Демитологизиране на русификацията на отношението на българските медии към гражданското общество

Въпреки 30-годишната пост-социалистическа трансформация, много организациите на гражданското общество в България не могат да противодействат на очернящата реторика, използвана от някои медии. Опровергавайки презумпцията за широкото влияние на Русия в тази област, в ключови аспекти на отношението на руските и българските медии към гражданското общество съществуват много различия. Така че дори редакторите на някои наши медии да са искали да копират руските си колеги, усилията им биха се провалили с гръм. От решаващо значение е, че това открива път напред за други организации на гражданското общество да подобрят представянето си в медиите.

Тези изводи са резултат на проучването, направено от Фабио Ащар Теларико, стажант-изследовател в БлуЛинк и магистър по Югоизточни Европейски изследвания в университетите в Грац (Австрия) и Белград (Сърбия). Фабио разгледа подробна теоретична концепция за гражданското общество като нещо повече от сбор от неправителствени организации, подкрепяни от западноевропейски, американски и европейски фондове, въз основа на изследвания на швейцарския социолог Роберт Михелс, философа Антонио Грамши и американската политоложка Мери Калдор. Изследването му се навлиза в многостранните връзки, съществуващи между политическите елити (управляващи и опозицията), собствениците на медиите и общественни граждански организации (ОГО), които изграждат „железен триъгълник“ между тях, с цел „направляването“ или „манипулирането“ на общественото мнение. Изследването анализира пренасянето на клишетата и реториката на руските мейнстрийм медии по отношение на ОГО-те, защитаващи правата на човека и околната среда, в България. То използва база данни, включваща повече от 4700 статии от вестниците 24 часа и Труд, както и от известните уебсайтове Гласове и Епицентър. 

Събраната база на статии беше анализирана с помощта на усъвършенствания софтуер за качествен дискурсен анализ Atlas.ti и други софтуери, разработени от самия Теларико. Използвайки този метод, докладът установява, че отразяването на благотворителните организации и други ОГО-те, чиито дейности са свързани със „социалната сфера“, е преобладаващо положително, особено за фондациите. Освен това етикетът „нестопанска“ играе ключова роля за по-позитивното отразяване на благотворителните организации.

От друга страна, препратките към правата на ЛГБТ, правата на човека и екологията се срещат предимно в статии с чувствително негативен тон. Самата разлика в темата обяснява повече от 50 % от вариациите във валентността между тези и предишната група статии. Чуждестранните ОГО-те се споменават доста рядко. Като цяло се намират само някои световни ОГО, като Репортери без граници и Прозрачност без граници, които публикуват доклади, подчертаващи критичното състояние на либералната демокрация в България.

Въпреки големината на базата данни броят на статиите, свързващи държавните институции и гражданското общество е доста малък (по-малко от 100). Като се има предвид, че ясната представа за връзката между държавата и (гражданското) общество е ключова характеристика на дискурса на руските медии за ОГО, тази липса може да подсказва, че няма умишлена трансплантация между двете страни. Около осем десети от останалите статии, в които се споменават чуждестранни ОГО-те, са по някакъв начин свързани с Джордж Сорос. Общо човекът е споменат в 943 изречения, 86% от които имат отрицателен смисъл. 

В заключение, Теларико твърди, има несъмнена връзка между политическите и медийните практики, които целят да направляват общественото мнение по такъв начин, че да обезсилят гражданското общество. Ето защо дори онези редактори, които имат интерес да подражават на руския си колега, трябва да се въздържат от копи-пейст.
Затова е грешка да се твърди, че вината за отслабването на либералните институции се дължи на близостта с Москва и нейното влияние. На фона на презумпцията за широкото влияние на Русия в страната, българските медии изглежда не са заимствали доброволно от руските си колеги. Разбира се, има повече от няколко пресечни точки, когато става въпрос за медийно отразяване на организациите на гражданското общество. Съществуват обаче твърде много различия в ключови аспекти на отношението на руските и българските медии към гражданското общество. Никой не бива да бъде изненадан от този резултат. Дори редакторите на някои от нашите медии да искаха да копират руските си колеги, усилията им щяха да се провалят с гръм и трясък.
Всъщност, въпреки продължаващата монополизация на медийното пространство, България не е Русия, това е безспорно. На първо място, българските държавни институции все още са ендемично слаби. По този начин българите са настроени неблагоприятно към това да разчитат на държава, която е престанала да бъде авторитарна през 90-те години на ХХ век, за да стане „слаба“ днес. В същото време средностатистическият руснак приема всеприсъствието и всемогъществото на държавата като даденост.

Въпреки 30-годишната постсоциалистическа трансформация, религиозните и традиционните ценности все още имат огромно значение в България. Поради това много ОГО-те у нас не са в състояние да противодействат на очернящата реторика, която някои медии използват срещу тях, въпреки че те представляват ценности, в които много българи искрено вярват.
От съществено значение е, че това дава възможност на ОГО-те да подобрят представянето си в медиите чрез:

• Започването на нов диалогичен сезон с други сегменти на обществото. В крайна сметка те могат да успеят да възпитат големи групи от масите във версия на техните ценности, която по-добре съответства на настоящите убеждения на населението;
• Увеличаването на усилията за набиране на средства и стартирането на интелигентни маркетингови кампании;
• Използването на директни отношения със собственици на медии, които полагат преки усилия за популяризиране на дейностите на ОГО-те.

Пълния текст на проучването на английски език можете да видите тук.