IPCC залага хазартно на шистовия газ

Последният доклад на Международния панел за климатични промени (IPCC) настоява за преход към газови източници, които да заменят горенето на въглища. И приема употребата на шистов газ, която крие много по-големи заплахи от замърсяване отколкото се предполагаше.

от Алекс Кърби, Climate News Network

ЛОНДОН. Ако поддържате фракинга би следвало да се зарадвате на последния доклад на Международния панел за климатичните промени (IPCC). Той дава зелена светлина пред употребата на шистов газ като краткосрочна мярка за забавяне на климатичните промени.

Докладът, известен като AR5, е трета и последна част от най-новата оценка на IPPC за промяната на климата. Той отделя осезаемо внимание на необходимостта от повече възобновяеми енергоизточници, включително слънчеви, вятърни и водни, но твърди също че емисиите от парникови газове могат да се намалят в средносрочна перспектива чрез заместване на въглищата с по-малко замърсяващ природен газ, при все че самият газ също непременно трябва да бъде изведен от употреба в края на краищата.

По въпроса за шистовия газ, добиван чрез противоречивата технология наречена фракинг, Оттмар Еденхофер, съпредседател на работната група написала доклада, заявява, че е напълно видно как това гориво „може да отговори до голяма степен на [нуждата от] нисковъглеродно развитие и декарбонизация.“

Сред възраженията срещу фракинга е и фактът, че при извършването му се отделят количества метан – парников газ, за който често се приема че затопля атмосферата поне 20 пъти повече от въглеродния двуокис.

Автогол

Наскоро научен наблюдател посочи, че метанът има 20 пъти по-висока ефективност от CO2 когато въздействието му се измерва за стогодишен период. Но в краткосрочна перспектива той представлява много по-голям проблем. Въздействието му за двайсетгодишен период се изчислява като 84 пъти по-унищожително от това на въглеродния двуокис.

Робърт Хауърт е професор по екология и биология на околната среда в университета Корнел. Заедно с колегата си Дрю Шнайдел от Националната администрация за океана и атмосферата на САЩ той предвижда, че ако емисиите на метан (и черен въглерод) не се намалят незабавно, Земята ще се затопли с
1.5°C до 2030 г. и с 2.0°C до 2045-2050 г., независимо дали емисиите на въглероден двуокис ще намалеят или не.

Професор Хауърт оценява потенциала на метана за предизвикване на глобално затопляне като още по-висок. Той пише: „За времевия период от 20 години след емисия, глобалният потенциал за затопляне на метана е повече от стократно по-висок от този на въглеродния диоксид (Shindell et al. 2009)."

Някои критици ще заключат, че в търсене на свързваща стратегия, която да ни придвижи бързо към свят с чиста енергия, IPCC си отбелязва автогол чрез включването на гориво, което обещава огромно и предотвратимо намаление на парниковите емсии. Цената на инфраструктурата, нужна за масова повсеместна експлоатация на шистов газ също може да се окаже пречка пред скорошното му въвеждане в употреба.

Реформи, които можем да си позволим

Най-ироничното е, че възобновяема световна енергетика, към която се стреми  IPCC, е достижима до 15 години, според изчисленията на Марк З Джейкъбсън, професор по цивилни и природозащитни инженерни науки в университета Станфорд, Калифорния. Американският учен, който е и директор на тамошната атмосферна и енергийна програма, вярва че ползването на вятърна, водна и слънчева енергия може да нарасне при достъпни цени, които ще му позволи да  посрещне световните енергийни потребности, обезпечавани понастоящем от фосилни горива и ядрена енергетика. 

През 2010 г професор Джакобсън описва в труда „Енергийна политика“ как той и негов колега са анализирали „рентабилността на задоволяването на световните енергийни нужди за всички цели (електричество, транспорт, отопление/охлаждане и т.н.) изцяло чрез вятър, вода и слънчева светлина (ВВС).“ „Ние предлагаме произвеждане на цялата нова енергия от ВВС до 2030 г. и заместване на съществувалите преди това други енергоизточници до 2050 г. Пречките пред този план са преимуществено от социално и политическо, а не от технологическо или икономическо естество,“ продължава той. „Цената на енергията в света на ВВС би следвало да е близка до днешната,“ заключва Джакобсън.

Всичко това сочи по-малко рискован път към постигането на свят, захранва с чиста енергия, от варианта на IPCC. Решението дали за петнайсет години да се изгради изцяло нов начин за захранване на обществото, или 20 години да се наблюдават покачващи се лавинообразно метанови емисии, изглежда просто.