Човешки права и климат: Време за действие

За пълно интегриране на европейската рамка за опазване на човешките права в политиките за опазване на природата и климата в България призова европейският експерт Анна Секула от Агенцията на ЕС за основните права (FRA). На 24. април в София тя откри кръглата маса “Климат, околна среда и основни права” - част от проекта STELLAR, съфинансиран от ЕС по програма CERV. Така започна  форум „Време за действие – за климатични права 2025“ на фондация „БлуЛинк“, който е събитие от календара на Европейският пакт за климата. Форумът събра представители на граждански организации, институции, активисти и експерти, за да потърсят взаимодействие в областта на климатичната криза, правата на човека и опазването на околната среда.

Участниците обсъдиха прилагането на Хартата на основните права на ЕС в контекста на климатичната и енергийната политика, а експерти от „БлуЛинк“ и правозащитната общност очертаха възможностите за защита на основните права чрез стратегически съдебни дела.

В своята презентация Анна Секула представи подхода на нейната институция към климатичната криза като въпрос на човешки права и социална справедливост. Тя подчерта, че промяната на климата застрашава широк кръг от основни права – от правото на живот и здраве до жилище, храна и включване. Според FRA справедливият преход към зелена икономика трябва да бъде изрично основан на правата на човека и да гарантира участие, недискриминация, отчетност и защита на уязвимите групи. Като добър пример тя посочи решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „KlimaSeniorinnen“ (2024), което за първи път постанови, че държавите имат задължението да защитават хората от вредните последици на климатичните промени по силата на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ правото на зачитане на личния и семейния живот.

От името на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) експертът по политики за климата Милена Стойчовска изрази подкрепа към тяхното обвързване с опазването на човешките права. Тя препоръча активно включване на министерствата на образованието, земеделието и храните, браншови организации и други институции, в този процес.

“Законите за климата и климатичните права са ново явление в глобалната динамика на дневния ред за изменението на климата”, заяви водещият юрист на “БлуЛинк” Пламен Пеев. “Нашият стремеж е да постигнем зачитане на правата и спазване на принципите, заложени в Хартата на основните права на ЕС, включително, когато се отнасят до законодателство и политики в областта на климата и енергетиката”, поясни Пеев.

Особен интерес предизвика презентацията на адв. Михаил Екимджиев, който очерта стратегическите съдебни дела като инструмент за граждански натиск върху институциите в климатичен контекст. Той представи първото успешно колективно екологично дело в България – заведено през 2011 г. от граждани и правозащитници срещу Община Пловдив и РИОСВ – Пловдив заради системно замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ10). След години съдебни процедури, през 2021 г. Върховният касационен съд задължи институциите да намалят броя на дните с превишени стойности до европейската норма. Решението на съда ясно насърчава използването на колективни искове при екологични проблеми, но изпълнението му все още изостава.

Екимджиев разказа и подробности за ключовото решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 2024 г. по делото „Verein Klimaseniorinnen Schweiz и др. срещу Швейцария“ (споменато и от Анна Секула). По него съдът постановява, че швейцарската държава е отговорна за недостатъчни действия срещу климатичните промени и присъди 80 хил. евро обезщетение на жалбодателите - асоциация на жени със средна възраст 73 години, в която членуват над 2 хил. дами от Швейцария. И двата казуса показват как чрез съдебната система граждани и организации, с подкрепата на ангажирани адвокати, могат да постигат реални резултати в защита на правото на здравословна околна среда. В условията на институционално бездействие, такива дела се превръщат в мощен инструмент за гражданско участие и натиск върху публичните политики, включително в борбата с климатичната криза.

“БлуЛинк” проведе кръглата маса като част от проекта STELLAR, съфинансиран от ЕС по програма CERV. Участниците в нея завършиха деня с оживена неформална дискусия, по време на церемонията по връчването на "Свободен електрон" 2025 - традиционните награди на "БлуЛинк" за стратегическо използване на дигитална комуникация за граждански целли. Тази година наградите също бяха посветени на връзката между човешките права и опазването на климата и природата, централна за проект STELLAR RIghts.

Финансиране и партньорство

Тази публикация е част от проекта STELLAR Rights („Стратегически съдебни дела и екологични права"), финансиран от програмата на ЕС „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV). ЕС не носи отговорност за изразените становища.