Есетрови риби в България
Моруната, която е една от най-едрите есетрови риби в река Дунав, както и най-голямата сладководна риба в света, днес е със статус критично застрашен вид. Моруните са особено застрашени от свръхексплоатация, тъй като късно достигат полова зрялост, а хайверът им се цени високо. Днес видът е ограничен до Долен Дунав от язовирите "Железни врата". В Румъния е отбелязан спад с 60 % само за три години – от 21,3 тона през 2002 до 8,4 това през 2005 г. Руската есетра е една от най-едрите есетрови риби в Дунав, но днес и тя е критично застрашен вид. Тя е рядко срещана в Дунав и също е ограничена основно в Долен Дунав. Нейното състояние се счита за най-тревожно. В световен мащаб се наблюдава срив на популациите с повече от 90%. В Румъния е регистриран спад в улова от 99% за периода между 2002 и 2005 г., както и намаляване на възпроизводството между 2002 и 2008 г.
Пъстругата също е критично застрашен вид. В световния улов е отбелязан спад с повече от 98% между 1992 и 2004 г. В Румъния телеметрични проучвания през периода 1998 - 2000 г. показват тежък свръхулов, а между 2002 и 2005 г. е отбелязан спад в улова с повече от 70%. В България също се наблюдава забележителен спад. Средният улов е намалял от 14,1 тона през 40-те години на XX в. на само 1,7 тона през периода 1995 -2002 г.
пъструга
чига
Най-малката от дунавските есетрови риби – чигата – също е застрашен вид. В Среден Дунав намалялата численост на чигата от 80-те години на XX в. отново нараства благодарение на водите и зарибителните видове. В България през последното десетилетие на XX в. е наблюдаван спад в гъстотата на популацията и намаление в улова. В Румъния разпространението на чигата се описва като фрагментирано и намалено.
шип
атлантическа есетра
Шипът и атлантическата есетра също са критично застрашени видове. Шипът, който е сравнително едра есетра, е регистриран в Долен и Среден Дунав, въпреки че никога не е бил многоброен. Сегашният му статус в Дунав е неясен, изглежда са останали няколко индивида в Среден Дунав, като последният е регистриран през 2009 г. в Унгария. В Долен Дунав видът се смята за изчезнал. В Румъния последното научно съобщение е от 50-те години на ХХ век. Атлантическата есетра, която е бавно растящ и дълголетен вид, в миналото е била разпространена в цяла Европа, но днес е оцеляла само в реките на Дардона и Гарона във Франция. Винаги е била една от най-редките есетри в Дунав, за последен път е регистрирана през 50-те години на XX век и вероятно тук е изчезнала. Във Франция и Германия се осъществяват програми за възстановяване.
В България общият годишен улов е спаднал от 63.5 тона през 40-те години на XX век до 25.3 тона в периода 1995 - 2004 г. В Румъния – с Дунавската делта като основен риболовен район – общият годишен улов е спаднал от около 1144 тона през 1940 г. до по-малко от 8 тона през 1995 г. Въпреки че уловът на есетри в момента е незаконен в България и Румъния, бракониерството все още е често срещано. Това проличава през 2012 г. от първото по рода си проучване на пазара на хайвер в двете страни, проведено от WWF. Проучването показва, че въпреки законовата защита под формата на забрана за улов на есетри, проверяващите неколкократно са имали възможност да закупят незаконен хайвер от диви есетри в Румъния, какъвто е предлаган за продажба и в България. Освен това проучването на данните за периода между 2000 и 2009 г. показва, че от страна на Румъния и България не са докладвани случаи на незаконна търговия с хайвер за тези десет години, а в същото време в други страни членки на ЕС като Австрия, Франция, Германия, Унгария, Италия и Нидерландия, са регистрирани 14 случая, в които Румъния и България са били замесени. Страната ни изнася предимно за Западна Европа, САЩ, Канада.
Източник: Наръчник за институции, контролиращи риболова, търговията с хайвер и рибовъдните сто панства за отглеждане на есетри, WWF, 2014, достъпен на http://esetri.wwf.bg/bg/esetrite-v-dunav/vidove-esetri/moruna-beluga/
Още по темата
- Влезте или се регистрирайте, за да пращате коментари.