Хартата на ЕС: Скритият коз на гражданите срещу екологичния хаос

Искате да е ясно къде може или не може да се строят ВЕИ? Да се налива бетон? Да се вдига шум или горят отпадъци? Солиден аргумент да поискате институциите да направят това в съда дава Хартата за фундаментални права на ЕС.

От години местни хора протестират срещу фотоволтаични инсталации, природозащитници се борят срещу строежи в защитени зони, докато инвеститорите се оплакват от тромави процедури и правна несигурност. Ключова причина за този хаос е, че държавата системно не изпълнява задължението си да картографира приоритетните зони за развитие на ВЕИ. Те може да включват индустриални зони, неплодородни земи, терени без опасност за здравето на хората, територии с нисък екологичен риски и т.н. Липсата на такова картографиране създава административен хаос, застрашава природата, отблъсква инвеститорите, и излага страната ни на риск от сериозни финансови санкции от Съда на ЕС. По думите на адвокат Александър Коджабашев, бездействието на държавата буквално „отнема разума“ на енергийния преход.

Добрата новина е, че европейското законодателство (Директива RED III от 2023 г.) е на страната на доброто управление, като поставя ясен срок за края на хаоса – 21 февруари 2026 г. Дотогава българските институции са длъжни да определят конкретни територии за ускорено зелено развитие. Неспазването на този срок ще доведе до тежки финансови санкции от ЕС и до блокиране на милиарди левове по Плана за възстановяване.

Това е само един от многото правни и правозащитни аспекти, обсъдени от участниците в националната конференция на тема „Прилагане на Хартата на основните права на ЕС в политиките за опазване на околната среда и климата“. Събитието бе проведено на 29. януари 2026 г. в софийския хотел „Кристъл Палас“. Форумът събра представители на ключови държавни институции, висши магистрати, юристи и правозащитници, за да обсъдят интегрирането на европейските стандарти в националното законодателство.

Събитието бе организирано от фондация „БлуЛинк“ и европейската мрежа „Правосъдие и околна среда“ (J&E) като финална точка по проекта STELLAR Rights за България. Проектът е финансиран от програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV) на ЕС. Проявата е част от официалния календар на Европейския пакт за климата и се реализира в сътрудничество с Коалиция за климата – България.

Във видеообращение към участниците при откриването на конференцията директорката на Агенцията за основните права на ЕС (FRA) Сирпа Раутио представи Хартата на основните права на ЕС като източник на права и свободи за гражданите, и като задължителен стандарт за държавните органи при формиране и изпълнение на енергийни и климатични политики и отговорна медийна комуникация. Тя подчерта ключовото значение на журналистиката за състоянието на демокрацията, посочи негативни явления като SLAPP делата и значението на приетата Anti-SLAPP Директива (ЕС) (2024/1069).

На снимката долу: експертите на "БлуЛинк"  Пламен Пеев (отляво) и Павел Антонов. Снимка: "БлуЛинк"

Люба Цакова от дирекция „Международно сътрудничество“ на Министерството на правосъдието представи новата Директива (ЕС) 2024/1203 относно защитата на околната среда чрез наказателно право, която актуализира нормите от 2008 г. и е подчинена на изискването за спазване на Хартата на основните права на ЕС. Тя подчерта, че щетите върху природата нарушават правото на здраве на гражданите и не могат да бъдат поправени с финансова компенсация. Люба Цакова съобщи, че министерството е сформирало междуведомствена работна група за предложения за транспониране на новата директива, която разширява списъка на престъпните състави до 20, включително за незаконно разпространение на инвазивни видове. Промените в НК трябва да бъдат готови до 21 май тази година.

Водещият правен специалист на “БлуЛинк” и член на УС на “Правосъдие и околна среда“ Пламен Пеев приветства участниците и обясни, че експертите на мрежата проучват прилагането на специфични права по членове 37, 42 и 47 от Хартата. Той анонсира предстояща на 20.02.2026 г.заключителна паневропейска конференция по темата на проекта.

От името на институцията на Омбудсмана, Петя Караджова, Директор на Дирекция „Право на собственост“, подчерта, че темата на събитието е от изключителен интерес за институцията, която я разглежда от гледна точка на правото на добра администрация по силата на чл. 47 от Хартата, както и според конституционните правомощия на омбудсмана. Тя отбеляза, че през изминалите 20 години институцията работи за развитие на независимия граждански контрол върху държавните органи, и разясни начините, по които омбудсманът действа за защита на тези права.

На снимката долу:  Петя Караджова (отляво) и Юлия Стойкова от институцията на Омбудсмана. Снимка: "БлуЛинк"

Юлия Стойкова посочи, че Обудсманът получава много сигнали за нарушения на околната среда и териториалното устройство, като често се сблъсква с неспазване на закона при ВЕИ проекти и случаи индустриално замърсяване. Когато сигналите са адресирани и към други институции, омбудсманът действа като гарант за вземане на мерки от отговорните институции. „За нас е фундаментален принципът на добрата администрация“, обобщи Стойкова.

Апостол Дянков, началник отдел „Климат и енергия“ в дирекция „Климат, енергия и въздух“ на Столична община, подчерта значението на информираността и включването на гражданите във вземането на решения, включително за техните права в областта на околната среда. “Трябва да имаме просветителска мисия”, каза той, и добави, че подкрепата на гражданите е била ключова за въвеждането на нискоемисионни зони. Той разказа за усилията на Столична община да елиминира т.нар. кални точки, за да намали запрашаването и ефекта на градския топлинен остров. Дянков посочи платформата „Решава София “ като инструмент за активно гражданско включване във вземането на решения.

Борислав Сандов от Коалиция за климата в България, отбеляза, че повечето жалби към омбудсмана са свързани с околната среда, включително правото на достъп до питейна вода. Той подчерта, че многото местни референдуми по екологични теми, проведени през последните години говорят както за непримиримостта на гражданите, така и за тяхното недоверие в институциите. Сандов призова за създаване на Екологичен кодекс, в който да бъдат записани правата и задълженията, свързани с опазването на околната среда.

Адвокат Регина Стоилова коментира практиката на Върховния административен съд (ВАС), която поставя приоритет върху икономическия интерес пред правото на здраве и чиста околна среда. Адвокат Александър Коджабашев изрази своята благодарност и респект към правните аргументи в документите на омбудсмана и изрази надежда техните становища да бъдат използвани по-активно в съдебните процеси.

Ключова част от конференцията бе презентацията на адвокат Коджабашев, който представи стратегия за използване на инструментите за достъп до правосъдие, добра администрация и документи за защита на правата на гражданите съгласно Хартата. Той анализира съдебната практика, като посочи някои успешни примери за дела за чист въздух в София и Пловдив, както и международни дела като Urgenda в Нидерландия. Коджабашев анализира възможностите за съдебна защита чрез чл. 37 (опазване на околната среда), чл. 41 (право на добра администрация), чл. 42 (достъп до документи) и чл. 47 (ефективни правни средства) от Хартата.

В оживената професионална дискусия по правните аспекти се включиха адвокат Регина Стоилова, която разкритикува практиката на ВАС да дава приоритет на икономическите интереси над правото на здраве на местните хора; съдия Сибила Симеонова от ВАС, която отговори на много въпроси за практиката на тази институция; Стефан Ангелов, адвокат от Програма достъп до информация (ПДИ), който посочи системния проблем с липсата на правен капацитет в РИОСВ, и адвокат Иван Велов, който настоя за пълна прозрачност и публичност на административните преписки.

Александра Александрова, Координатор „Застъпничество и политики“ в Амнести Интернешънъл България, представи стратегическите климатични дела на международно ниво и работата по създаването на допълнителен протокол към ЕКПЧ за правото на чиста околна среда. Оля Пенева, Директор на Българска фондация за бизнеса и правата на човека, подчерта нуждата от сътрудничество между бизнеса и гражданските организации при прилагането на международни стандарти за устойчивост.

Експертът по климат и енергия Георги Стефанов, припомни, че България е част от енергийния съюз на ЕС. По силата на този регламент държавите-членки са задължени да поддържат постоянен диалог със заинтересованите страни в областта на енергийния преход, и подчерта, че активният глас на гражданското общество е ключов.

В заключение Пламен Пеев цитира статията „Правото на стабилен климат ще бъде конституционният въпрос на 21 век“, публикувана в New Yorker, чието заглавие добре обобщава нарастващата важност на климатичните права. „Хартата на основните права на Европейския Съюз е част от първичното законодателство на ЕС, пряко приложима и в България. Основен принос на Хартата е, че подчертава значението на правата на човека в контекста на законотворчеството и разработването на политики, включително и в областта на климата и енергетиката “, заяви Пеев.

В свой коментар след събитието адвокат Коджабашев заяви следното: “БлуЛинк” организираха една много съдържателна дискусия. Нейният център бе как онези, които се интересуват от защитата на правото на околна среда, и от правилното провеждане на климатичните политики, могат да се позовават, и да си служат, с Хартата за основните права на ЕС. В този смисъл, моите впечатления са, че както колегите, така и участниците неюристи, са много доволни. Сигурен съм, че получиха идеи за това как да използват текстовете на Хартата. Много се надявам тя да “заживее” и все повече хора да се позовават на нейните текстове.”

Допълнителна информация за STELLAR Rights можете да намерите тук.

Още по темата:

Енергийна сигурност и справедлив преход: Резултатите от проекта STELLAR Rights ще бъдат представени на международна конференция,  2 февруари 2026 г.

Отпор срещу стесняването на гражданското пространство. 12.12.2026. BlueLink.net

Дъжд от европейски истории в Будапеща: фундаментални дела за фундаментални права, 2 декември 2025 г.

Директорката на FRA към журналисти: Основните права са ключови за справяне с кризите на демокрацията и климата, 1 декември 2025 г.

Сити машини, гладни хора, 29.11.2025 г.

Истории за основни права, климат и околна среда, 3 октомври 2025 г.

Човешки права и климат - време за действие, 26 април 2025 г.

Към Европейски зелен пакт, съобразен с основните права, 13 февруари 2025 г.

Нашите климатични права: Кои закони позволяват да ги отстояваме и готови ли сме като общество за това?, 29 октомври 2024 г.

Климатични права за правни действия и политики, 15 октомври 2024 г.

„БлуЛинк“ потвърждава ангажимента си към климатичните права със STELLAR, 10 март 2024 г.

Проект STELLAR Rights в BlueLink.net

Проект DACE – Дискусии и действия за климата и околната среда, 2023–2024

Климатични права – новини и анализи
 

Финансиране и партньорство

Тази публикация е част от проекта STELLAR Rights („Стратегически съдебни дела и екологични права"), финансиран от програмата на ЕС „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV). ЕС не носи отговорност за изразените становища.