Филка Секулова: Трябва да укрепим културата на мира

Филка Секулова е старши научен сътрудник в изследователския център IN3 към „Отворения университет на Каталуния“ и член на „Лаборатория за градска трансформация и глобална промяна“. В работата си съвместява екологичната икономика (по която има докторска, магистърска и бакалавърска степен), психологията (бакалавърска степен) и социалните науки, но поставя фокус върху дерастежа и озеленяването на градовете през перспективата на справедливостта, общностната организация и личното благополучие. Филка е съосновател на академичния мозъчен тръст „Проучване и дерастеж“ и е асоцииран член на „Барселонската лаборатория за градска екологична справедливост и устойчивост“. През 2000-те години участва в дейности по защита и опазване на природата като част от българската НПО „За Земята“.

Интервю в рамките на проект “Геополитика след растежа в Европа” на Европейската зелена фондация (GEF) с подкрепата на Фондация "БлуЛинк", Wetenschappelijk Bureau GroenLinks, Fondation de l’Ecologie Politique, Etopia, Transición Verde, Center for Green Politics и Green House, и с финансовата подкрепа на Европейския парламент зa GEF.

Какви са възможните препятствия и ползи от дерастежа за способността на Европейския съюз да постигне геополитическите си цели?

Докато продължаваме да измерваме нашите цели, способности и капацитет единствено чрез мерки като икономическо богатството и военния капацитет, с който защитаваме притежанията си, няма да се доближим и на йота до екологичната стабилност и мира. Като за начало, голяма част от икономическите придобивки на Европа са получени чрез колонизационни и постколонизационни политики, както и чрез международните финансови институции и техните несправедливи политики спрямо глобалния Юг.

Скорошните войни показват, че нарастващият военен капацитет всъщност осигурява идеална почва за разпалване на ожесточени конфликти. В този смисъл и така наречените демократични съюзи като НАТО, и противопоставените им авторитарни режими като Русия са несъвместими с идеята за дерастеж. Привържениците на дерастежа не мислят, че пацифизмът е наивен, а напротив - вярват, че мирните движения като това на Ганди, са постигнали много повече от милитаризирани военни действия.

Мирните движения като това на Ганди са постигнали много повече от милитаризирани военни действия

Сега трябва да укрепим културата на мира. Това може да звучи много наивно, но е единственият възможен подход, ако искаме да сложим край на множеството конфликти, на които сме свидетели. С други думи, привържениците на дерастежа смятат, че непрекъснатите схеми за военизиране и инвестиции в модерни оръжия и нови военни технологии сами по себе си захранват сблъсъците, които наблюдаваме.
Бихме могли да поставим под въпрос и геополитическите цели на ЕС. Те не трябва да бъдат налагани, а демократично обсъждани и изготвяни в много по-демократичен дух.

Геополитическите цели на ЕС трябва да бъдат демократично обсъждани и изготвяни в много по-демократичен дух

В момента бихме могли да ги определим като империалистични, особено що се отнася до защитата на позициите ни по отношение на глобалния Юг и поддържането на Европейската продуктивност в енергиен и материален план. Това също може да се преосмисли, защото една от основните цели на движението за дерастеж е да покаже огромния дисбаланс, който съществува по отношение на приноса за климатичните промени от историческа и национална гледна точка.

Ред изследвания ясно показват, че глобалният Север е причина за 75% от превишените емисии на парникови газове. Затова, на първо време, вместо да се фокусираме върху геополитическа доминация, трябва помислим как можем да намалим този дял.

Как може Европа да постигне целите си за устойчивост, ако е подложена на военна атака от недемократични режими?

Трудно е да се каже. Когато си нападнат, разбира се, трябва да се защитиш. Въпросът е каква е основната причина за конфликта.
Ако говорим за войната в Украйна, там ситуацията е много сложна. От една страна, един авторитарен режим напада чужда територия по ужасен начин. От друга страна, тези, които са на страната на Украйна, са членове на НАТО. Много политически анализатори от левицата и от движението за дерастеж казват, че войната в Украйна е опосредствана война между авторитарните сили, обединени около Русия и Китай, и старите хегемони като Европа и САЩ.
Въпросът „Как ще постигнем дерастеж, ако не сме добре защитени и въоръжени?” е проводник на същата логика. Трябва да променим тази логика – логиката на милитаризацията. Може да звучи странно и абстрактно, но трябва да помислим как да се отървем от нуждата да защитаваме богатството си и вместо това да обсъдим преразпределянето на това богатство.

Може ли Европа да се откаже от войната?

Най-важното е да се помогне на хората, които са въвлечени във войната, без да имат вина за нея. Трябва да осигурим безопасна среда, обезопасен коридор за всички тези хора. За съжаление, в съвременната война това изглежда невъзможно, тъй като цивилните са превърнати в човешки щит.

Вероятно за всяка майка по-важен е животът на детето й, отколкото националният флаг

От женска гледна точка, може би по-важно е децата ни да са живи, а не какво знаме се вее над страната ти. Вероятно за всяка майка по-важен е животът на детето й, отколкото националният флаг.

Трябва ли движението за дерастеж да включи дипломацията, отбраната и технологичното развитие в пакета обществени услуги, за които радетелства?

Според традиционните възгледи улесняването на търговските връзки е един от начините за установяване на мир. Това обаче е нож с две остриета, защото много зависи с какво се търгува и кой печели от тази търговия. Досега единствената стратегия за установяване на мир беше чрез екологично неравностоен търговски обмен, а това не е устойчив път към мира.

От гледна точка на дерастежа виждаме, че технологичното развитие е свързано с много голям и разрастващ се енергиен отпечатък и недемократични практики. По тази причина искаме цялостно преосмисляне на ролята на съвременните технологии в човешкото общество в посока развиване на т.нар. „конвивиални“ технологии, или с други думи – такива почиващи на общото благо, споделени знания, пиър-ту-пиър и устойчивото потребление.

Призоваваме за технологии, почиващи на общото благо, споделени знания, пиър-ту-пиър и устойчивото потребление

Движението за дерастеж има опасения относно ролята и скоростта на технологичното развитие, начина, по който то ускорява растежа, и факта, че се измъква от демократичния социален контрол. Същото важи за оръжията, и то в още по-голяма степен.

Вместо да инвестираме в нисковъглеродна енергия, което според мен е не само грийнуошинг, но и контрапродуктивно, трябва да променим отношенията и дипломацията си. Трябва да засилим сътрудничеството и солидарността между страните. Това не може да се случи на основата на страх (от „нашето военно могъщество“) или екологично неравностоен обмен. Самата основа на тези взаимоотношения трябва да се промени, а това ще се случи едва когато ограничим хегемонистичните и империалистическите си цели и станем по-скромни в геополитическите си стремежи.

Ако си представите ЕС „след растежа“, виждате ли го с повече съюзници и кои биха били те?

Трудно ми е да си представя Европа изолирана. Теорията за дерастежа предвижда намаляване на работното време, преразпределение на доходите и богатствата, установяване на основен доход, таван за максималните доходи, между ред други политики. Така, както е устроен светът днес, подобна промяна в Европа ще предизвика верижна реакция в много страни. Пример за това са паричните потоци в условията на либерализирани финансови пазари. Затова мисля, че дерастежът би се случил едновременно в целия глобален Север.

Можем да си представим и противоположния вариант, тъй като дерастежът предполага установяване на контрол върху капиталовите пазари. Така парите няма да изтичат извън Европейския съюз. Това също е възможно, ако Европа успее да установи контрол на финансовите движения.

Мислите ли, че Европа би могла да поведе в стремежите към устойчивост, демокрация и овластяване на жените и така да привлече страни от други региони за свои съюзници?

Именно на това се надяваме и затова организираме конференции в Европейския парламент като конференцията „Отвъд растежа“, която се проведе през май 2023 година. Вече виждаме някои промени в дискурса, макар и те да се въртят около зеления растеж.

Имаме още много работа, защото зеленият растеж не е приемлив вариант за нас. Поддържането на производствения капацитет на настоящото ниво с алтернативни енергийни източници е немислимо поради множеството минни конфликти, изчерпването на важни минерали и засилването на неравенствата в глобален мащаб.

Скорошни проучвания на Мишо и Хикел показват, че производството на възобновяема енергия за задоволяване на настоящото потребление би било проблематично, защото в сравнение с изкопаемите горива производството на 1 киловат чрез възобновяема енергия изисква 10 пъти повече метали.

Засиленият добив на необходимите минерали ще доведе до нов екологичен колапс, а в някои случаи – до изчерпване на залежите. Според Барди ако постигнем 10-процентен годишен ръст в добива на литий, което е необходимо за екологичната транзиция, доказаните резерви ще бъдат изчерпани след 50 години.

На път сме да намалим наполовина важни минерални запаси в рамките на няколко десетилетия. И това, само за да подменим съществуващия световен автомобилен парк с електрически коли. В този смисъл, идеята за дерастеж изисква напълно да променим представата си за мобилност, в посока на засилените инвестиции в обществения транспорт.

Ако заживеем в период на дерастеж, това ще смекчи ли негодуванието на глобалния Юг относно екстрактивизма?

Това е идеята! Натискът, който оказва глобалният Север върху глобалния Юг, трябва да бъде ограничен максимално и дори да се помисли за обезщетение за нанесените щети. Стремежът за понижено производство на енергия и материали предполага възможно най-много ресурси да остават в страните, където са добити. В същото време, вече иззетите ресурси от времето на евтина приватизация по време на структурните реформи наложени от Световната Банка (като например земя), трябва да бъдат върнати. Така общностите ще могат да поемат контрол и да вземат демократични решения за съдбата на ресурсите си.

В същото време, южните страни трябва да получат репарации за глобалния екологичен дълг, или така наречения въглероден дълг, който глобалният Север им дължи. Въглеродният дълг на ЕС по отношение на глобалния Юг например е изчислен от ред изследвания.

Поемането на ЕС по пътя към дерастежа или помощите и инвестициите са по-доброто решение за глобалния Юг?

Най-големият проблем с международната помощ за развитие е, че тя е изключително недемократичен инструмент: до голяма степен изразходването й е обвързано със задължения за структурни реформи, които са в ущърб за автономното и устойчиво развитие на южните страни. И второ, самият факт на отпускане на помощ създава усещане за подчинена и властова позиция.

Този дисбаланс на силите трябва да бъде преобърнат. Помощта създава и ситуация на зависимост, която също трябва да загърбим. Хикел има едно много добро проучване, което показва, че трилиони евро и долари са били „източени“ от глобалния Юг, първо под формата на труд и второ - като ниска цена на добитите материали.

В сравнение с ползите, които хегемоните все още извличат от южните страни, размерът на помощта, която получават е като капка в морето. Трябва да дадем възможност на тези страни да управляват сами своите ресурси и да възстановят своите демокрации.

Трябва да дадем възможност на страните от глобалния Юг да управляват сами своите ресурси и да възстановят своите демокрации

Това поставя под въпрос ролята на институции като Световната банка, СТО и МВФ, защото влиянието, което международните финансови институции имат върху страните от глобалния Юг, е огромно. През 70-те години на 20 век южните страни са били в състояние да произвеждат това, от което са се нуждаели, и сами са изграждали индустриите си. Ако и днес беше така, тези страни щяха да са в много по-добро положение.

Преди пристигането на международните финансови институции като МВФ и Световната банка тези страни са се радвали на по-добро икономическо равенство и по-ниски нива на бедност. Наложените им структурни условия, като приватизацията на всички сектори на икономиката, и пазарната либерализация, движена от чуждестранни инвестиции в търсене на бързи и лесни печалби, са лишили много хора от достъп до основни блага.

Една от очевидните последици от дерастежа би била промяна на неустойчивото консуматорско и прахосническо поведение на много европейци. Това обаче няма ли да направи Европа по-малко привлекателна?

Това, което се опитваме да покажем, е как простият начин на живот, на който са се радвали определени общности в южните страни, може да е много по-привлекателен, защото се основа на суверенитета. Трябва да променим начина си на живот. Именно това е големият препъникамък, защото добре смазаните маркетингови машини и отлично прицелените корпоративни стратегии са успели да изградят у хората определена нагласа за това как трябва да изглежда добрият живот. Ще ни отнеме известно време, за да променим това разбиране, но в крайна сметка ще успеем.

В тази връзка, как бихте описали положението в България и Източна Европа през последните три десетилетия?

В България, Източна Европа и Балканите станахме свидетели как потребителският манталитет проникна в живота ни. Това беше очаквано, защото се случва навсякъде като част от глобализацията. Все пак тук, в източната част на Европа, виждаме как на места храната, производството, задружността и съпричастността са останали непокътнати.

Тук имаме много повече общностни институции, взаимна подкрепа, добросъседство. В сравнение със Запада източните страни са запазили в много по-голяма степен производството на хранителни елементи, например. Този тип манталитет не е напълно изкоренен. Сега просто трябва да покажем колко уникално е това - да припомним колко ценно е да си свързан с природата, със земята, с общността си. Трябва да оценим, да запазим и укрепим тази нагласа.

Проектът “Геополитика след растежа в Европа” се провежда от Европейската зелена фондация (GEF) с подкрепата на Wetenschappelijk Bureau GroenLinks, Fondation de l’Ecologie Politique, Etopia, Transición Verde, Фондация “БлуЛинк”, Center for Green Politics и Green House, и с финансовата подкрепа на Европейския парламент зa GEF.

Повече по темата може да видите тук.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме използването на интернет за конструктивен обмен на мнения и анализи за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, имаме нужда от самостоятелност. За да подкрепите Мрежата за гражданско действие BlueLink.net,  направeте дарениe тук  за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисия

та, визията и дейностите на "БлуЛинк" може да научит

е тук.