подкрепата на „Коалиция за живот без тютюнев дим“ с помощта на грант от Vital Strategies. Съдържанието е отговорност на авторите и по никакъв начин не отразява позициите на донорите.

Сподели