БлуЛинк с принос към обществения мониторинг на прилагането на процедурите по екологични оценки в Беларус, Република Молдова и Украйна

От юни 2018 г. до януари 2019 г. Фондация „БлуЛинк“ предостави експертeн принос в проекта Наблюдение на околната среда (Прилагане на СЕО и ОВОС: гражданското общество наблюдава ситуацията в страните). Пламен Пеев, старши експерт по правни и политически въпроси на БлуЛинк, участва в разработването на методология и оценка на практиката за обществен мониторинг на прилагането на процедурите по екологични оценки в Беларус, Република Молдова и Украйна и в една държава от ЕС - България.

Стратегическите екологични оценки (СЕО) и законодателството за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) са изброени сред ключовите приоритети в програмния документ на Източното партньорство (ИП) „Източно партньорство - 20 продукта за 2020 г.“. Амбициозна и предизвикателна задача за проекта е да бъдат приложени в съответствие с директивите и стандартите на ЕС, в съответствие със съответните международни конвенции (Конвенцията от Еспоо и Протокола за СЕО, Конвенцията от Орхус) и да бъдат приложени във всички сектори. И двете оценки определят процедурни изисквания за оценка на въздействията върху околната среда на плановете и програмите (СЕО) и на инвестиционните проекти (ОВОС), като по този начин допринасят за по-добро управление за устойчиво развитие. Проектът включва Украйна и Молдова като страни със Споразумение за асоцииране с ЕС и Беларус, която все още не е сключила такова споразумение. Освен това неравномерно ниво на интеграция с ЕС, страните по проекта имат различни екологични, икономически и социални условия, като по този начин осигуряват добра основа за сравнение и анализ за по-нататъшното развитие на правата на човека по отношение на околната среда и екологичната демокрация. Проектът проучва ситуацията в три страни от Източното партньорство, като събира добри и негативни примери и ги популяризира на международно равнище.


При анализа на законодателството за СЕО и ОВОС и прилагането на национално ниво бяха идентифицирани някои общи проблеми и нужди. Една от тях е липсата на обществен интерес и реално участие в процедурите за оценка. Това се дължи на две основни причини - липса на интерес поради непознаване на потенциалните отрицателни въздействия на проекта, програмата или на недоверие, че гражданското участие може да повлияе върху процеса, както и поради умишлени манипулации от страна на възложителите на проекта или програмата. Например, в Беларус, обществеността обикновено пропускат етапа на ОВОС и се активизира едва, когато е изложена на последствията от изпълнението на проектите. Обществеността теоретично има право да участва на по-ранен етап, но не го използва ефективно поради горните причини.

Други проблеми, които проектът разглежда, са трудностите при проследяването на процедурите и ниското качество на докладите по ОВОС/СЕО. Информацията, дори ако е налична, е доста трудна за проследяване или търсене. В Молдова, съгласно Споразумението за Асоцииране, е създаден публичен регистър на ОВОС, но в момента представлява проста таблица, която включва минимална информация. За осем месеца на 2018 г. са отправени 15 искания до централните органи по околна среда. Rегистърът не предоставя надеждна информация за актуалното състояние на процедурата и дали са започнати обществени консултации, както и не предоставя достъп до казуси по ОВОС, поради факта, че досиета им не са достъпни онлайн.
В Украйна новият закон за ОВОС е в сила от 18 декември 2017 г, като публичния регистър на ОВОС е активен и редовно се актуализира с повече от 1000 записа към момента, но все още има проблем с навигацията на всички тези записи. Обхватът на обществено участие тук е доста висок – за над 25% от записите са получени коментари от обществеността относно планираните дейности. Съдържанието на докладите по ОВОС и наличната експертиза са най-слабите елементи на процедурата във всички изследвани страни. Там работят предимно само сертифицирани експерти от старата школа, които често не успяват да оценят в пълнота потенциалните екологични и социални рискове от проектите и стратегическите документи.

Въпреки, че България бе дадена в проекта като добър пример със своите процедури по ОВОС/ЕО, основаващи се на директивите на ЕС и националното законодателство, което ги транспонира, бяха откроени и проблемите, които трябва да се преодоляват като пречките пред съдържателно и активно обществено участие. Формално, законът предоставя широк достъп до участие на обществеността и достъп до информация и правосъдие. От друга страна, системни проблеми са липсата на обществени консултации на етапа на преценяване на необходимостта от СЕО и практиката да се заобикаля провеждането на пълна СЕО на планове и програми с потенциално отрицателно въздействие върху околната среда, или да не се провежда СЕО изобщо.

Резултатите от проекта достигнаха и до широка международна аудитория по време на Осмата среща на Работната група за участие на обществеността в процеса на вземане на решения към Орхуската конвенция (Женева, 8–9 октомври 2018 г.). Партньорите по проекта от „Зелено досие“ от Украйна, сдружение „Екодом“ от Беларус и „БлуЛинк“ (на снимката) информираха участниците в работната група за първите заключения от проекта в областта на ефективното участие на обществеността, и по-специално за достъпа на информация на обществеността до документите по екологичните оценки в страните по проекта.

В допълнение към прегледа на националното законодателство и практики в страните по проекта, проектът изготви полезни методологически инструменти за НПО и гражданите (напр. Шаблони за анализ на прилагането на законодателството за СЕО и ОВОС на национално ниво и Методология за обществен мониторинг на изпълнението на  процедурите по екологичните оценки), което гражданското общество би могло да прилага в мониторинга на подготовката и изпълнението на стратегически документи и проекти. Колкото повече се използват тези инструменти, толкова по-добри практики за управление и участие ще се прилагат в тези страни, като по този начин ще се даде възможност на всички граждани да имат думата при обсъждането на бъдещето на тяхното населено място, регион или държава.
 

Сподели