Димитър Събев: Идейният растеж ще направи Европа по-безопасна

Димитър Събев (1976) е главен асистент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките. Като екологичен икономист и журналист той изследва и изучава социалните и екологичните въздействия на минното дело, паричната оценка на екосистемните услуги, проблемите на фискалната справедливост на чуждестранните инвестиции и количествените индекси за регионално устойчиво развитие. Той определя изследователския си интерес катaо „екохомика“: взаимодействието между икономика, природа и култура. Събев е автор на „Унизената земя“ (2010) и „Маркетинг, потребление и икономически растеж“ (2021), както и на много други книги и статии.

На фона на войните по целия свят, включително и в непосредствена близост в Украйна, може ли Европейският съюз (ЕС) да си позволи да обмисля възможността за дерастеж?

Според някои мнения Европа трябва да отговори на настоящите геополитически предизвикателства с ръст, който да надскочи този на противниците й. Да се говори за спечелване на войната с всички необходими средства обаче, е опасно. Европа трябва по-скоро да се придържа към ангажимента си към демокрацията, опазването на околната среда и гражданските права, защото в противен случай ще се превърнем в чудовищата, срещу които се борим. Растежът като начин за борба с чудовищата не е решение. Трябва да има друг изход.

Как можем да преодолеем противоречията между теорията за дерастежа и необходимостта да обезпечим сигурността си?

Пълно равновесие има само в смъртта – или по-скоро в липсата на живот. В живия свят винаги има противоречия. Големият въпрос е как да се справяме с тях. Бих казал, че растежът е естествен процес. Социално-икономическият растеж обаче е нещо различно от растежа в природата. Една поговорка гласи, че „дърветата не растат до небето“. Растежът си има естествени граници. В животинския свят съществуват механизми, които ограничават разрастването на популациите, за да не се застраши носещата способност на екосистемите. Тези механизми липсват в съвременното човешко общество, включително и в Европа.

Европа трябва сериозно да обмисли идеята за дерастеж. Тази нова парадигма обаче няма да срещне одобрение от САЩ, тъй като Америка е в съвсем различна позиция: гъстотата на населението там е значително по-ниска от тази в Европа – те имат много повече свободно пространство за растеж. В Западна Европа гъстотата на населението и икономическата активност са много високи. По един или друг начин, Европа трябва да започне да живее, без да се разраства.

Ако Европа приеме политиката на дерастеж, ще трябва ли да ограничи и геополитическите си амбиции?

Европа трябва да създаде собствена военна сила, без да нарушава договореностите си с НАТО, разбира се. Мисля, че тя би могла да впрегне отбранителните си способности по ефективен начин от икономическа и екологична гледна точка. Съвременните отбранителни технологии са много напреднали. Не е нужно засилването на военния капацитет да става чрез по-голям отпечатък върху околната среда. Можем да дигитализираме отбраната си, тъй като имаме технологичните средства за това.

Този въпрос обаче повдига темата за връзката между силата на мисълта и военната и икономическата мощ. Япония, например, има много силна икономика и значителна технологична мощ. Тя обаче вече не расте, отчасти поради огромната гъстота на населението си, и няма собствена военна сила. И все пак влиянието на Япония по света е относително по-голямо от нейния БВП: дзен културата има силно влияние върху съвременната западна култура. Тя носи идеята за хармония с природата и за вътрешно самоусъвършенстване. Именно тези представи, които са част от традиционната японска култура, правят дерастежа очевиден избор там.

Подобно явление виждаме и в Русия, но с отрицателен знак. Геополитическото влияние на Русия е три пъти по-силно от нейната икономика. Отчасти причината е, че руснаците използват силата на пропагандата, разпространявайки идеи за „загниващия Запад“ и „упадъка на демокрацията“. И го правят доста успешно. Поради добре изпипаната пропаганда, съчетана с ядрени оръжия, геополитическото присъствие на Русия е много по-мащабно в сравнение с икономиката й.

В исторически план Европа винаги е била люлка на хуманистични идеи. През последните векове светът е бил повлиян от тези идеи много повече, отколкото от материалните блага, идващи от Стария континент. Сега Европа трябва отново да се съсредоточи върху този вид мека сила, без обаче да забравя, че трябва да изгради и модерна киберотбрана.

Освен с демокрацията и придържането към ценности като човешкото достойнство, човешките права и свободата, Европа е привлекателна и поради високия си жизнен стандарт и пазарното разнообразие. Кое според вас е по-важно?

Мисля, че ценим повече демокрацията – поне в някои среди, разбира се. Други хора обаче, особено в по-бедните страни, отдават повече значение на покупателната способност, качеството на живот или социалната сигурност. Някои завиждат на Европа за това, а други искат да я унищожат.

Най-ценното, което Европа е създала през последните векове, е може би идеята за човешкото достойнство. Не бива да прекаляваме с идеализма и трябва да защитаваме тази ценност по организиран начин. Да си наивен, означава в крайна сметка да загубиш войната за ценностите и демокрацията.

Ще отговоря индиректно на този труден въпрос. През последния месец посетих три части на света – една в сърцето на Европа и две в развиващи се икономики. Присъствах на три научни срещи с изследователи от цял свят и забелязах, че европейското събитие постигна значително по-ограничена научна дълбочина в сравнение с другите две срещи.

Трябва да признаем, че Европа може би е станала твърде самодоволна и егоцентрична, докато в развиващите се икономики хората изпитват желание да докажат достойнствата, напредъка и потенциала на своята страна. Самодоволството на Европа е наистина опасно.

Потреблението прави хората слаби, когато се превърне в крайна цел, в цел на живота. Едно, две, три поколения, живеещи при прекомерна задоволеност, губят своя устрем. Те приемат всичко за даденост – могат да имат и образование, и нова кола и не им се налага да избират. Когато трябва да избираш, ставаш по-здравомислещ, по-рационален човек. Така потреблението, с което Европа се гордее, всъщност й е изиграло много лоша шега.

Според традиционните икономически учебници потреблението може и трябва да бъде цел в живота на съвременните хора. Ние обаче сме „хомо сапиенс“ – „разумни хора“. Потреблението трябва да бъде средство за нещо по-голямо и по-значимо, а съвременната икономическа теория казва: „Добре, имаме високо потребление, постигнахме икономическата си цел. Работата е свършена.“

В същото време обаче емблематични умове в икономическата наука като Адам Смит, Карл Маркс, Джон Стюарт Мил, Алфред Маршал и Джон Мейнард Кейнс, въпреки всичките си различия, имат нещо общо. Всички те размишляват какво ще се случи с обществото, когато достигне точно тази точка - точката на богатството. Богатото общество трябва да се стреми към неикономически, по-високи цели.

В момента, в който нямаме нужда от допълнително потребление – когато пределната полезност е близо до нула, съвременната икономика спира. Това за мен е напълно необяснимо. От системна гледна точка, именно от този момент нататък икономиката би трябвало да се задейства, а не да спре.

Мислите ли, че съвременното общество в глобалния Север се фокусира твърде много върху генерирането на печалба?

Ние, хората, сме странни същества - все трябва да се доказваме. В икономическата и социалната система, в която живеем, печалбата и материалните придобивки са доказателство, че сме успели. Тези ценности доминират в ежедневието ни. Въпреки това, дори в условията на дерастеж бихме могли да намерим начин да докажем стойността си, например чрез обществения ни принос.

Може да помислим и за социални награди, подобни на тези в Древен Рим. Обществото тогава е било много развито и всички хора, постигнали материално благополучие, са използвали парите си, за да спечелят уважението на съгражданите си. Именно това е правилната посока - да помислим за система от обществени похвали или социални награди, които да заменят стремежа към уважение чрез трупане на материално богатство.

Някои хора смятат, че за преминаване към зелена икономика са необходими само технологични подобрения без промяна в поведението ни – че без проблем може да запазим този стремеж към печалба, трупане на материални придобивки и високо потребление. Според тях зелената икономика се изразява единствено в промяна на някои технологични елементи от производствената ни система, като например замяната на изкопаеми горива с възобновяема енергия. Според мен това са нереалистични очаквания.

Уповаването на технологичните решения е много характерно за рационално мислещите хора, какъвто е настоящият министър на околната среда и водите на България Юлиан Попов. Ако обаче искаме да имаме устойчиво и продължително съществуване на Земята, трябва да променим не просто технологията, но и ценностите си – това, което ни мотивира и ни подтиква към действие.

Това са двете големи школи на мисълта в зелената икономика и аз се придържам към втората. Първото направление предлага само частични решения, които не са устойчиви.

Предвид важността на технологиите в области като отбраната и енергийната сигурност трябва ли привържениците на дерастежа да преразгледат предпочитанията си към нискотехнологичните решения?

В много случаи високотехнологичните решения биха намалили материалния отпечатък. Има обаче и други случаи, особено в развиващите се икономики, където трябва да се поддържат не толкова усъвършенствани системи от грижа към трудовата заетост. В противен случай ще се стигне до изселване на огромни потоци от хора, които ще се превърнат в мигранти. Технологията трябва да служи на нуждите на човечеството, а не обратното.

Как ЕС трябва да се ангажира с автократични сили като Китай?

Китай е непроницаема страна: нейните мотиви остават скрити за Запада. Доколкото ми е известно през 2008 година, когато въведоха мащабни мерки за справяне с финансовата криза, китайските власти са обявили, че ще се стремят към различен вид растеж - основан повече на вътрешното потребление и вътрешното развитие. От друга страна, те имат дългосрочна стратегия за износ на растеж.

Китай изнася растеж към Африка и Южна Америка, опитвайки се да вземе преднина пред Запада в това отношение. Има голяма разлика между оценката, основана на числа, което е характерно за финансово ориентирания Запад, или иначе казано глобалния Север, и целите, които не се ограничават до числата, а се изразяват във влияние, както е в глобалния Юг.

Причислявам Русия към глобалния Юг, въпреки че тя е най-северната страна в света. Автократични страни като Китай, Русия и някои богати арабски страни в Близкия изток са готови да дадат много пари, само и само да придобият нови стратегически позиции.

Тяхната стратегия за растеж не е напълно призната от западните изследователи. Това, което има значение за западняците, са финансовите стойности, докато китайците не преследват числата на всяка цена, а по-скоро ги използват като индикатор за това дали политиката им е правилна, или грешна. На Запад правим огромна грешка, изграждайки политиката си върху растежа на БВП. Той трябва да бъде не самоцел, а показател за напредъка ни към поставените цели.

Смятате ли, че отношенията между Европа и глобалния Юг биха могли да спечелят, ако Европа намали зависимостта си от вноса на горива и ресурси, което създава недоволство и се окачествява като нов колониализъм?

Стратегията „Крепост Европа“ е наистина опасна, защото крепостта не само спира тези, които искат да влязат, но и създава предпоставки за недостиг на храна, ресурси и материали за населението в тази крепост.

Европа има високопродуктивно селско стопанство и изобилие от ресурси, така че можем да си бъдем самодостатъчни, но това не е решението на глобалните проблеми, а ако проблемите на глобалния Юг не бъдат разрешени, Европа никога няма да се почувства наистина в безопасност.

Европа трябва да бъде по-отворена към лобалния Юг, за да може той да се развива, а в някои отношения - и да расте. Несправедливо е да твърдим, че светът трябва да навлезе в период на дерастеж и да забраняваме растежа повсеместно, докато в същото време огромни части от този свят изостават в икономически и инфраструктурен план. Аз съм радетел за много по-интензивно международно сътрудничество по отношение на икономиката, политиката и околната среда. Не бива да сме наивни, но и реализмът не е синоним на егоизъм и жестокост.

Проектът “Геополитика след растежа в Европа” се провежда от Европейската зелена фондация (GEF) с подкрепата на Wetenschappelijk Bureau GroenLinks, Fondation de l’Ecologie Politique, Etopia, Transición Verde, Фондация “БлуЛинк”, Center for Green Politics и Green House, и с финансовата подкрепа на Европейския парламент зa GEF.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме използването на интернет за конструктивен обмен на мнения и анализи за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация, гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, имаме нужда от самостоятелност. За да подкрепите Мрежата за гражданско действие BlueLink.net, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.