Борислав Сандов: Опорочен процес спъва глобалните решения за климата

Представителят на българската неправителствена коалиция за климата и съпредседател на Зелените, Борислав Сандов участва в безпрецедентното напускане на преговорите от страна на основните природозащитни и граждански организации на конференцията за климата във Варшава. Във Фейсбук профила си той определи току що приключилата среща като „провал.“ Като очевидец и участник в събитията, той коментира от Варшава оценката си за случилото се на форума и перспективите за международните опити за опазване на климата във Фейсбук чат с редактора на BlueLink.net Павел Антонов.
За пореден път COP - Конференцията на страните по Конвенцията за климата към ООН - достига до задънена улица, изчерпан ли е този модел за търсене на решения за глобалните климатични проблеми?
Действително, през последните години срещите на панела за климатични промени към ООН не постигат желания и необходим напредък, за да отговарят на очакванията в обществото и на задълбочаващата се глобална криза, предизвикана от климатичните промени. Екстремните прояви на атмосферните явления, повишаването на нивата на температурата и световния океан, опустошаването на огромни територии, предизвикващо многомилионна мигрантска вълна, не могат да бъдат решавани от друга институция, освен ООН. Държавите трябва да бъдат по-амбициозни и конструктивни, в името на общия мир и устойчиво развитие на глобално ниво. Разбира се, много важно е да се прилагат и механизмите за подход отдолу-нагоре, но те не са достатъчно, защото някои държави са склонни да не прилагат мерки. Конференцията COP трябва да постигне важната за всички нас, както и най-вече за тези след нас, обща договореност за нашия общ климат - за мерките за ограничаване на емисиите от парникови газове, адаптация към новите условия и взаимопомощ по отношение на щетите от климатичните промени.
Но на 21 ноември 2013 г. голяма група представители на гражданските организации направиха безпрецедентен ход като напуснаха форума. Каква бе целта им?
След като стана ясно, че преговорите не напредваха през всичките тези 10 дни от срещата във Варшава, делегатите на водещите екологични организации, социални движения и младежки групи стигнахме до заключението, че трябва да изкажем нашето и на милионите, които са ни пратили на тази среща, недоволство чрез протест. Срещата беше овладяна от корпоративните интереси на големите енергийни и химически компании, които доминираха чрез представителите на няколко развити държави. Ние заявихме, че процесът е опорочен, провалът е сигурен, и следователно ние можем да бъдем повече част от тази 19-та поредна среща. Но важно е да се отбележи също, че това напускане беше безпрецедентен акт от гледна точка на това, че всички тези организации, които имаха общо 800 делегати, решиха да действат обединено и направиха важна крачка за гражданското общество. Също така, много важно е да се отбележи, че посланието, с което напуснахме беше #Vovleremos – „ние ще се върнем.“ То казва, че напускаме тази среща обединени и така ще се върнем за следващата - още по-силни и настоятелни.
Добре, но какво целите да се промени чрез това напускане?
Целим да изострим вниманието на цялата общественост, за това, че във Варшава преговорите не се развиха в правилна посока и даже показаха изоставане. Имаше необходимост да се направи такава публична масова реакция. С този акт обаче, ние целим също да покажем, че е необходимо обединение на всички организации, които работят по темата, защото само така можем да постигнем нужния резултат. Това беше сигнал за неправителствените организации и граждански движения по целия свят.
Доколко обезпокоен сте от ролята на домакините от Полша?
Изключително разочарован съм, че за пореден път страната домакин има толкова важна роля. Не би трябвало да бъде така. Всъщност, Полша е най-консервативната по тази тема страна, в рамките на ЕС. И сега отново показа, че може да бламира действията и позициите на най-прогресивния фактор от развиващите се страни - ЕС, като действа самостоятелно или в синхрон с Канада, Австралия, САЩ. Три ключови събития показаха, че Полша цели да няма напредък в положителна посока. Първо, ограничи броят на делегатите, като предостави за нуждите на срещата малка и неудобна сграда, каквато е националния футболен стадион. Домакинства на Световен въглищен форум по същото време, като председател на него беше министъра на икономиката, който написа в заключение писмо до председателя на COP19 - министъра на екологията. На трето място беше ходът на Премиера на Полша Доналд Туск, който три дни преди края на форума реши самостоятелно и без да изложи мотиви, да уволни министъра на околната среда Марчин Королец и да назначи на негово място досегашния главен икономист за Централна Европа в Ай Ен Джи банк във Варшава Матеус Шчурек, в чиято първа реч се натрапи застъпничество за развитието на добива на шистов газ - един от най-емитиращите процеси.
Считат Полша за лидер и изразител на интересите на новите страни членки на ЕС от източна Европа. Доколко може да се приеме, че този регион, включително България, влиза в ролята на троянски кон спрямо последователните политики на ЕС за решаване на климатичните проблеми?
Не мисля, че Полша е изразител на интереси в регионален план. Тя по скоро защитава най-вече себе си и своите силни вътрешни фактори. В случая с климатичните промени, Полша блокира преговорите и напредъка на ЕС заради това, че 88% от електроенергията на Полша идва от въглища. Също така, в страната има голямо лоби за развитие на индустрията за шистов газ.
Как оценявате позицията на българските представители?
През цялото време, в откритите сесии българските делегати бяха пасивни. Не мога да кажа за закритите сесии, защото нямах достъп до тях. Като цяло, България следва позицията на ЕС в такива преговори. Това до голяма степен е добре, защото ЕС има най-прогресивна роля в Европа. Нашата делегация нямаше и отделен офис, затова имах затруднения да осъществя контаткт. Когато успях да го сторя и да насроча среща със Зам. министъра на околната среда, вече беше твърде късно, защото бях напуснал конференцията.
Какво да очакваме от тук насетне в международния процес срещу измененията на климата?
Следва да очакваме по-голям натиск върху отделните държави и обединения, чрез перманентни кампании за спиране на всички нови проекти за фосилни горива, за намаляване на емисиите и за подкрепа на дейностите, които водят към нисковъглеродна икономика. Държавите трябва да бъдат притискани за въвеждане на национални цели. На глобално ниво, очаквам гражданските движения в Южна Америка да окажат силно въздействие на срещата в Лима, Перу. Но най-важно ще бъде да се вземе важно и амбизициозно решение в Париж през 2015г., за което ще е нужно да се съберем този път поне 1 милион души в столицата на Франция. Тази наша цел е голяма, но е постижима - в Копенхаген събрахме 150 хиляди. В Париж трябва да се приеме обвързващо споразумение с ясно разписани ангажименти за периода след 2020г.
==
Още по темата: Гражданските организации напускат климатичните преговори във Варшава, репортаж а Анета Стефанова от 22.11.2013
- Влезте или се регистрирайте, за да пращате коментари.