ЕС отстъпва от зелените си и климатични политики, за да угоди на фермерите

Под натиска на фермерските протести и десноцентристки партии, ЕС изглежда отстъпва от ключови елементи от зелените си политики. Сред тях е целта до 2030 г. да бъде намалена употребата на пестициди с 50% и да бъдат възстановeни 30% от използваните в момента за земеделски цели торфища, тъй като те имат огромен потенциал за поглъщане на въглероден диоксид.

В края на март знаковият Регламент относно възстановяване на природата (Nature Restoration Law) бе изваден от дневния ред на срещата на министрите по околна среда в Съвета на ЕС  – на последния етап от одобрението му след гласуването му от Европейския парламент – тъй като не получи подкрепата на необходимото мнозинство от държави членки. Законът предвиждаше правно обвързващи цели за възстановяване на всички увредени екосистеми в ЕС до 2050 г., вкл. в земеделски земи.

Една от причините за недоволството на фермерите срещу закона е изискването до края на десетилетието 30% от всички торфища (вид влажни зони), отводнени за целите на земеделието, да бъдат възстановени и частично използвани за други цели, а до 2050 г. този дял да достигне 70%. Фермерите се опасяват, че това ще намали обработваемите площи и техните доходи.

Но заетите от бивши торфища земи са само около 3% от земеделската площ на ЕС. Същевременно тяхното отводняване за земеделски нужди е причина за 25% от емисиите в ЕС, произтичащи от използването на земеделски земи. В Германия например едва 7% от земеделските земи са заети от торфища, а те отговарят за близо 40% от емисиите на Германия от земеделие.

Торфищата са от ключово значение за борбата с климатичните промени. В световен мащаб те абсорбират почти два пъти повече въглероден диоксид, отколкото всички гори на Земята, взети заедно. Когато се пресушават за цели като земеделие обаче, те се превръщат в още един мощен източник на парникови газове.

През февруари беше оттеглено и предложението за намаляване на пестицидите в земеделието с 50% до 2030 г. То беше залегнало в предложение на ЕК за създаване на Регламент за устойчивата употреба на продукти за растителна защита, който следваше да замени неефективната до момента Директива за устойчивата употреба на пестициди, в която не фигурира такава конкретна цел. (Регламентите освен това имат директно приложение в държавите членки, докато директивите изискват транспониране.)

Предложението беше породено от нарастващите доказателства за вредите от употребата на синтетични пестициди върху човешкото здраве и околната среда. Пестицидите водят до деградация на земеделските почви и намаляват популациите на пчели. А от пчелите зависят 75% от земеделските култури в света. В ЕС половината от площите със земеделски култури, които зависят от опрашване, вече се сблъскват с недостиг на опрашители. 

В Директивата за промишлени емисии също бяха въведени облекчения за селскостопанския сектор. Първоначалното предложение на ЕК предвиждаше разширяване обхвата на Директивата с изискване за намаляване на емисиите от допълнителни индустрии, сред които бяха големите свиневъдни и птицевъдни ферми, както и фемите за говеда. Но под натиска на държави като България, Италия, Полша и Германия, отпадна изискването фермите за говеда да намаляват емисиите си. Най-голямата политическа група в парламента, ЕНП, беше разделена по темата. Решението за това дали да бъдат предприети допълнителни мерки за отглеждането на добитък са отложени до 31 декември 2026 г.

Животновъдните ферми имат отношение към парниковите емисии, защото отделят около една трета от предизвиканите от човека емисии на метан – вторият най-съществен парников газ. Съществена част от тези емисии идват от от говедата и млекодайните крави.

Сузи Денисън, старши директор “Стратегия и трансформация” в Европейския съвет за външнa политик (ЕСВП), отбелязва, че фермерите имат особено политическо влияние в европейски страни като Германия, което ще повлияе и на избора на длъжности за европейските институции след предстоящите избори за Европейски парламент. В своя доклад за изборите от януари, ЕСВП прогнозира покачване на гласовете за десните партии в целия ЕС и намаляване на подкрепата и следователно местата в Европейския парламент за лявоцентристките и зелените партии. Тези прогнози притесняват основните партии на ЕС, които се страхуват, че ще изгубят гласове в селските райони от крайнодесни и националистически партии.

В същото време протестите в много държави членки, както и пред европейските институции в Брюксел, продължават. Български представители на фермерски организации ще участват на предстоящия мащабен протест в сърцето на Европа дни преди Европейските избори.

Преди да отстъпи от зелените си политики в началото на февруари, Европейската комисия беше решила да реформира индустриалния модел на селско стопанство. Нестихващите протести на фермерите, съчетани с политическа опозиция от страна на фермерските лобита и десноцентристки политици обаче, успя да осуети прогреса в това отношение. На национално ниво Франция, Германия, Гърция и Италия също размиха първоначалните си планове.

В глобален план селското стопанство е отговорно за една трета от емисиите на парникови газове, а в ЕС – за около една десета от тях. По силата на общата селскостопанска политика на ЕС, земеделието в Европа е силно субсидирано. То получава над 20% от общия бюджет на ЕС. Но 80% от субсидиите отиват при 20% от големите производители, които обикновено са най-големите замърсители, пише “Политико”. Тази система облагодетелства супермаркетите и компаниите за преработка на храни и за производство на пестициди и торове, докато дребните ферми работят на загуба и същевременно са изправени пред нарастващи рискове от загуби заради екстремно време. Само за 15 години ЕС е загубил близо 40% от своите земеделски стопани, почти изцяло малки и средни стопанства, които или са прекратили дейността си, или са били купени от все по-големи конкуренти, пише директорът по селскостопанска политика към европейското звено на “Грийнпийс” Марко Кoнтиеро.

В България също се наблюдават сериозни изкривявания на механизма на субсидиране, които облагодетелстват тесен кръг от едри агрокомпании. Зелени политици като Тома Белев и Владислав Панев въведоха за тях нарицателното “субсидиевъди”. През ноември земеделският министър Кирил Вътев заяви по повод на земеделски протести: “Време е да слязат на земята, да спрат да ламтят, а да си вдигнат производителността. Всичко се основава само на искане за пари“.

Пред Политико Лорънс Тубиана, главен изпълнителен директор на Европейската фондация за климата, анализира ситуацията с фермерските протести. Тя коментира, че отстъплението от декарбонизацията и възстановяването на природата би било контрапродуктивно и е опасно да се вземат краткосрочни решения единствено за да се успокоят най-шумните гласове. Тубиана също така набляга, че не се прави достатъчно за справяне с основните искания на фермерите – стабилни цени, справедливо разпределение на земеделските субсидии и подкрепа за внедряване на устойчиви земеделски практики.

Кoнтиеро коментира: „Премахването на последната защита на околната среда е отровен подарък за фермерите, който ще ги обрече на по-лоши суши, наводнения и провалени реколти, като същевременно [ЕС] не прави нищо за справяне с несигурното си икономическо положение.“

На базата на експертните позиции, зелената общност до известна степен заема позицията, че зеленият преход трябва да върви ръка за ръка с преразглеждане на търговската и селскостопанска политики на ЕС по начин, който гарантира социалното благополучие на всички замесени страни. Справедливото разпределение на селскостопанските субсидии остава част от необходимите промени. То е и с най-голямо значение в българския контекст.

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.