Даниел Попов: Нарушено е конституционното право на здравословна и благоприятна околна среда*

Интервю с Даниел Попов, представител на Коалиция „България без цианиди“ и на Информационен и учебен център по екология.

Територията Златица-Пирдоп-р. Тополница е обявена с Постановление на Министерския съвет (МС) 50 от 1994 г. и с Решение на МС 822 от 2008 г. за гореща екологична точка със специфични изисквания. Оказва се че гр. Златица и гр. Пирдоп са с повишен здравен риск от замърсяване на почви и въздух, т.е. на гражданите в тези райони е нарушено конституционното право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. А специфичните изисквания записани в ПМС 50 са следните. Създава се Междуведомствен комитет за приоритетни проекти за околна среда.  МК е орган на Министерски съвет за защита на националните интереси, свързани с приоритетните проекти за околна среда и развитието на България. Основната задача е "приемането, разглеждането и утвърждаването на приоритетни проекти за околна среда, които да бъдат предложени на Международния комитет за подготовка на проектите в Париж в рамките на Екологичната програма за действие за Централна и Източна Европа".

След като Министерският съвет (МС) през 2008 г. препотвърждава здравния риск от замърсяването очевидно проблемите не са разрешени. През последните години дори бе спряно финансирането по Националния план за действие по околна среда-здраве, така че проучвания за състоянието на горещите точки не се провеждат. Последните доклади за Златица са от 2005 г. Въпреки многократните настоявания на Коалиция "България без цианиди", нито МОСВ, нито МС, нито Народното събрание са предприели някакви мерки за защита на конституционните права на гражданите в района.

МОСВ и Министерството на здравеопазването  продължават да одобряват инвестиционни предложения за минен добив, за хвостохранилища, за индустриални инсталации, които отделят различни вредни емисии и допълнително влошават компонентите на околната среда. Често институциите толерират системни нарушения на Комплексни разрешителни или разрешителни за заустване на води с ниски глоби и за дълъг период на нарушенията. Примери: нарушаване на условията по разрешението за заустване на води в р. Тополница на „Челопеч майнинг” през 2005, 2006 и 2008 г.; одобрение на инвестиционно предложение на „Челопеч майнинг” за цианидна инсталация с емисии на високотоксичния циановодород; ежемесечен транспорт на меден концентрат от „Елаците-Мед” и „Челопеч майнинг” до гарата на Златица и претоварването им на товарен влак, причинявайки силно замърсяване под формата на прах, а след претоварването водите се отмиват и постъпват по канавките директно в р. Тополница; засягане на защитена територия от новото хвостохранилище на „Елаците-Мед”; разширения в медо-добивния комбинат; замърсявания на водите идващи от „Асарел-Медет”; лошо състояние и рискови фактори на хвостохранилището на „Асарел-Медет”.

Не по-малко важно е, че междувременно е отменена Наредба 7 от 1993 г. за хигиенно-защитните зони около индустриални обекти – може би единствената част от българското законодателство която поставя ясни критерии за разстояние на индустриални обекти до населено място.

Изводът е, че държавните институции са се превърнали в административно гише за издаване на индустриални разрешителни (често дори в нарушение на закона), но не изпълняват ролята, вменена им от данъкоплатците да опазват околната среда, и съответно, тяхното здраве.

 

Това което сме правили за тази гореща точка е следното. Работа с местни инициативни комитети и разяснителни кампании, участие в процедурите по ОВОС на инвестиционни предложения, защита на обществения интерес чрез жалби срещу решения по ОВОС и концесии, комуникация и натиск върху отговорните българските институции, включително чрез сигнали и петиции до Европейската комисия и Европейския парламент.

Ние от неправителствените организации можем да спрем определени особено опасни инвестиционни намерения, можем да насочим обществения и институционални фокус върху определен проблем и евентуално да го облекчим, но не можем като отделен фактор да донесем значителна промяна. Такава промяна в интереса на обществото може да дойде само от силна и  безпристрастна за интересите на големи икономически субекти политическа воля, както и от силен контрол и системно търсене на отговорност за некачествени (често и ”при нарушение на материалноправните разпоредби на Закона за опазване на околната среда  и съществени нарушения на административно производствените правила” – формулировка на Върховен административен съд по Решение 13092/04.11.2009 г.) решения на отговорните институции.

 

-

* Материалът е подготвен в рамките на проект на Владимир Иванов и BlueLink.net "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"