Дискусия: Зеленият преход на България не търпи АЕЦ

България няма нужда от нови ядрени мощности, които ще оскъпят електроенергията и ще влошат ситуацията със замърсяването от ядрен отпадък, заяви проф. д-р Георги Касчиев. Бившият председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) бе един от над 20 експерти и представители на различни граждански организации, които които на 29.03.2024  обсъдиха в Дома на Европа в София мястото на мирния атом в енергийния сектор на България. Срещата под наслов „Зеленият преход в България - възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност?“ бе организирана от За Земята. 

След приемането на проекта за изграждане на 7ми и 8ми блок на АЕЦ Козлодуй, За Земята са обръща със становище за предполагаеми процесуални нарушения до министър-председателя, министерствата на енергетиката, комисията по енергетика в Народното събрание и посолството на САЩ. посолство, но не получава отговор. Тодор Тодоров от За Земята наблегна на необходимостта, големи инвестиционни проекти като строежа на нови два блока в АЕЦ Козлодуй да се базират на икономически анализ определящ на първо място необходимите мощности за България.

Проф. д-р Георги Касчиев, бивш председател на КИАЕМЦ, беше категоричен, че България няма необходимост от нови ядрени мощности, които ще оскъпят електроенергията и ще влошат ситуацията със замърсяването от ядрен отпадък. Той изрази надежда, че историята с ядрения проект в Белене, където потънаха близо 4 милиарда лева, няма да се повтори и Върховният административен съд или Европейската комисия ще спре настоящия проект.

Адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма “Достъп до информация”, също наблегна на проекта Белене, чиято 20 годишна история може да се проследи чак до управлението на Симеон Сакскобургготски. Той направи паралел с настоящия проект и липсата на обществено обсъждане и анализи. Адвокат Кашъмов също подчерта необходимостта от анализ на социално-икономическите ефекти на проекта, справянето с ядрения отпадък и технологията. „От това зависи цената, дали обществото печели или губи“, подчерта Кашъмов.
Той добави, че прозрачността при вземане на решения е в основата на демокрацията и има малко страни в света като Русия, където не се зачитат тези основни права на гражданите.

Против проекта се обяви проф. д-р инж. Димо Стоилов, ръководител на изследователска група по стратегическо планиране на развитието на националната енергетика към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Той цитира документи от Министерството на енергетиката, в които се твърди, че България изгражда новите ядрени реактори с цел износ на електроенергия. Според него уговорените реактори AP1000 не са подходящи за българската енергийна система подари редица фактори, включително по-малката енергийна ефективност и невъзможността за регулиране на работната мощност в голям диапазон, което води до чести включвания и изключвания.

Мартин Владимиров, Директор на програма „Енергетика и климат“ към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), наблегна на факта, че България е една от най-електрифицираните държави в Европа. Въпреки, че заместване на 5ти и 6ти блок на АЕЦ Козлодуй е необходимо, има много опции за това пред България. ЦИД не се обяви теърдо против проекта, но подчерта, че предвид бързите темпове, с които напредва ВЕИ технологията, е възможно съвсем скоро да има способи за намаляване на потреблението. Затова според тях е необходимо да се изчака преди да се започва пълномащабен АЕЦ проект, като изразиха опасение, че би могъл да генерира голям фискален дефицит. От ЦИД апелират за нова енергийна стратегия основана на данни, която да се актуализира с появата на нови технологии. Също така се отвори темата за олигархичните кръгове в енергетиката, които са свързани със съветската власт от преди 30 години.

В дискусията се включи и д-р Валентин Симеонов. Той изрази опасение, че глобалното затопляне, което приближава границата от 1.5 градуса, ще промени типа на консумация на електроенергия – вече е възможно да имаме и горещи нощи. Според него, ВЕИ технологиите не са достатъчни, за да отговорят на тези промени, тъй като самите те също са зависими от климата. Екстремни условия като вулканично изригване, потенциално би блокирало слънчевата енергия, урагани могат да унищожат ВЕИ съоръжения. В този смисъл, той наблегна, че ядрена енергия е необходима, като даде пример с Швейцария, където също обсъждат ядрен проект.

Въпреки, че по време на дискусията се повдигнаха въпроси от различни гледни точки и се изразиха разнородни мнения, участниците се обединиха около факта, че България изостава от останалите Европейски страни и е необходимо стратегическо планиране и национална стратегия, която да се изпълнява по прозрачен начин, без вмешателства и с цел социално-икономически ползи за българския народ. Това се потвърди и във втората част на дискусията, където се представиха и редица алтернативни пътища, по които България може да избере да поеме.

Радостина Славкова от За Земята представи обстоен преглед на потенциалните социално-икономическите ползи за България от ускоряване на Зеления преход и изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение, като общите парични ползи могат да достигнат 7.6 милиарда евро или 9.2% от БВП за 2022г. Целият доклад може да разгледате тук.

Петко Ковачев от Института за зелена политика, изрази опасение, че парите от Плана за Възстановяване и Устойчивост няма да бъдат усвоени – От заложениете за изпълнение етапи и цели 19 са преместени за 24, 25 дори 26 година. Той идентифицира рисковите фактори поставящи изпълнението на плана под въпрос, а именно:

-          Политическия риск – постоянните избори, както и предишната така наречена стабилност на герб от които тръгна цялото забавяне – от началната подготовка на плана
-          Съпротивата към политиките на ЕС – на някои работодателски и синдикални организации, които се конфронтираха по линия на ВЕИ сектора, включително протестите на миньорите от Марица Изток
-          Системен риск на България за много сектори – навсякъде стратегическото планиране е проблем и става така, че един документ за няколко милиарда е в риск от неизпълнение.

Относно ситуацията на България, Ковачев коментира, че: „Всеки обича европейските пари, но като стане време да се изпълняват ангажименти – всеки става евроскептик.“

Георги Стефанов, член на УС на Българска Асоциация Геотермална Енергия, започна като подчерта, че в България няма въведени реформи на основните нива, което значително утежнява възможността да вървим към модернизации коментирайки, че: “Всички стратегически и финансови инструменти от Европа целят България да попълни този политически и икономически дефицит. ЕС няма механизъм като Путин да влезе в Украйна – може само да ни мотивира повече и от време на време да ни спира парите.”

Той наблегна, че България е страна с много ресурси, най-големият, от които е топлината, представяйки, че геотермалната енергия е почти равна на базовата мощност на ядрената, съоръженията се изграждат по-бързо и няма ядрен отпадък. Въпреки, че цена е по-скъпа от ВЕИ технологиите, се доближава към тази от офшорен вятър.

Проф. Христо Василев, експерт по енергийни и светлинни технологии, също подчерта, че цената на електроенергията от АЕЦ е значително по-скъпа от други енергийни източници, като изграждането на съоръженията и хранилище за ядрен отпадък биха я оскъпили още повече. Според него, предвидената цена от 65/70 евро в България е невъзможно заради капиталовите разходи. От друга страна, се очаква енергията от фотоволтаици да спадне драстично, като към 2035 достигне моделирана дена от под 15 евро на мегаватчас.

Доц. Владимир Зиновиев, Директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС, представи доклад за енергийните общности като модел за устойчива децентрализация на генератори и консуматори. Давайки примери с други страни, той наблегна на факра, че за да станат енергийните общности факт в България, са необходими законодателни промени.