Двете гори*

Недалеч от Разград между селата Осенец и Садина се намира малка по площ, но пълна със символика гора, чиято история местните хора знаят добре , но избягват да я разказват на пришълците. Става дума за лес, за който в годините между двете световни войни се е водила къртечна битка, имаща за цел да разреши веднъж завинаги спора, кое село има права над зеления къс богатство, от пълния по това време с гори Делиорман. Десетилетия по- късно реституирани, 504 хил. хектара гори в България, отново са притежание на общините.В днешно време обаче собствеността над гората не се завоюва след спечелена битка, а оръжията за властване в леса са станали други. Как една община ще управлява, използва и развива зеленото си богатство зависи от хората, които я управляват. Докато в Разград подготвят дългосрочна програма за развитие на горския фонд, съседната община Дулово след близо десетгодишно стопанисване търси купувач за своите гори, които са безогледно експлоатирани и от тях трудно могат да се очакват бързи печалби, а местният бюджет няма ресурси за дългосрочни инвестиции. Разград и Дулово са двете общини в България, които притежават най-голям горски фонд - по над 100 хиляди декара общински гори, но двата им подхода рамкират отношението на местните власти в България към горския фонд, притежание на общините, както и участието на т.нар. “дървена мафия” в обезлесяването на територии традиционно богати на гори.

В Разград, където претенциите да не се дава гората другиму са подпечатани с кръв, явно държат и днешните властници в напрежение. “Нашата община притежава 136 хил.дка гори и сме едни от най-богатите на горски фонд в страната. Когато през 1995 година държавата трябваше да ни върне собствеността, в общината нямаше достатъчно залесени площи и получихме масиви, разположени в още три други общини.”, припомня кметът Денчо Бояджиев. Може би заради прекалената страст, вложена в тази препирня, сагата за горската война в Разградско не е добила широка популярност в родната ни историография. Тя обаче е показателна за отношението на българите към общинските им гори преди комунистическата власт да ги експроприира. Около две петилетки били нужни на местната управа, за да открие правилния според Бояджиев подход за управление на горското богатство. “До преди да стана кмет през 2005 година, външни фирми са били допускани да секат и поддържат горите на Разград. Ревизията на моя екип отхвърли тази практика като непродуктивна и опасна. Решихме да създадем собствено предприятие, изцяло отговорно за ставащото в гората. Не прибегнахме до възможността то да съществува като търговско дружество, за да не се изкушава ръководството му да преследва печалби.Сега приходите влизат в общинския бюджет, но и разходите са за сметка на общата хазна. Така всичко е под контрола на общинския съвет. Нашето разбиране за управлението на горите е , че те трябва да се експлоатират разумно, със стратегия за бъдещето. Сечем и продаваме дървесина, в рамките на необходимото, за да се обновява гората. Приходите от тази дейност – около 500 хил. лв. годишно, насочваме приоритетно към издръжката на детските градини и ясли, както и за други общински звена. Имаме и социална програма, според която продаваме на преференциални цени определени лимити дърва за огрев на по-бедни семейства. От 2008 г. работим с БАН по програма за развитие на общинските ни гори. Под тяхно ръководство вече сме възстановили 600 дка насаждения, лекуваме болните масиви. Имаме собствена въоръжена горска стража от 12 лесничеи, назначени на работа в общинското предприятие. Те разполагат с джипове, мотори. Отговарят за борбата с бракониерските набези. Считам, че се справят. През юни тази година конфискуваха микробус на нелегални секачи. Сега той се ползва от социалния ни патронаж.Като приберат коне и каруци от нарушителите, даваме ги на селските кметове. С тях те изхвърлят отпадъци, правят услуги на самотни хора, които имат нужда от животинска тяга за стопанствата си.”, обяснява кметът на Разград.

На 60 километра на север влизайки в отново в общинска гора, собственост на кметството в Дулово спираме пред хижа, която Агенцията за държавни вземания е изнесла на публична продан. Ловният дом е бил до преди десетина години притежание на държавата и е влизал в активите на Държавното ловно стопанство “Каракуз”. По неясни причини обаче в края на 2001 година земеделското министерство решава да продаде имота на лидера на ДПС в Силистра Гюнай Сефер, който е от Дулово. Фирмата на Сефер плаща в брой 70 хиляди лева за масивна сграда с разгъната площ над 1000 кв.м и прилежащи наоколо 30 дка горски площи и договаря разсрочено да плати още 530 хил. лева в продължение на три години. Още на следващата година общинското дружество “Гори” ЕООД в Дулово, управлявано от Ремзи Хамза - съпартиец на Сефер, купува от него хижата, като му брои за това 1,2 млн. лева общински пари. Така сделката приключва с близо 2000% печалба за политика, който през 2005 година става депутат и продължава да е такъв и в момента, а предприятието, натоварено да се грижи за общинските гори тръгва към фалит.

“На община Дулово са й били реституирани 42 хил. дка гори. Когато станах кмет през 2011 година на книга разполагахме с 23 хил.дка, но 15 хил. от тях бяха спорни. Защото свищовската фирма “Екотекника” малко преди последните местни избори е спечелила търг за въпросния горски масив и настоява да го купи. Ние обаче отказахме сделката, защото постигната на търга цена от 340 лева за декар гора е около 4 пъти по ниска от пазарната. Те ни заплашват със съд в момента, но да се съгласим на тези условия, значи да им подарим гората.”, обяснява новоизбраният кмет на Дулово доктор Юксел Ахмед. Далаверата с хижата е само част от безбройните афери, въртени с общинските гори от Гюнай Сефер и приближените му до ноември миналата година. За време от три петилетки в региона са изсечени или са сменили собственика си 19 хил. дка горски масиви, а други 15 са спазарени на тъмно за суми 3 пъти по-ниски от цената на земеделските ниви в Дуловско.

“Нека прокуратурата проверява как и от кого са източени милионите левове, присвоени от бившите общински шефове за сметка на горския ни фонд. Ние сме изпълнителна власт и нямаме разследващи функции. За жалост заради безогледната злоупотреба с власт , сега общината не е в състояние да запази и последните останали й гори. Търсим купувач за тях, защото нямаме ресурси да се грижим за горския фонд, нито да го поддържаме, нито да го развиваме.”, признава доктор Ахмед.

Общинското дружество “Гори”, броило щедро милиони на Гюнай Сефер в миналото, днес е в ликвидация. То е доведено до просешка тояга и е оставено без никакво имущество, с изключение на злополучната хижа, пусната на търг от Агенцията за държавни вземания с начална цена от 250 хил. лв. Бирниците очакват продажбата й да покрие дълговете на фирмата към държавата на стойност 300 хил. лева. Купувачи за скандално известния имот обаче не са се явили нито на първото, нито на второто наддаване, приключило безуспешно в средата на август.

През изминалите 15 години откак общините в България получиха правото да притежават гори се демонстрираха различни подходи на управление. Възможността да се прилагат криминални практики като тези в Дулово, както и други пропуски наложиха Законът за горите да бъде променен през 2011 година, като в него за първи път се третира специално начинът на ползване на общинския горски фонд. Заслуга за това има и Асоциацията на общините, собственици на гори, създадена през 2008 година., обяснява лесовъдът инж. Иван Гройчев, един от инициаторите за създаването на асоциацията. Според него в сегашния си вид Законът за горите въвежда строги регламенти в полза на опазването на общинските горски масиви и разумната им експлоатация .Въведени са забрани, които да ограничат консуматорското отношение на местните власти към горите.

Независимо от добрата нормативна база обаче, експертите признават, че горската мафия продължава да намира вратички, през които да ограбва зеленото богатство.. Най-често това става когато се сече, без да се води отчетност. Регламентът предвижда отсичането на всяко дърво да се регистрира от комисия и на входа и на изхода от леса да са налице съпоставими величини. Съществуването на сив сектор в дърводобива обаче показва, че регламентите не се спазват. Източването на гората успешно се прилага и с използването на така наречената санитарна сеч. В нейната основа стои премахването на дървета, опасни за здравето на гората. В такива случаи корупционните схеми най-често предвиждат избрани от властта фирми да влязат в гората и да секат доста повече от планираното за оздравяването й. Този вид злоупотреби лесно могат да се премахнат, ако съответните управи имат желание да не ги допускат, смятат лесовъдите.

Доста по сложен е въпросът с бракониерските практики. Нарушителите влизат в гората и като секачи, и като ловци. И двете посегателства раняват природата, категорични са лесничеите.Наказателният кодекс у нас предвижда санкции за криминалните набези в леса, но правоохранителната система рядко или почти никога не наказва ефективно престъпните набези, категоричен е Иван Гройчев, който в момента е директор на Държавното ловно стопанство “Каракуз”, разположено в близост до злополучните гори на община Дулово.В практиката си на лесничей и отговорен държавен служител Гройчев има случаи на документирани бракониерски набези в охранявано държавно ловно стопанство, които са наказани с глоби по стотина лева. Това стана възможно след като законът допусна нарушителите да сключват споразумения с прокуратурата. Така те се признават за виновни, защото изобличаващите ги записи са представени на обвинението и получават минималната санкция. Подобно опрощение от страна на репресивната система на държавата е покана за последващ набег в гората, смята лесовъдът.

Докато обикаляхме обгрижваните от местната власт гори в Разградско и търсехме кой да ни разкаже за изсечените и разпродадени масиви в Дулово, се се сетих за една игра, демонстрирана на семинар, посветен на опазването на природата. Спомням си, че модераторът влезе в залата с торба разноцветни бонбони и ги разпръсна на масата, застлана с картата на Земята. Обясни ни, че сините символизират водата на планетата, зелените горите, жълтите нефта и т.н. После ни раздели на групи и прикани всяка да си вземе колкото иска от дражетата. Първите награбиха по една шепа, вторите по 5-6 бонбона, за третите остана колкото да си опитат по едничко. В заключение менторът обясни:”Ето това прави човекът с природата – граби, граби без да мисли, че идват и следващи поколения, които също ще се нуждаят от ресурси, за да съществуват.”Дали разградските управници са ходили на такъв семинар и защо никой от дуловските им колеги не се е сетил да погледне на нещата от подобен ъгъл, остава загадка, но двете гори, и разликите между тях са факт.

Текст и снимки: Стела Ковачева

* Материалът е подготвен в рамките на проект "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"