ЕК с пълна подкрепа за АМ „Струма“ извън Кресна

Европейската комисия (ЕК) застава твърдо зад варианта автомагистрала „Струма“ да бъде изградена изцяло извън Кресненския пролом. Тази позиция е изразена по време на среща на 10. октомври 2025 г. между представители на ЕК и български неправителствени организации (НПО) от коалиция „Да спасим Кресненски пролом и град Кресна“. Новината съобщи природозащитникът и представител на коалицията Андрей Ковачев.

Добра основа
На срещата, поискана от НПО още през юли, беше обсъдено решението на българския Министерски съвет от февруари 2025 г. Тогава правителството прие пътна карта за изграждане на трасето изцяло извън защитения пролом. Това решение беше приветствано от представените на срещата с НПО служби на ЕК, отговорни за регионалното развитие (REGIO), околната среда (ENV) и транспорта (MOVE). Те го определят като „добра основа“ и смятат, че споразумението „не следва да се преразглежда“. С това се слага точка на дебата за връщане към варианти, при които магистралата минава, изцяло или частично, през пролома.

Пари, надзор и срокове
Въпреки пълната си подкрепа, от Брюксел ясно посочват, че изпълнението остава изцяло отговорност на България. Основният фокус пада върху финансирането, тъй като преместването на магистралата извън пролома, макар и щадящо за природата, ще доведе до „значително увеличение на разходите“. От ЕК подчертават, че цялото споразумение „зависи изцяло от наличните финансови възможности“. Затова Комисията настоява българските власти да изготвят “жизнеспособен план за финансиране”, който да разгледа всички възможности. Това включва не само традиционното европейско финансиране по кохезионната политика или други инструменти на ЕС, но също така и мобилизиране на национални средства и търсене на заеми. От Брюксел обръщат внимание и на възможността за публично-частно партньорство. Според ЕК, този модел трябва да бъде „внимателно оценен от самото начало“, тъй като той би могъл да спомогне за преодоляване на финансовите и оперативните затруднения и да намали рисковете от неуспех в рамките на предвидения график.
Комисията ще продължи да следи отблизо изпълнението, за да гарантира спазването на европейското законодателство, включително екологичните норми и стандартите на TEN-T (Трансевропейската транспортна мрежа). Комисията отбелязва и лекото разминаване в сроковете – българската пътна карта предвижда завършване до юни 2031 г., докато крайният срок за основната мрежа TEN-T, част от която е магистралата, е 2030 г.