Интернет е алтернатива на тенденциите за автоцензура и комерсиализиране в медиите

Това беше изводът, който обедини посланията на медийни експерти от Франция, Швейцария и България на франкофонска конференция  „Журналистиката в епохата на интернет”, проведена във Френския културен институт в София от 11 до 13 ноември.

Емблемата на качествената журналистика във Франция – ежедневникът Le Mond, е в доста трудна ситуация, поясни дългогодишният редактор във вестника, създател на отдела „Комуникации” в него и директор на Училището по журналистика в Париж Ив Анес. Заради отлива на читатели от хартиената версия, което е световна тенденция, и постепенната загуба на автономност на изданието пада и неговото качество. От 2010 г. Le Mond окончателно е продал цялата си собственост на външни инвеститори, което, въпреки поетите ангажименти за запазване на редакционна самостоятелност, не може да не се отрази на обективността и на темите на вестника, смята Ив Анес.

Le Mond е един от петте световни вестници-институции, които имаха привилегията и отговорността да „превеждат” на разбираем език информацията, разпространявана от Wikileaks. Договорът с Жулиан Асанж вече не е в сила (той го прекрати еднолично, публикувайки дипломатическите депеши, за които Le Mond и още 4 вестника имаха ексклузивност), но заради това сътрудничество изданието преживя експеримента да медиатизира огромни бази данни със сътрудници от цял свят, да работи с възможно най-високите стандарти за онлайн сигурност и да преструктурира реадкцията си, за да успее с това предизвикателство. Което помага на Монд да догони в някаква степен развитието на онлайн медиите. Но вестникът, в чийто през 2007 г. все още няма възможност за коментари, продължава се колебае как да организира преразпределянето на задачите между уеб съдържанието и „хартиената” редакция, свидетелства Анес.

Rue 89 е явлението, което обединява във Франция традиционната професионална журналистика и активните ползватели на новите медии. Сайтът, вече доста популярен и печеливш, е създаден от журналисти на Liberation, едно от трите големи имена на френската национална преса. Те обаче работят на всички нива на изданието с блогъри, Twitter и Facebook ползватели. Те са доброволни репортери, работещи с текст, звук и видео, сътрудници на свободна практика, участват и в редакционния съвет на изданието, допълни Ив Анес.

Wikileaks промени медийната среда и стимулира различни процеси. Вдъхновени от инициативата на Асанж, се развиват многобройни бази данни онлайн и банки за разследваща журналистика, каза Беат Кросенбашер, редктор и един от ръководителите на Швейцарската телеграфна агенция. Той представи сайта owni.fr, който се определя като медийна група, специализирана в журналистиката с бази-данни (data journalism). Изданието има около 100 сътрудника на заплата и над 1000 автора, милион и половина ползватели получават информацията, публикувана на Owni.

Swissinvestigation.net и Investigativ.ch свързват разследващи журналисти и граждани, дават поле за изява и събират разработените материали. Към тази среда се адаптират и „стари”, традиционни медии, като DPA (Германската информационна агенция), която събира и публикува онлайн документи от бази-данни. Те не са задължително недостъпни, но заради начина, по който са представени онлайн, са трудни за откриване и за ползване, допълни Кросенбашер. Той посочи и ProPublica от САЩ, отново като пример за надграждане на медийно поведение. Сайтът е разработен от Пол Стигър, бивш журналист и мениджър в авторитетния американски ежедневник Wall Street Journal. Стартира през 2008 г. и три години по-късно в него работят 32 журналисти, цитиран е от стотици медии и е спечелил наградата за журналистика Пулицър. Друг проект, който се самоопределя като „интернет вестник: новинарска, блогърска видео общност”, Huffington post, е толкова успешен, че  отваря издания извън САЩ и започва проект с Le Monde.

Фотожурналистиката става все по-зависима от парите, бързата реакция и авторските права, коментираха Франсоа Суланж, преподавател в университета „Париж 8” и Клеманс Гариж, професионален фотограф. Това променя работата на фотографа, той все по-малко е е независим, и все по-малко творец. В този случай интернет е въпросителна, коментираха участниците. Възможностите на мрежата мултиплицират фотографията до лавина от образи, в които строго професионалният продукт се губи. Медиите се адаптират към това и France 24, френският опит за аналог на BBC и CNN, работи по равно със снимки на професионалисти и с аматьорски фотографии и видео.