Д-р Александър Симидчиев: 50% от нашето здраве се определя от въздуха

Публикуваме откъси от презентацията на доктор Александър Симидчиев на гражданския форум „Време за действие за климатични права“. Форумът беше организиран на 27 юни от фондация „БлуЛинк“. Събитието е част от международна инициатива за повишаването на осведомеността на хората за европейските климатични политики и правната рамка в ЕС и България, която позволява на хората да водят дела за правото си на чиста околна среда и защита от климатичните промени. Инициативата е под ръководството на общоевропейската мрежа за правосъдие и околна среда Justice & Environment (J&E).

В момента преподавам обществено здраве на хора, които не се занимават с медицина, в Нов български университет. Защото смятам, че общественото здраве в много по-важно за хората, които не се занимават с медицина. Отделно съм в Народното събрание, а преди около 7 години основах дружеството „Въздух за здраве“, чйто фокус са здравните аспекти на въздушното замърсяване. Но извън това съм и дядо, и родител, и човек – и затова тези въпроси ме вълнуват дълбоко. 

Преди 2 години прочетох една много интересна публикация, която показва елементите на здравето, свързани както с нашето индивидуално здраве, така и със здравето на планетата. От нея става ясно, че поне 50 процента от нашето здраве се определя от това какъв въздух дишаме. Това е много лесно за обяснение, защото ние се храним 3 пъти на ден, пием вода 5-6 пъти на ден, но дишаме 16 пъти всяка минута. Въздухът е нещото, в което постоянно съществуваме. Без него няма как да живеем.

Въздухът има огромно отношение и към околната среда, защото промените на състава на въздуха водят до промени в климата. Не по-малко от 1/3 от факторите, които са свързани със здравословното състояние на земното кълбо, се определят от състава на въздуха. Така че, ако трябва да говорим за климат, трябва да помислим по какъв начин промените в климата са свързани с това дали сме здрави, или не.

Има един много интересен визуален модел, който показва определен климатичен фактор, който се превръща в климатично състояние и това води до възникването на конкретни болести. Моделът показва, например, как увеличеното количество дъждове води до наводнения; наводненията водят до  замърсяване на водата; замърсяването на водата води до повече инфекции.

В момента живеем в криза. Тази криза много лесно ще я измерим, ако погледнем какъв е температурният спектър във Вселената, на Земята и на нашето тяло. Има едно важно число и то е 10 на минус 15-та степен. За разлика от колебанията на температурите във Вселената, температурното колебание на нашето тяло е 0 цяло и 15 нули, последвани от единица. Така че много малки колебания предизвикват болестни прояви.

Температурните повишения, екстремните прояви на времето, нивата на океаните и моретата, промените в земепотреблението и селското стопанство -- всички те водят до здравни последици. Всички тези здравни последици са свързани с температурно-обвързаните болести – измръзвания и топлинен удар; утежняване или повишаване на броя на хроничните заболявания (най-често – на сърдечно-съдовите заболявания); повишаване на травматизма и нервно-психичните отклонения. Защото хората, живеейки с повишаващото се ниво на стрес, започват да живеят в хроничен стрес, който води и до нервно-психични отклонения. Малките температурни разлики променят и биоразнообразието на нашата среда. Затова имаме повече алергии и респираторни заболявания.

Хубавото е, че можем да оправим нещата. По-добре е да работим за предотвратяваме на проблемите, а не само за адресиране на последидствията.

Ако погледнем общите пътища, които свързват климата със здравето, ще видим, че климатът е свързан със здравето както директно – физически и психически чрез стреса, така и социално – чрез промените на социалните компоненти на нашето съществуване. С други думи, климатът е тежък фактор, който може да промени здравословното състояние на обществото. Доказателство за това е смъртността, свързана с климатичните промени, която е различна в различните точки на света, но навсякъде я има.

Въздухът, който дишаме, е пряко свързан с климата. Любимата ми публикация по темата е за проучване върху над 400 милиона пациенти, провеждано в продължение на 3 години в САЩ. То доказва едно единствено нещо – че Мечо Пух е бил прав: „Колкото повече (замърсяване), толкова повече (смъртност)“! Колкото по-мръсен е въздухът, който дишаме, толкова повече това влияе върху здравословното състояние на хората и смъртността.

Обикновено говорим за смъртността, свързана със замърсяването на въздуха, но смъртността е само върхът на айсберга. Има много, много други проблеми, които не свързваме със замърсяването на въздуха, а са предизвикани от него.

Измерването на замърсяването на въздуха започва от 6 микрограма фини прахови частици на кубически метър, защото под 6 микрограма не можем да имаме -- само вулканичната дейност и пясъчните бури генерират до 6 микрограма. Всяко замърсяване над 6 микрограма на кубически метър е резултат от човешката дейност.

В индивидуален план това, което трябва да направим, е да променим поведението си – защото единствено чрез масова промяна на нашето собствено поведение може да повлияем на такива глобални процеси като климата. 

Причината да започна да се занимавам с темата климат е, че искам моят син да живее поне до 2085 г., а внукът ми – поне до  2121 г. Ако не направим това, което трябва, не мога да им осигуря най-доброто, за да доживеят до възрастта, която икономическото ни благосъстояние позволява.
Благодаря!

Още нещо важно
За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, можете да направите дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на "БлуЛинк" може да научите тук.

Форум "Време за действие за климатични права" се организира с подкрепата на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) на ЕС. „БлуЛинк“ изпълнява инициативата под ръководството на общоевропейската мрежа за правосъдие и околна среда Justice & Environment (J&E). J&E свързва 14 организации за екологично право в цяла Европа. Всички изразени в рамките на инициативата възгледи и становища са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС).