Борете се за своите (климатични) права!

Нежеланието на правителствата да намалят въглеродните емисии накърнява ли човешките права на европейските граждани? Въпрoсът вече е на дневния ред на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) за 2023 г.

Междувременно започва международна инициатива за повишаване на осведомеността на хората за това как да отстояват климатичните си права. Инициативата е под шапката на общоевропейската мрежа за правосъдие и околна среда (Justice & Environment, J&E) и се нарича „Дискусии и действия за климат и околна среда“. Мрежата свързва 14 организации за екологично право в цяла Европа.

Инициативата обхваща Австрия, България, Естония, Унгария, Словения и Испания. Целта й е да повиши осведомеността на хората за климатичните им права и да подобри достъпа им до правосъдие, както и участието им във формирането на политки, които ги засягат.

„Целта на Мрежата за правосъдие и околна среда J&E е да проправи път за съдебни дела за нарушени климатични права и на по-късен етап да свърже гражданите с адвокати, които могат да защитават правата им“. Това каза координаторът на мрежата д-р Чаба Кис. Самият той е адвокат по околна среда, базиран в Будапеща.

Организациите в мрежата J&E често играят ролята на експертни центрове за екологично право в съответните си държави, разглеждат дела, участват в законодателни процеси и предоставят правни анализи и консултации – както за правителства, така и за граждански организации. Това ги поставя в позицията да представят съдебни казуси пред различни национални форуми и/или съдилища, както и пред Европейската комисия, обясни Кис.

Броят съдебни искове срещу цели държави за това, че не правят достатъчно, за да защитят своите граждани от климатичните промени, расте и в ЕС, и в световен мащаб. Според базата данни на базирания в САЩ Sabin Center for Climate Change Law в момента има близо 3 000 дела за нарушени климатични права в 56 държави. Те са както срещу правителства, така и срещу корпорации и физически лица. Почти 2000 от тези случаи са в САЩ.

Това развитие не е изненада, предвид констатация на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) от 2021. В своя доклад The Physical Science Basis най-авторитетният източник на наука за климата в света твърди, че „промените в климата вече се усещат във всички населени региони по света и все повече се отразяват на базовите ни човешки права“.

Климата в съдебните зали

Вълната от съдебни дела за климата отразява констатациите на IPCC. В един от най-известните случаи германският Върховният съд постанови през 2021 г., че правителството трябва да коригира климатичните си цели в името на бъдещите поколения, информира AP. В отговор германското правителство изтегли целта си за „климатична неутралност“ с пет години напред, до 2045 г., и си постави по-амбициозни цели.

През 2019 г. Върховният съд на Нидерландия потвърди решенията на по-долни инстанции, че правителството не прави достатъчно за ограничаване на парниковите газове. Затова нареди на държавата до 2020 г. да ограничи емисиите до 25% под нивата от 1990 г. Съдът също постанови, че държавата нарушава правата на човека, дефинирани в чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) (който защитава правото на живот), както и в чл. 8 от ЕКПЧ (който защитава правото на личен живот, семеен живот, дом и кореспонденция).

Fridays For Future - Естония заведе дело срещу Eesti Energia, оспорвайки изграждането на нов завод за шистов петрол в Естония. Ищците твърдят, че местните власти са издали разрешение за изграждане на новата централа, без да направят адекватна оценка на въздействието върху климата, ангажиментите на Естония по Парижкото споразумение и целите на ЕС за смекчаване на климата.

Чешката република се присъедини към Холандия, Франция, Германия и други страни от ЕС, като постанови, че правителството е длъжно да предприеме мерки да смекчи климатичните промени. През юни 2022 г. Общинският съд на Прага постанови по делото Klimatická žaloba ČR срещу Чешката република, че липсата на адекватни мерки за намаляване на парниковите газове е незаконосъобразна и че държавата трябва да спре да нарушава човешките права на ищците. Министерството на околната среда обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд.

През ноември 2022 г. активистката Грета Тунберг и 600 други млади хора подадоха иск срещу Швеция за неуспеха на страната в смекчаването на климатичните промени. Шведски съд даде ход на делото на 21 март 2023 г.

Тази година се очаква Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) да се произнесе и по дела срещу Португалия и Франция. В тях ищците също твърдят, че човешките им права са нарушени от нежеланието на правителствата да намалят въглеродните емисии. А през юни 2023 г. в Монтана, САЩ, ще се проведе първият заведен от деца съдебен процес за климатични права в историята на САЩ.

Овластяване на гражданите

Първата стъпка на J&E ще бъде да установи как са конституирани юридически правата в областта на климата и какви правни рамки позволяват тяхното отстояване чрез съдебни спорове и други процедурни средства.

Партньорите по проекта ще търсят отговор на въпроса какво може да се подобри на местно ниво, за да подкрепят хората, които търсят климатична справедливост.

„За да отстояват правата си, хората на първо място трябва да знаят какви са те и какво може да се изисква юридически от правителствата им в това отношение“, обясни д-р Пламен Пеев, старши експерт по екологична политика в BlueLink.

Според проучване на Евробарометър за ЕС от 2021 г. повечето граждани на ЕС смятат изменението на климата за най-сериозният световен проблем и са готови да предприемат действия за разрешаването му. 75% не вярват, че националните правителства правят достатъчно, за да се справят с климатичните промени. Партньорите по проекта планират да проведат национални социологически проучвания, за да оценят нагласите на хората за сериозността на проблема и желанието им да упражняват правата си.

Констатациите и препоръките за действие ще бъдат оповестени в рамките на редица национални събития. Партньорите ще проведат срещи с организации в сферата на опазването на природата и човешките права и с представители на местни засегнати общности, за да ги информира какви са националните политики за адаптация към климатичните промени и какви са техните климатични права.

„Резултатите от проекта ще бъдат представени също така на юристи, институции, европейски и местни депутати и на Европейската комисия,“ каза Пеев. „Въз основа на тях партньорите по проекта ще изготвят съвместно предложение за подобряване на климатичните политики, което евентуално може да повлияе на климатичното законодателство.“

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да подкрепите "Свободните електрони" като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.

Инициативата „Дискусии и действия за климат и околна среда“ се финансира от Европейския съюз и се координира от J&E в партньорство с Международния институт за право и околна среда (IIDMA, Испания), Фондация БлуЛинк (България), Алианса на Австрийското екологично движение ( ÖKOBÜRO, Австрия), Асоциацията за управление на околната среда и правото (EMLA, Унгария), Правния център за защита на правата на човека (PIC, Словения) и Естонския център за екологично право (EELC, Естония).

Всички изразени в рамките на проекта възгледи и становища са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС) или на органа, предоставящ безвъзмездната помощ – Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито ЕС, нито EACEA следва да носят отговорност за тях.