Дунавската инвазия на България

Първото посещение в Дунавска България поднесе неподозирани изненади на Андрей Сабо. Най-напред в Никополското с.Въбел румънецът с унгарска фамилия и сръбски езикови познания попадна на богата трапеза, включваща тукашни ястия от… родния му Банат. После в близкото с.Милковица местни жени и деца изпълниха старинен ритуал и го приветстваха на влашки - езикът, от който произлиза съвременния румънски.

Сабо бе в региона като представител на Евробанат - една от партньорските организации на DANUrB+. Инициативата свързва Дунавски градове и общности, които сполучливо съхраняват и използват съвместното културно и историческо наследство покрай реката. Освен Сабо, който поддържа банера на DANUrB+ на снимката /втори отляво/, на 10 - 14.10.2022 България посетиха над 20 експерти, урбанисти и активисти от 6 страни, в които се изпълнява проектът с подкрепа от Дунавската регионална програма на Европейската комисия и българското МРРБ.

Модел за подражание

Участниците във визитата имаха за цел да разберат на място причините за неочаквания успех на проекта в България. Точно тук, в малко познатите на туристическата карта централни дунавски общини малко над месец по-рано бе подписан първият план за действие за общинско и регионално развитие чрез валоризация на културното наследство, свързано с Дунав. Планът, подписан от кметовете на Белене, Гулянци и Никопол с българския проектен партньор БлуЛинк, е брилянтна демонстрация на замисъла на DANUrB+. Той служи за модел на останалите страни, участващи в проекта, призна ръководителят му Балинт Кадар от Будапещенския университет за технологии и икономика.

По време на посещението си в България международните експерти чуха и от тримата кметове уверение колко важно за местните хора е успешното оползотворяване на дунавското културно и историческо наследство. Нещо повече, то се превръща в първостепенен приоритет в условията на икономическо изоставане и рекорден отлив на население по тези места, разясни заместник-кметицата на Никопол Анелия Димитрова. Тя изтъкна пред чуждестранните гости приноса на БлуЛинк и проекта DANUrB+ за постигането на така желаното единодействие и увереност, че то ще постигне скорошни успехи. Подписаният план за действие е за периода 2023 - 2025.

Според Димитрова общите несгоди и споделените културни, исторически и природни ресурси в региона налагат съвместни действия - както между тукашните общности, така и през река Дунав. В България Сабо и останалите международни посетители се увериха с очите и ушите си в правотата на думите й. В Никополско те се насладиха на местното готварско и винарско изкуство от имението на биоземеделката и зелена парламентаристка Албена Симеонова. Сюрпризира ги местната кулинарка Мария Иванова.

Вкусни връзки

Нейните лакомства демонстрираха дунавската кухня, заедно със специалитетите и продуктите в Оряхово, Лом и Видин и останалите дунавски селища, които делегацията посети в предишните дни. В тях изпълнението на DANUrB+ ръководят специалистите от Национален туристически клъстър “Български пътеводител”. Те срещнаха посетителите със страстта на местните винари, демонстрирана в лозята на Шато Бургозоне край Оряхово. Макар по-малко познати на местния пазар, от няколко години българските дунавски вина са високо оценени на международния пазар, печелейки поредица от престижни награди на специализирани конкурси.

Но въбелската трапеза на Мария Иванова показа и други неща. Райдуше. Сиреники. Кифли без яйца. Галушки. Сготвени по рецепти на банатските българи, предадени от майка на дъщеря. Чрез тях ясно пролича вековната връзка на общностите по великата европейска река. Дунавската културна и историческа близост се видя и по друг начин.

Най-вълнуваща за Андрей Сабо и останалите румънски участници бе срещата с влашките традиции и ритуали в Гулянските села Милковица и Долни Вит. Тук местните хора представиха старинни и уникални ритуали като “момчешката Лазарица” - Каца Маца, изпяха песни на влашки и български, показаха етнографски сбирки събирани експонат по експонат. “Тези общности и техните традиции са част от местно дунавско нематериално културно съкровище, което заслужава да бъде поддържано живо, което трябва да бъде извадено на светло и популяризирано на регионално и международно ниво,” коментира Сабо.

История за бъдещето

Изненадите не спряха дотук. В Свищов партньорите от DANUrB+ бяха посрещнати от кохорта униформени римски легионери в пълно снаряжение (на заглавната снимка). Организирана от ентусиасти от Стопанската академия в Свищов, историческата възстановка сред руините на римската крепост Нове демонстрира друго съвместно дунавско и европейско измерение - римската история. Като част от римската отбранителна система на дунавския лимес и през 4 век в Нове е разположен Първия италийски легион на империята.

Общото материално и нематериално наследство, което се е развило по поречието на реката и което може да бъде измерено в хилядолетия. “Искаме да свържем тези богатства и да улесним тези общности по поречието на река Дунав (и отвъд него) да ги съхраняват и устойчиво валоризират за общото благо,” заяви Сабо.

В рамките на българската визита екипът на DANUrB+ посети различни местни участници от българския бряг на река Дунав. Сред тях бяха местни производители, занаятчии, неправителствени организации, туристически оператори, културни институции, местни публични администрации, образователни институции и др.

Програмата в Белене включи запознаване с католическото религиозно наслество и посещение на бившия трудов лагер на остров Персина. Както верското многообразие, така и зовещият исторически монумент дават потенциал за поклоннически и исторически туризъм, уверени са експертите.

Освен БлуЛинк и “Българският пътеводител”, партньор на проекта в България е и департаментът по урбанистика към Нов български университет. Той посрещна партньорите в София, където участниците прегледаха постигнатото от проекта до момента и планираха последващи действия.

Проект DANUrB+ започна през юли 2020 г., за да идентифицира малко популярно културно наследство и ресурси в периферията на река Дунав и граничните региони. Очакваният резултат е повишаване на местното развитие и международната туристическа привлекателност. DANUrB + кове международни и местни партньорства за устойчиво използване на наследството на река Дунав. Лидерът на партньорството е Университетът по технологии и икономика в Будапеща, а партньорските институции са големи дунавски университети чрез факултетите по архитектура от Братислава, Белград, Тимишоара, София и Букурещ, заедно с НПО, публични администрации и различни местни участници.

Текстът е изготвен в рамките на проект DANube Urban Brand+ Building Regional and Local Resilience through the Valorization of Danube’s Cultural Heritage (DANUrB+). Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), както и от националния бюджет на Република България чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.