Евродепутати и експерти за регулация на алгоритмите и ИТ

Технологии  срещу демокрацията

Информационните технологии поставят предизвикателства пред демократичните общества и демокрацията като такава. По този начин ръководителят на Бюрото на Европейския парламент /ЕП/ в България Теодор Стойчев,  дефинира темата на панелна дискусия с евродепутати и експерти. Форумът се продеве на 5 декември 2024 в Дома на Европа в София, под надслов “Кой всява разделение? Заплахите за демокрацията от новите технологии”   Тези придезвикателства обхващат широк кръг въпроси, от това как се развиват изборните процеси, кой побеждава на избори, до радикализация и тероризъм, следствие от онлайн интервенции, включващи реч на омразата, които се ширят в онлайн пространството, обясни Стойчев.

Модераторката Мария Черешева (на снимката долу), журналист и заместник-председател на АЕЖ-България, припомни инструментализирането на цифровите платформи за Илон Джорджеску в Румъния, както и използването на технологии от Илон Мъск в полза на победителя на изборите в САЩ Доналд Тръмп.

Андрей Ковачев, член на Европейския парламент (EП) от Европейската народна партия,  чрез включване онлайн обясни, че демокрацията държи на свободата на изразяване, на медиите и на журналистиката. Според него предизвикателствата са едновременно отвън и отвътре на демокрацията, и  произлизат от страни, които не са демокрации?”, запита той.  Според Ковачев тези, които са отвътре са агенти на тези, които са отвън.

Под риск е демокрацията, заяви Танер Кабилов член на ЕП от либералния алианс “Обнови Европа”.  Според него тази заплаха е най-важна измежду потенциални други рискове, като например за националната сигурност, икономическата стабилност и др. Сред проблемите той посочи и събирането на данни от потребителите с търговски цели. “Ясни са интересите на корпорациите, но как това се отразява на демокрацията видяхме в Румъния”, заключи той. Многопластови маркетингови схеми се използват за манипулиране на общественото мнение, предупреди и Никола Тулечки, експерт по работа с данни в „Онтотекст“ и основател на Сдружение „Данни за добро”.

Ивайло Вълчев, член на ЕП от фракцията на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) , също онлайн, определи като сериозен проблем факта, че технологията изпреварва всичко. “Големият разговор за технологични решения или философският - къде свършва и започва свободата - тичат след технологиите. Тези технологии застрашават нормалния живот на демокрациите.”, констатира Вълчев.

Тулечки се съгласи, че основният проблем е скоростта, с която се развиват технологиите. “От  хилядолетия нито физиологията, нито институциите на обществото са се променили толкова, колкото технологиите”, заяви експертът, като даде примери с мълниеносното масово навлизаве на. Zoom Calls или. Chat GBT.

Ценностна лоялност срещу фактите

Ако достатъчно хора бъдат примамени към дадена идея, защото тя се включва активно от алгоритмите, които заглушават практическата, правната мисъл, а се допуска провокативната такава, се получава ефект, при който хората започват да вярват във всичко това, тъй като нямат други алтернативи, обясни представителят на европейските либерали. Според него най-застрашени са младите хора.

Като потребители много лесно се доверяваме на това, което потвърждава ценностната ни система, обясни Ковачев (вляво на снимката от екрана долу). Приемаме го безрезервно, и по този начин влизаме в медийния балон. Дълбоко емоционална е тази увереност, не оставя възможност да се пробият тези тези. Хората не желаят факт-чек. Те просто вярват, и не желаят нищо да застрашава вярата им.

Днешният ползвател сам подбира каналите си на информация. Няма го едното радио, телевизия, което да ти каже истината, а на другия ден да прочетеш същото във вестника. Дори да се появи един “светнат” човнек, който проверява фактите, той няма много начини да го направи. Алгоритъмът най-вероятно ще му поднесе повече от същото, заяви Вълчев (вдясно на снимката от екрана горе).

За да излязат от своите мрежи хората, трябва да ги провокираме. За съжаление езикът на омразата работи като провокация в този смисъл. С добро е почти невъзможно да се спечели аудитория, заключи представителят на ЕКР.

Като пример за вредата от затварянето на комуникацията в ценностни силози, Кабил посочи случая с президента Доналд Тръмп, който преди години си направи собствена социална мрежа, след като бе изключен от “Туитър”. След закупуването на “Туитър” от Елън Мъск и ребрандирането му като “Екс”, профилът на Тръмпе бе възстановен. “В “Екс” няма цензура на съдържанието и това води до абсурдни неща, които нямат място в разумния обмен на информация”, заяви Кабилов. Според него има начин хората да излязат от медийните балони: “Човек трябва да проведе такава битка у самия себе си. Да отвори сетивата си.”.

Хората виждат и харесват това, което одобряват, което отговарят на вече изградената им ценностна система, обясни доц. д-р Алексей Пампоров, социолог в Института по философия и социология към Българската академия на науките. Ето как той обясни понятието “медиен балон”: “Има медии, които харесват едни политици и недолюбват други. Хората избират тези, които отговарят на вижданията им”.

Актьорите в дигиталната среда, които смятаме за опасни, успяват да предложат съдържанието си така, че да е разбираемо, на нивото на ценностната  система на хората, докато сложни понятия като “дигитална сигурност” остават неразбрани, отчете Пампоров (на снимката долу). Според него негативното говорене и езикът на омразата сами по себе си не носят електорално преимущество: избори се печелят с позитивни кампании, негативните губят.

Въпреки това агресията и езикът на омраза ескалират в политическото говорене. “От 2012 г. насам стана нормално да се използва език на омразата от парламентарната трибуна. Използва се от полицаи, прокурори, други. В момента парламентарният дебат е унизителен.  Всички говорят по непремерен начин,” заключи Пампоров въз основа на находки от проведено изследване. “Страшното е, че езикът на омразата не се преследва”, предупреди социологът. 

Българското законодателство дефинира като “реч на омразата” като тесен кръг права, свързани с езика на омразата срещу определени трупи, поясни Черешева.  Омразата към определени групи, обаче, не е крайна цел, а средство за постигане на други, политически цели, заяви Пампоров.

За регулация на алгоритмите

Традиционно, държавите пазят зорко ключовите си институции. Но технологията не се пази от никого - нямаме представа какво да пазим, заключи Тулечки. Донякъде изненадващо, всички участвали в дискусията български евродепутати от различни центристки и консервативни политически семейства, защитиха потребността от използване на регулации за предпазване на обществата от рисковете, свързани с ИТ.

Кабилов (на снимката долу) посочи необходимостта от “сложен и крехък баланс” между гражданите и гражданското общество, законодателният орган, и частния сектор.  Той определя къде свършва демокрацията.

Ковачев припомни намерението, изразено в първото изказване на Урсула Вон дер Лайен след преизбирането и като ръководител на Европейската комисия, за създаване на европейски демократичен щит. “Той ще включва точно това, което дебатираме: как да отговорим на надпреварата на страни като Русия, Иран, Китай”, заяви Ковачев. Сред потенциалните врагове, той спомена и неправителствени организации, които се опитват да налагат “друг дневен ред” на страните на ЕС

Вълчев бе най-толерантен към тезата за саморегулация: “В наше време няма контрол на технологиите. Това донякъде е прекрасно. В основата на демокрацията стои и липсата на пълен контрол над всичски останали”.

Но дори представителят на консерваторите реформисти повдигна въпроса кой задава тона в дигиталното общуване. “Когато законодателството изостава, виждаме в различни групи онлайн и общности, как създават свои правила”. Вълчев предупреди, че когато тези правила са идеологически, въпросната общност не допуска чужди мнения, предупреди консервативният евродепутат. Така макар и без регулаторен, се въвежда вътрешно-общностен контрол: “Когато не можеш да овладееш платформите, започваш да се опитваш да ограничиш хората, които пишат вътре”, обясни Вълчев.

Частни компании -като “Мета”  и “ТикТок” имат своя частен интерес и твърдят, че алгоритмите им са търговска тайна, заяви европейският депутат. Но изглежда за добрите новини са скучни и не генерират видимост, а скандалните новини генерират повече желание да бъдат видяни, констатира Ковачев. Колкото е по-провокативно, колкото е по-интересно, толкова повече се гледа - “ТикТок” работи на емоционална основа, съгласи се и Кабилов.

“Очаквам постоянна надпревара между тези които разбират как функционира алгоритъмът в социалните мрежи и кое съдържание може да стане по видимо, и законодателя, който иска да ограничи злоупотребата, разпространяването на фалшива информация и всички останали действия, с които застрашават демокрацията”, заяви Ковачев.

“Тук се сблъскваме с новоизбрания президент на САЩ, който смята, че медийното пространство трябва да бъде саморегулиращо се”, подчерта Ковачев. Той сравни регулациите на една демокрация с “имунна система, която да брани основните демократични принципи от премахване, или, не дай-си Боже, от идване на власт на сили, които искат да премахнат самата демокрация”.

Основното, което трябва да търсим е прозрачност за това кое как работи, настоя Тулечки (на снимката горе). Според него корпорациите не крият как работят алгоритмите. По-страшно е: никой не знае това. Експертът призова за създаване на ресурс, чрез който да разберем как работи това нещо. “ЕС е пионер в тази сфера, има и други усилия”, посочи Тулечки. Европейският център за алгоритмична прозрачност работи за да се разбере как работят технологиите, за да можем да вземаме информирани решения. А Актът на ЕС за цифровите услуги е първа стъпка в тази насока.

Актът създава понятие за доверено съдържание - “образование” - а потребителите могат да подават сигнали за незаконно съдържание. Никъде не се споменава думата “истина”, подчерта Тулечки. Платформите са длъжни да поддържат регистър, за да може да се следи кой подава сигнали и за какво Другата важна роля е на медиатора -  външен на държавата и правителството.

Технологичните компании вече прилагат акта и отказват да споделят съдържание с други, освен посочените от държавите органи. Но България не е създала такъв орган. За съжаление актът на ЕС за цифровите услуги не се прилага в България поради забавяне на процедурите около въвеждането му в сила, и вследствие съответно нямаме достъп до данни от операторите, предупреди Тулечки.

Кадрите на хора, които очевидно гласуват без да знаят за кого провокират безпокойство. Но българските евродепутати отхвърлиха варианта да се търси решение на проблема чрез ограничаване на всеобщото избирателно право, като се изисква гласуващите да бъдат информирани и способни да направят избор. “В крайна сметка правото за гласуване е неотменимо”, заключи Кабилов.

Вълчев се обяви за  приравняване на фалшивите социологически проучвания към фалшивите новини. “Доколко хората , които би следвало да отразяват политическия процес, всъщност се опитват да го моделират предварително, е много важен въпрос”, заяви представителят на консерваторите и реформистите в ЕП. Агенциите и асоцииациите отдавна призовават за регламент на лицензиране на социологическите агенции,  припомни Пампоров. Замисърът им е само лицензирани изследвания да бъдат публикувани. “Имаме проблем не със социологията, а с маркетинговите стратегии, които не са наука,” обясни социологът.

За европейски информационни платформи

Развиването на европейски платформи е част от доклада на Драги. Много притеснително е, че европейските компании не присъстват сред водещите технологични компании. Ние трябва да направим солидна основа, върху която да градим средата за европейски продукти, заяви Кабилов.

Според Вълчев неевропейската собственост на големите доставчици на информация е сериозен проблем. Той цитира изследване на своята европейска партия, според което европейските културни продукти са почти неоткриваеми в информационните платформи. Собствениците на такива платформи да направят по-откриваемо европейското културно производство когато оперират на терена на Европа е възможно посока за действие, според Вълчев.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме използването на интернет за конструктивен обмен на мнения и анализи за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, имаме нужда от самостоятелност. За да подкрепите Мрежата за гражданско действие BlueLink.net, направeте дарениe тук  за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на "БлуЛинк" може да научите тук.