Дъжд от европейски истории в Будапеща: фундаментални дела за фундаментални права

Когато отмени ключови части от Закона за климатична защита, Конституционният съд на Унгария не просто изиска националното законодателство да отговаря на конституционните норми за опазване на природата и климата. Решението на най-висшите съдии в Будапеща от  12 юни 2025 г. сигнализира за по-дълбока промяна в европейската правна култура: бездействието по въпросите на климата вече не се възприема само като слаба политика – то може да представлява нарушение на фундаментални човешки права.

Неслучайно този съдебен акт се превърна в интелектуалната и емоционалната отправна точка за разказване на истории по темата. Това се случи на  семинар „Основни права, климат и околна среда“, също неслучайно проведен в Будапеща от 25 до 27 ноември 2025 г. Събитието бе част от проект STELLAR Rights – Стратегически съдебни дела за екологични права, съвместно от регистрираната в София мрежа за гражданско мислене и действие „БлуЛинк“ и европейската Justice & Environment (J&E).

Семинарът събра в Будапеща близо 40 журналисти, редактори, комуникатори, юристи и природозащитници от 11 държави членки на ЕС плюс Украйна. Общата им цел: да разберат как езикът на основните права все по-ясно оформя климатичните и екологични спорове – и как този език може да бъде преведен в силна обществено значима журналистика. „Като овластява журналистите да разказват за климатичните права, STELLAR укрепва демокрацията и отчетността.“ – подчерта при откриването координаторът на J&E Чаба Киш (на снимката долу в дясно).

Тридневната програма проведоха управляващият редактор на „БлуЛинк“ Павел Антонов (на снимката горе в ляво) и водещата унгарска комуникаторка по климатични теми Река Надж (в средата). Вместо стандартно обучение, методът на работа изгради наративен мост между съдебните зали, университетските аудитории, редакционните офиси, медиините и дигитални канали. Тазгодишният унгарски конституционен казус послужи като отправна точка към поредица от други европейски дела, които очертават нова правна география на климатичната справедливост в Европа.

Вижте встъпителното изявление на Стивън Стек, доктор по право, старши изследовател в Института за демокрация на Централноевропейски университет тук.

Във втория ден на семинара към "моста" се включиха и учени, по време на академично-практически симпозиум в Централно европейския университет (CEU), в партньорство с институтите за демокрация и за академични изследвания в Будапеща. Техните представители, съответно Стивън Стек, експерт по международно екологично право, и проф. Лий Медовой, който изследва връзките между климатичната криза, идентичността и политическите напрежения, помогнаха на участниците да видят съдебните казуси не само като юридически прецеденти, но и като симптоми на по-дълбоки демократични и културни процеси в Европа.

Добри новини от Унгария

Решението на Конституционния съд на Унгария от юли 2025 г. бе възприето като изненада – и както отбелязаха няколцина участници, „добра новина от неочаквано място“. Унгарският климатичен закон от 2020 г. поставяше цел за намаляване на емисиите с 40% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Съдът постанови, че тази цел е конституционно недостатъчна: тя не защитава правото на здрава околна среда и не спазва принципа на междупоколенческа справедливост. Решението задължи парламента да приеме по-амбициозна климатична рамка до юни 2026 г. - срок, който малцина очакват да се спази в условията на очертаващата се ожесточена изборна надпревара.

В CEU съдия Марцел Сабó от Конституционния съд (на снимката в дясно) разясни мотивите. Вместо да прлага радикална съдебна доктрина, съдът стъпва върху „традиционен конституционализъм“:

• конституционни гаранции за опазване на околната среда и защита на бъдещите поколения;
• Хартата на основните права на ЕС и развиващата се европейска съдебна практика по климат и права;
• и препратки към етични и духовни източници, включително енцикликата Laudato si’ на папа Франциск, използвана за рамкиране на климатичната защита като морален дълг.

За екологичния юрист Киш тази комбинация дава висока новинарска стойност на решението: „Това е традиционно конституционно разсъждение, приложено към нетрадиционна криза. Съдът всъщност казва: слабите климатични цели нарушават права на гражданите.“

Гражданското общество споделя това разбиране. Акош Егер, изпълнителен директор на Унгарското общество на природозащитниците – „Приятели на Земята“ - Унгария (на снимката горе в ляво), подчерта пред участниците, че новият унгарски закон за климата ще трябва да отговаря на европейските стандарти: „Получихме конституционен сигнал, че половинчатите мерки не са приемливи. Новият климатичен закон трябва да постави участието на обществото, прозрачността и достъпа до правосъдие в центъра.“

Унгария вече разполага с уникална институционална гаранция: Омбудсмана за бъдещите поколения. Д-р Илона Agócs, главен съветник в институцията с над двадесетгодишна история, припомни, че тя е създадена, за да представлява тези, които още не могат да говорят или да търсят правата си: „Нашият мандат е да защитаваме интересите на хората, които ще живеят с дългосрочните последици от екологичния упадък. Това само по себе си е история за журналистите.“

Европейски поглед върху правата

Дискусиите в Будапеща бързо напуснаха унгарския контекст. Във видео обръщение директорката на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) Сирпа Раутѝо призова журналистите да разглеждат климатичните конфликти през по-широката призма на европейското право. Тя представи Хартата на основните права като „Декларацията за правата на ЕС“ -- един от най-модерните и всеобхватни каталози за правата на човека. Хартата далеч надхвърля свободата на изразяване и информация, заяви Раутйо  (на снимката долу):

„В Хартата ще намерите много права от непосредствен интерес за журналистите, вариращи от свободата на събранията и сдружаването до правото на достъп до документи. Тя включва и права, които са особено важни за вашите дискусии днес: например член 37, който признава необходимостта от високо ниво на опазване на околната среда.“

Разследващите журналисти играят съществена роля като наблюдатели в защитата и насърчаването на основните права. Като разкриват нарушения, корупция и небрежност, свързани с политиките и практиките в областта на околната среда, те спомагат за осигуряване на прозрачност и отчетност. Работата им обаче често се сблъсква със значителни пречки, включително нарастващата вълна от стратегически съдебни дела срещу общественото участие - т.нар. SLAPP - които все по-често се използват като тактика за сплашване, за да се заглушат критичните гласове и да се подкопаят демократичните дебати, предупреди Раутио.

Според нея въведените в отговор инструменти на ЕС като Директивата срещу SLAPP, са предназначени да подобрят процедурните гаранции за журналисти и активисти, за да защитят свободата на изразяване и да предотвратят злоупотреби със съдебни спорове. Директорът на FRA потвърди, че интегрирането на тези защити в международните ангажименти за климата ще бъде жизненоважно за насърчаване на безопасна среда, в която журналисти и активисти могат да разкриват злоупотреби с климата и да се застъпват за спешни действия в областта на климата, основани на правата.

От Туров до Алпите и София: правозащитни климатични процеси

Семинарът показа, че климатичните спорове рядко спират на националните граници. Адвокатът Вацлав Прайс от Frank Bold - Брно, представи казуса „Туров“ – полска въглищна мина (на снимката горе, източник Frank Bold), чието разширение засяга чешки и германски общности чрез изчерпване на подземни води и замърсяване. Чехия заведе дело срещу Полша в Съда на ЕС – първият подобен екологичен спор между две държави членки.

Виенският адвокат Грегор Шамшулa от ÖKOBÜRO – "Алианс на екологичното движение" – представи едно от най-интересните и показателни климатични дела в Австрия: оспорването на данъчните облекчения за авиосектора. Greenpeace и хиляди жалбоподатели с правната подкрепа на ÖKOBÜRO, атакуват освобождаването от ДДС и данъци върху керосина за международните полети, като противоречащо на климатичните цели и създаващо неравностойни условия спрямо железопътния транспорт. 

Конституционният съд на Австрия отхвърля жалбата двукратно. Но случаят е класически пример за „юридически загубено, но политически значимо“ дело, подчерта Шамшула, тъй като в края на краищата привилегиите за индустрията са отменени по политически съображения.  Според него именно такива дела разкриват как постепенно – чрез множество битки, понякога успешни, понякога не – се изгражда правната рамка на климатичната справедливост.

Водещият български екологичен адвокат Александър Кашъмов (на снимката отгоре вдясно) очерта връзката между климатичните теми и борбата за екологична прозрачност. В България журналисти често срещат откази за информация, натиск и дела за клевета, когато разследват замърсяване, емисии или спорни инфраструктурни проекти.

„Когато журналистите са атакувани заради разкрития за екологични щети, заложено е не само правото на изразяване, но и правото на обществото да знае.“ – подчерта Кашъмов, който е и член на Комисията за журналистическа етика в София.

Гръцкият експерт по международно право на човешките права Теодорос Александридис допълни картината, като представи практиката на Европейския съд по правата на човека и ключови дела, в които климатичните рискове се разглеждат през чл. 2 (право на живот) и чл. 8 (право на личен и семеен живот). Неговият фокус върху стратегическите дела показа на участниците как климатичните аргументи влизат в съдилища, свикнали да работят с класически права като свобода на изразяване или забрана на дискриминацията – и как това променя съдебната и политическата динамика в Европа.

Истории за връзката между право и демокрация

През целия семинар участниците се връщаха към основния въпрос: как да превърнем сложните правни битки в разбираеми истории?

Дискусиите акцентираха върху:

• откриване на човешки истории зад съдебните решения;
• обясняване на права чрез реални последици за хората и природата;
• редакционната отговорност в „епохата на TikTokNews“.

„Доброто климатично отразяване зависи от добрия разказ – но и от интегритета. Доверието е вашият най-ценен ресурс.“ – каза Надж.

Антонов добави: „Ако журналистите не превеждат правата и задълженията на разбираем език, демократичният процес отслабва.“

Проф. Лийром Медовой постави специален акцент върху това как климатичните истории се преплитат с идентичност, страхове и политически разделения. Той насърчи журналистите да търсят не само правните, но и културните пластове на климатичните конфликти – кой се чувства заплашен, кой печели от статуквото и как пропагандата използва кризите, за да подкопава доверието в демократичните институции.

След семинара, участниците се насочват към родните си страни, където ще разследват и публикуват истории, свързани  с темата. На снимката, участници от Словения (ляво) и Eстония (в средата) обсъждат подходи за увлекателно представяне на съдебни дела за права и природа, с модераторката Река Надж.

STELLAR Rights: проектът зад историите

Работилницата е част от проекта STELLAR Rights – Стратегически съдебни дела за екологични права, ръководен от Justice & Environment (J&E) с участие на фондация „БлуЛинк“ и академични партньори като CEU. Проектът изследва как Хартата на основните права на ЕС може да се прилага към климатичните и енергийните политики – и как граждански организации, юристи и журналисти могат да използват тези инструменти. Като събира журналисти, съдии, омбудсмани, НПО адвокати и експерти по права, STELLAR показва, че климатичното правораздаване изисква информирано общество. Проектът STELLAR Rights се финансира от програмата CERV – Граждани, равенство, права и ценности на Европейския съюз.

Финансиране и партньорство

Тази публикация е част от проекта STELLAR Rights („Стратегически съдебни дела и екологични права"), финансиран от програмата на ЕС „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV). ЕС не носи отговорност за изразените становища.

Още по темата

- Климатични права – категория новини и анализи

- Директорката на FRA към журналисти: Основните права са ключови за справяне с кризите на демокрацията и климата, 01.12.2025

- Климатични права за правни действия и политики, 15 октомври 2024
- Нашите климатични права: Кои закони позволяват да ги отстояваме и готови ли сме като общество за това?, 29 октомври 2024
- „БлуЛинк“ потвърждава ангажимента си към климатичните права със STELLAR, 10 март 2024
- Проект DACE – Дискусии и действия за климата и околната среда, 2023–2024
- Климатичните права на гражданите, дефинирани за ЕС и България, 2023
- Как проектът STELLAR свързва Хартата на правата с климатичната енергийна политика на ЕС (информация за проекта)