Енергийните общности: Революция на забавен кадър

Дългосрочната стратегия на Европейския съюз предвижда гражданите да започнат да генерират половината от енергията от възобновяеми източници, необходима за постигане на целта за климатична неутралност. Това е мащабна и смела визия, която означава нещо съвсем конкретно, "преведена" на езика на всекидневието – хората, домакинствата, малките бизнеси и местните власти вече няма да бъдат пасивни потребители, които с тревога очакват месечните си сметки. Те могат да се превърнат в активни участници на пазара, които произвеждат, споделят и управляват собствена чиста енергия чрез своя енергийна общност. Въпреки обещаващата перспектива реалността се оказва доста по-сложна, а пътят към енергийната независимост е пълен с препятствия.

Върху този контраст между амбиции и реалност акцентира новият (публикуван на 9. март 2026 г.) Специален доклад 10/2026 на Европейската сметна палата (ЕСП), озаглавен „Енергийни общности – все още нереализиран потенциал“. (Пълният текст на доклада на български език можете да намерите тук). Според европейската одитираща институция редица технически и правни пречки сериозно забавят реализирането на мечтата за енергийна революция по места. Според първоначалните очаквания енергийните общности трябваше вече да са масово явление из цяла Европа. Като конкретен пример за една от пречките пред тяхното развитие, авторите на доклада посочват, че правителствата не са създали необходимите условия за тази цел. Сред тях е например липсата на ефективни стимули за съхранение на енергия, които са критично важни за облекчаването на електроенергийната мрежа. За да се промени тази тревожна тенденция, ЕСП призовава за въвеждането на по-ясни правила, повече стимули за гражданите и уязвимите домакинства, както и за засилена подкрепа за решенията за съхраняване на енергия.

Констатациите в доклада имат особена тежест за България, тъй като страната ни се намира в ключов етап от своя енергиен преход. В специален коментар за „БлуЛинк“ директорката на „Грийнпийс“ – България Меглена Антонова (на снимката горе) заяви следното по повод новия доклад на ЕСП: „Според нас, България има огромен нереализиран потенциал в създаването на енергийни общности или кооперативи“. Въпреки наличието на обществен интерес и експертно ноу-хау, законодателството и институциите у нас все още се движат с твърде бавни темпове. Според Антонова основният препъникамък в момента е липсата на ясни правила на играта: „Тепърва трябва да се разработи ефективен механизъм за споделяне на енергията, която те произвеждат, между членовете“. Това административно забавяне е не просто пропусната икономическа полза, но и сериозен риск за сигурността. Светът става все по-непредвидим, а енергията все по-често е обект на пазарни и геополитически сътресения. В този смисъл Меглена Антонова прави важно уточнение: „Особено в настоящия контекст на потенциална нова енергийна криза в Европа заради цените на газа, развитието на децентрализирана енергия от хората вече е въпрос на национална сигурност и устойчивост на обществото ни на множество кризи, които се случват паралелно.“

Енергийната устойчивост на локалните общности не е просто красива теория. Тя е доказана на практика в други европейски държави по време на най-тежките сътресения на енергийния пазар. Както припомня директорът на „Грийнпийс“ – България, „По време на предишната криза с цените на енергията през 2021-2023 г. енергийните общности успяха да предпазят своите членове от високите цени на електроенергията“. Тя дава за пример белгийските региони Фландрия и Валония, където „енергийните кооперативи Ecopower и Cociter, и двете общности от граждани, успяха или да поставят таван на цените, или да ги задържат под пазарните“. Успехът на тези инициативи не е плод на случайност. „Това бе възможно благодарение на способността им да задоволяват напълно потреблението на своите членове чрез собствено производство на възобновяема енергия, разположено в съответните региони“, допълва експертът. Споменатите примери не са изолирани случаи. Според данни на европейската мрежа на енергийните кооперативи (REScoop.eu), в Европа функционират над 2500 енергийни общности, които обединяват над 2 млн. европейски граждани. Това недвусмислено показва, че моделът работи мащабно и ефективно при наличието на необходимата подкрепа и на ясна регулаторна рамка.

В крайна сметка, развитието на енергийните общности е ключова стъпка към едно по-справедливо и зелено бъдеще, в което хората не са просто зрители, а реални агенти на промяната. Енергийният преход е дълбоко социален процес и ако гражданските обединения не получат необходимата регулаторна подкрепа, рискът от задълбочаване на енергийната бедност ще продължи да нараства. В синхрон с препоръките от доклада на Европейската сметна палата, Меглена Антонова е категорична: „Важно е Европа да насочи усилия към подпомагане на развитието на енергийни общности и премахването на пречките, описани в доклада на Европейската сметна палата, със специален приоритет към уязвимите европейци, защото ползите ще се усетят най-вече от тези от тях, които са в състояние на икономически затруднения“.

Топката е в полето на националните правителства, които трябва да превърнат нереализирания потенциал в реалност за всеки гражданин. Натискът за бързи действия ще расте, тъй като ЕС наскоро вдигна рязко летвата – определена е нова, още по-амбициозна цел – делът на енергията от възобновяеми източници да достигне най-малко 42,5% до 2030 г. Без активното участие на гражданите и домакинствата в енергийните общности, този скок ще е почти невъзможен. Това обаче не е просто задължение, а реална ситуация, в която всички печелят. Превръщайки се в производители, хората постигат реална енергийна независимост, драстично намаляват и стабилизират сметките си за ток и инвестират средствата си обратно в местната икономика.

Интересът към инсталиране на фотоволтаици върху покривите на блокове или в малки местни мощности у нас расте. За да отговори на необходимостта от практически знания по въпроса, „Грийнпийс“ разпространява специализирания наръчник „Как да градим енергийни общности“. Той е практическо ръководство, което включва ценен опит и конкретни стъпки, базирани на десетки успешни проекти в Европа. Можете да намерите наръчника в сайта на „Грийнпийс“ – България, тук.

Подкрепете "БлуЛинк"!

"БлуЛинк" оказва комуникационна и логистична подкрепа на Коалиция за климата - България. За да продължаваме да насърчаваме използването на интернет за конструктивен обмен на мнения и анализи за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, имаме нужда от самостоятелност. Подкрепете мисията и работата на"БлуЛинк" като направите дарениe тук  за едноименната фондация. Повече за мисията, визията и дейностите на "БлуЛинк" може да научите тук.