Граждански отпор: наредбата за Регистъра за прозрачност не може да отстрани пороците на закона за представителство на интереси

Проектът на Наредба за Регистъра за прозрачност не може да отстрани основните пороци на Закона за прозрачност при представителство на интереси. Това послание обединява множество становища, подадени по време на общественото обсъждане, проведено от Министерството на правосъдието. Макар участвалите организации да използват различен тон и да поставят различни акценти, много от тях стигат до извода, че подзаконовият акт възпроизвежда основния проблем на закона – липсата на ясно разграничение между професионалното лобиране и упражняването на конституционно гарантирани права от граждани, учени, експерти и организации в обществена полза.

Сред подалите становища са Фондация „БлуЛинк“, Асоциацията на парковете в България (АПБ), Българска фондация Биоразнообразие (БФБ), „Планини и хора – Асоциация на планинските водачи в България“, Българският институт за правни инициативи (БИПИ), Българският център за нестопанско право (БЦНП), както и отделни експерти и граждани.

„БлуЛинк“: наредбата не решава проблема, а го възпроизвежда

В становището си „Проектът на Наредбата за Регистъра за прозрачност не отстранява пороците на закона“ Фондация „БлуЛинк“ заявява, че проектът „не съдържа достатъчни гаранции за защита на гражданското участие“ и „не адресира редица съществени проблеми, произтичащи от широкия обхват на Закона за прозрачност при представителство на интереси“.

Организацията посочва шест основни проблема:

• липса на законови основания за съкратения срок на обществената консултация;
• липса на разграничение между професионалното лобиране и гражданското участие;
• поставяне на участието в законодателния процес под регистрационен режим;
• третиране на обществените консултации като дейност, пораждаща регистрация;
• противоречие с Орхуската конвенция;
• липса на правна сигурност и пропорционалност.

Според „БлуЛинк“ наредбата не различава „професионално представителство на частни интереси срещу възнаграждение“ от „дейност на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза“, „участие на граждани и експерти в обществени консултации“ и „застъпничество в обществен интерес“.

Непропорционална тежест върху гражданските организации

Сходни изводи се съдържат и в становищата на Българска фондация Биоразнообразие и „Планини и хора – Асоциация на планинските водачи в България“.

БФБ предупреждава, че природозащитните организации вече са обект на широк режим на публичност и отчетност и че новата наредба ще наложи непропорционална административна тежест именно върху организации, които участват в законово предвидени процедури по оценка на въздействието върху околната среда, биологичното разнообразие и обществените консултации.

„Планини и хора“ определя Закона за прозрачност при представителство на интереси като „антиконституционен акт“, а наредбата – като негово продължение. Според организацията гражданското участие се поставя „под особен режим на наблюдение, регистрация“, което противоречи както на Конституцията, така и на Орхуската конвенция и европейските стандарти за регулиране на лобирането.

Европейски основни права и защита на личните данни

Асоциацията на парковете в България допълва общата критика с аргументи, основани на правото на Европейския съюз. Организацията поставя акцент върху защитата на основните права, като се позовава на чл. 7, чл. 8 и чл. 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз, гарантиращи правото на личен живот, защитата на личните данни и свободата на сдружаване.

АПБ обръща внимание и на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR), като предупреждава, че регистрационният режим предвижда обработване и публично оповестяване на лични данни без достатъчно гаранции за необходимост, пропорционалност и защита на засегнатите лица. По този начин организацията разширява аргументацията на гражданския сектор с акцент върху европейските стандарти за защита на основните права.

Прекомерни задължения за регистрация

Българският институт за правни инициативи насочва вниманието към чл. 6, ал. 4 от проекта, който задължава регистрираните представители на интереси да посочват регистрационния си номер при срещи и представяне на становища.

Според БИПИ това задължение не произтича от закона, а наредбата няма правомощие да създава нови материалноправни задължения. Институтът предупреждава, че подобно изискване създава впечатление за разрешителен режим и може да доведе до „стигматизиране на граждански организации и активисти“.

Ограничете лобизма, не човешките права

Макар организациите да поставят различни акценти, между тях се оформя ясно съгласие по няколко въпроса:

• необходимо е ясно разграничение между професионалното лобиране и гражданското участие;
• обществените консултации и застъпничеството в обществен интерес не следва да попадат под регистрационния режим;
• наредбата не може да въвежда задължения извън закона;
• режимът следва да бъде съобразен с Конституцията, правото на Европейския съюз, Орхуската конвенция и Общия регламент относно защитата на данните (GDPR).

Няколко организации, сред които „Планини и хора“, изрично призовават Министерството на правосъдието да оттегли проекта на наредбата и да започне обществен процес по изменение на самия Закон за прозрачност при представителство на интереси. Макар останалите организации да използват по-умерен език, техните становища също водят до извода, че фундаменталните проблеми произтичат от закона и не могат да бъдат преодолени с подзаконов нормативен акт.

Още при приемането на закона Фондация „БлуЛинк“ призова президента на Република България да наложи вето, като предупреди, че вместо да регулира професионалното лобиране по европейски стандарти, законът поставя гражданското участие и застъпничеството в обществен интерес под регистрационен и санкционен режим. След окончателното му приемане организацията продължи да настоява за неговото принципно преразглеждане, а внесеното сега становище по проекта на наредбата потвърждава извода, че основните проблеми не могат да бъдат решени с подзаконов нормативен акт.

Павел Антонов, управляващ редактор на „БлуЛинк“, информира за случая европейските мрежи Justice and Environment (J&E) и European Environmental Bureau (EEB). Той представи темата пред участниците в Първия европейски форум на защитниците на околната среда и климата, организиран от Съвета на Европа в Страсбург в началото на юни 2026 г., като пример за законодателно развитие, което може да има възпиращ ефект върху гражданското участие, свободата на сдружаване и застъпничеството в обществен интерес.

Центърът за нестопанско право подкрепя закона

Българския център за нестопанско право (БЦНП) не поставя под съмнение принципно проекта на наредбата, а предлага конкретни подобрения в неговото прилагане. Сред тях са ограничаване на проверката до формална проверка, отпадане на служебното заличаване на поставени под запрещение лица, премахване на изискването за събиране на излишни лични данни в съответствие с принципа за минимизация по GDPR и критика към необосновано съкратения срок на общественото обсъждане. За разлика от повечето от останалите организации,  подали становища, БЦНП остава единствената гражданска организация сред, която приема принципната конструкция на проекта и концентрира предложенията си върху нейното техническо усъвършенстване. 

Публикацията е подготвена в рамките на проект BeLIFE, който се съфинансира по Програма LIFE на Европейския съюз. Всички публикации по проекта може да видите тук.

Изразените становища и мнения принадлежат единствено на авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за климат, инфраструктура и околна среда (CINEA). Нито Европейският съюз, нито CINEA могат да бъдат държани отговорни за тях.