Драгоманското блато стана част от Рамсарската конвенция

Секретариатът на Рамсарската конвенция потвърди, че Карстов комплекс „Драгоманско блато”, с обща площ 14 967 ха, отговаря на критериите за влажна зона с международно значение и е включен в списъка на конвенцията. Това е най-голямата по площ влажна зона с международно значение за България, съобщиха от Министреството на околната среда и водите.

Драгоманското блато е разположено в Западна България и попада в границите на четири общини: Драгоман, Годеч, Сливница и Костинброд. Комплексът включва едни от последните опазени в България карстови блата, като е единствен за страната и рядък за Балканския полуостров.

Тук са описани 256 вида птици, представляващи 61% от орнитофауната на страната, 9 вида земноводни, 23 вида бозайници и 180 вида висши растения, като повечето от тях са ендемични видове за страната и Балканския полуостров. „Драгоманско блато” е важно местообитание и за редица видове пеперуди и водни кончета, с европейско и световно значение. Тук се срещат големият и малкият воден бик, ръждива, сива и голяма бяла чапла, тръстиков блатар и още много видове птици, видра, лалугер, тритон, два вида змиорки и други земноводни. От растенията - бяла водна лилия, блатен ирис, шахматовидна ведрица и уникалното насекомоядно растение  алдрованда, за която комплексът е единствено местообитание в страната.

Новата рамсарска влажна зона попада изцяло в границите на защитена зона „Драгоман” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и частично - в защитена зона „Раяновци” за опазване на дивите птици.

С обявяването на комплекса за влажна зона с международно значение, броят на
Рамсарските места в България става 11, с обща площ 35 273 ха.

Обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при ползването на влажните зони, напротив подкрепя риболова и използването на всякакви други ресурси – тръстика, лечебна кал, сол, дивеч и т.н., в разумни граници, осигуряващо дългосрочното им ползване в бъдеще.

В резултат на спиране изпомпването на водите през 90те години блатото бързо се възстановява и има шанса да е една от малкото възкръснали влажни зони у нас. Бързото възстановяване на блатото до голяма степен е свързано и с усилията на Ссружение за дива природа „Балкани” в района.
По настоящия проект на организацията - „Драгоманското блато – пример за опазване на влажните зони в България” е изграден център за опазване на влажните зони, работи се за постигане на законова и реална защита на карстовите блата, влажни ливади и възвишения на територията на защитена зона „Драгоман”, „Балкани” опазват и възстановяват защитени видове (застрашени и изчезнали), както и приоритетни природни местообитания с национална и европейска значимост.

По проекта се правят и проучвания и демонстрации на възможностите за използване на растителната биомаса на влажните зони, като биогориво. Драгоманското блато се превръща в район за извънкласни практики на учебните заведения от Драгоман и София.

Повече за актуалните дейности в района може да научите на сайта на центъра:
http://balkani.org/dragoman/