България вече е с национална цел за климатична неутралност до 2050 г.

С обнародването им в Държавен вестник, от днес влизат в сила важни промени в Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), за които Коалицията за климата - България (ККБ)  се застъпва през последните години. Приетите промени включват определянето на обща дългосрочна национална цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. в съответствие с разпоредбите на Парижкото споразумение и Европейския закон за климата. След промените ЗОИК предвижда постигането на дългосрочната национална цел да се отчита при изготвянето на стратегически документи, мерки и дейности за ограничаване изменението на климата и справедлив преход на национално, регионално и местно ниво за всички сектори на националната икономика. Друга важна промяна е въвеждането на дългосрочна национална стратегия за смекчаване изменението на климата за постигане на общата дългосрочна национална цел за климатична неутралност.

На ниво ЕС, ангажиментът за постигане на климатична неутралност до 2050 г. е част от Европейската зелена сделка и е закрепен в Европейския закон за климата, който задължава всички държави членки да работят за постигането на тази обща цел. Като част от застъпническите усилия на ККБ, бяха изготвени институционални и правни анализи от експерти на WWF и "БлуЛинк", които установиха необходимостта от концептуални промени в ЗОИК, за да се отговори на усилията на ЕС за достигане на въглеродна неутралност. В резултат на тези анализи, ККБ представи на МОСВ и депутатите принципни и конкретни предложения за изменения в Закона за ограничаване изменението на климата. Две от предложенията включваха дългосрочната цел за климатична неутралност, както и разработването и изпълнението на дългосрочна национална стратегия за смекчаване на изменението на климата.

Други важни предложения, които не са отразени в новата редакция на ЗОИК, са въвеждането на междинна климатична цел за намаляване на нетните емисии с поне 90% до 2040 г., както и създаването на национален научен съвет по климата към Министерския съвет, вместо към Министерството на околната среда и водите. Този съвет трябваше да получи разширени функции - да предоставя независим експертен и научен принос в процеса на подготовка, изпълнение, отчитане и оценка на политиките, свързани с ограничаване изменението на климата, както и с адаптацията към последиците от това изменение.

“Тези законодателни промени са постижение не само за България, но и за цялата гражданска климатична общност в Европа. В момент, когато в света и в Европа наблюдаваме отстъпление от стратегическите приоритети за справедлив и устойчив преход към нисковъглеродна икономика и климатична неутралност, България върви в правилната посока с тези промени.”, коментира Пламен Пеев, старши правен експерт на “БлуЛинк”. Разбира се, има много работа, за да може тази правна рамка да насърчи по-добро социално-икономическо развитие за България, което да не е за сметка на природата и климата. Очакваме правителството и парламентът да се вслушват и за в бъдеще в нашите конструктивни предложения, и да ни търсят като равностоен партньор, допълни Пеев.

Повече за отделните застъпнически действия на ККБ можете да прочетете тук:

https://www.bluelink.net/novini/blulink-i-wwf-balgariya-s-preporaki-za-p...

https://www.bluelink.net/novini/koalitsiya-za-klimata-balgariya-nastoyav...

https://www.bluelink.net/stanovishta/balgarskiyat-zakon-za-klimata-tryab...

https://www.bluelink.net/novini/za-efektiven-zakon-sreshtu-izmenenieto-n...