Експерти и НПО призоваха за спешни мерки срещу тютюнопушенето и никотиновата зависимост сред българските деца

Бъдещето на децата ни зависи от решителността, с която изграждаме безопасна среда за тяхното развитие, и от способността ни да ги предпазим от ранни зависимости и рискове за тяхното здраве. Около това се обединиха участниците в проведената на 9 декември 2025 г. кръгла маса под наслов „Спешни мерки срещу никотиновата криза в България“. Събитието бе организирано от „Коалицията за живот без тютюн и никотин“ (Кажете Не) в партньорство с офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България. В дискусията взеха участие председателят на Коалицията д-р Гергана Гешанова, Кристина Мауер-Стендер, ръководител на отдела по контрол на тютюна в СЗО/Европа, проф. д-р Пламен Димитров, директор на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), доц. д-р Михаил Околийски, д-р Маша Гавраилова, икономистът гл. ас. д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН, както и съучредителят на Коалицията Павел Антонов.

На събитието бяха представени резултатите от последното “Глобално проучване на тютюнопушенето сред младите хора” (GYTS), което е национално представително за България. В страната ни изследването е проведено онлайн през 2023 година от Националния център по обществено здраве и анализи. Общо 4074 ученици от седми, осми и девети клас са попълнили въпросника, от които 3378 са на възраст 13-15 г.
Данните от мащабното изследване разкриват мащаба на предизвикателството пред страната ни като лидер в негативните статистики на Европейския съюз. Икономистът Димитър Събев представи данни от това мащабно изследване, според които близо 27% от българските ученици на възраст между 13 и 15 години употребяват тютюневи или никотинови изделия. Това поставя страната ни на незавидното първо място в ЕС по този показател. Нещо повече, при момичетата на тази възраст този процент достига тревожните 30 на сто. Сериозен повод за размисъл и реакция е фактът, че близо една трета от анкетираните ученици са запалили първата си цигара преди да навършат 10-годишна възраст. Към класическите изделия се добавят и новите заплахи под формата на електронни цигари и вейпове, които вече се използват редовно от 19% от подрастващите, често подтиквани от агресивния, повсеместен и нерегулиран маркетинг на тези продукти.

Гл. ас. д-р Димитър Събев обърна внимание и на икономическата тежест на разходите за тютюн в семействата, в които има пушачи. Такива са над половината (52,3%) от домакинствата в страната. Заради разходите за тютюн те пестят от здраве, образование, облекла, отдих и жилища, посочи икономистът. Той допълни картината с данни, че семействата с ниски доходи дават най-голям дял от средствата си за удовлетворяване на никотинова зависимост.
 

От своя страна, Кристина Мауер-Стендер изрази категоричната позиция на Световната здравна организация по време на събитието: „Посланието на Световната здравна организация към България е много ясно. Трябва да се направи повече и то сега веднага. Употребата на тютюн и никотинови продукти сред млади и възрастни е висока и коства твърде много.“ Към тези данни Димитър Събев добави и тежкия проблем с пасивното пушене, като посочи, че 50% от децата са изложени на тютюнев дим в домовете си, а над 60% "пушат пасивно" на закрити обществени места. Тези факти допълнително подкопават усилията за превенция и изискват промяна в обществените нагласи и законодателната рамка. След всичко това обаче, има и добра новина - според проучването сочат, че голяма част (78,7%) от учениците подкрепят забраната на тютюнопушенете на закрити обществени места. Почти шест от всеки 10 анкетирани ученици, които в момента пушат тютюн, са се опитали да спрат пушенето през последните 12 месеца. Това означава, че имат нужда от помощ, за да се справят със зависимостта.

Участниците в кръглата маса се обединиха около виждането, че настоящата криза е преодолима чрез конкретни и решителни стъпки. Експертите са убедени, че защитата на правото на децата да растат в здравословна среда е обща отговорност, която изисква институциите и гражданското общество да действат в синхрон. Сега е моментът за действия, които да поставят дългосрочното здраве на нацията над икономическите интереси на индустрията, убедени са участниците в кръглата маса.