Истина преди лъжата: Как Factcheck.bg се бори с дезинформацията

Можеш ли да изобличиш една лъжа, преди да бъде изречена? Съществува метод, който прави точно това – нарича се "пребънкинг"" (от англ. prebunking) е подход, при който фактите по чувствителни обществени теми се проверяват и публикуват предварително. Целта е да се подготвят журналистите, граждански организации и обикновени хора с надеждна информация, която да послужи като щит срещу дезинформацията.

Това е форма на журналистическа превенция на манипулациите и откровените лъжи онлайн. В тази мисия влиза екипът на Factcheck.bg – първата, и единствена, българска платформа за проверка на факти, която не само отговаря на лъжите, но и ги изпреварва. С новия си проект за пребънкинг публикации, журналистите от организацията превантивно проверяват фактите и ги предоставят на обществото.

Кои са те

Factcheck.bg е първата, и единствена, българска организация за проверка на фактите, създадена като проект на Асоциацията на европейските журналисти – България. Тя стартира през 2020 г. с мисията да проверява фактите по важни обществени теми и да разобличава дезинформацията. Организацията е част от Европейската мрежа за стандарти за проверка на фактите (EFCSN) и работи по строги професионални кодекси. Зад Factcheck.bg стои екип от опитни журналисти, а лицето на екипа е Кристина Христова – утвърден медиен експерт, дългогодишен журналист, трикратен носител на наградата "Робер Шуман", член на борда на EFCSN, както и председател на Коалицията за медийна грамотност в България.

Как започна всичко

Още със старта си Factcheck.bg залага на рубриката „Фактите за“, в която се систематизират проверени факти по горещи обществени теми. „Още тогава правехме нещо много близко до “пребънкинг”, но ни липсваше разпознаваемостта – другите медии не използваха активно материалите ни“, спомня си Христова. Отне няколко години, за да се наложи платформата като авторитетен източник, който се цитира в медиите. През 2024 г. екипът работи по проекта Election24 в рамките на европейската мрежа за проверка на факти – насочен към очакваните дезинформационни наративи около европейските избори. Опитът от този проект се превръща в основа за новата, по-широкообхватна инициатива, посветена на пребънкинг публикации.

Ваксина срещу дезинформация

„Идеята е да имаме готово “досие” с проверена информация още преди да се появят лъжите – защото от опит знаем какви дезинформации се повтарят около важни дати или събития“, обяснява медийният експерт. Публикациите обединяват всички известни факти по чувствителни теми – като еврото, религията в училищата или образователната реформа. “Това са дезинформации, които се повтарят отново и отново, като целта им е да дестабилизират обществото, и да се вкарат хората в изкуствени скандали. Именно затова и ние трябва да повтаряме фактите – постоянно.“ Factcheck.bg следи и за “класически” наративи – като този, че научният експеримент HAARP предизвиква бедствия.

Илюстрация: ChatCPT за "БлуЛинк"

„Повечето медии просто нямат капацитета да следят и проверяват всичко, което циркулира в социалните мрежи. Затова организации като Factcheck.bg са необходимия коректив и партньор, който запълва този дефицит, обяснява ръководителят на Factcheck.bg. Проверената и систематизирана от "фактчекърите” информация се публикува, за да послужи като надежден източник при интервюта, анализи или дебати. „Когато журналистите интервюират политик и той каже нещо невярно, те имат готов ресурс те могат веднага да опонират с факти. Това е нашата цел“, казва тя. „Идеята е, когато има обществен дебат, той да бъде базиран върху факти. А не върху страхове и фалшиви твърдения“, обяснява тя.

Ефектите не закъсняват. Все повече журналисти започват да използват материалите на Factcheck.bg, а проверките им вече намират място и в парламентарни дебати. “Виждаме как политици и водещи се позовават на нашите проверки. Журналистите започват да използват нашата информация по актуални теми от обществения дебат. Това е едно добро начало. Доволни сме от ефекта , който сме постигнали до момента”, казва Кристина Христова.

Неравна битка за истината

Според ръководителя на българските проверители на факти борбата с дезинформацията е „неравна битка“, защото: „Не можем да се сравняваме с пропагандните индустрии като мащаб. Докато ние спазваме етичен кодекс и строги правила за прозрачност и отчетност, другата страна използва всякакви средства без ограничения. Те действат бързо, с много ресурси и с емоционален език, който лесно достига до хората. Но това е положението - работим със средствата, които имаме.", обяснява тя. “Ефективното противодействие на дезинформацията изисква много внимателно да избираме начините, по които комуникираме. Трябва да се научим как да говорим на хората, така че да достигаме до тях, а не само да им казваме, че грешат.“, казва Христова.

Една от новите насоки, в които работи организацията е да ангажира потребители в социалните мрежи. “Обучаваме хора да разпознават дезинформацията и да ни подават сигнали, за да можем да работим по тях. Така те получават умения, които могат лесно да предадат на своите близки, което се случва. Този модел работи”, разказва Христова. Изненадващо, пенсионерите се оказват най-активни: „Те са много интелигентни, имат време и огромно желание да бъдат полезни за обществото. “, казва тя.

Проблемът се задълбочава от оттеглянето на технологични гиганти като Meta от партньорства с проверители на факти. „Моделът, при който проверено съдържание може да бъде отбелязано като невярно от ”фактчекърите”, работи добре. Без този механизъм ще става все по-трудно да достигаме до хората точно там, където се срещат с лъжите“, предупреждава медийният експерт.

Цифровите инструменти на истината

Българските проверители на факти използват арсенал от инструменти, за да установяват достоверността на съдържанието в интернет. Сред тях са платформи за проверка на изображения и видеа като InVid, които анализират метаданни и следи от манипулация, както и инструменти като TinEye, които проследяват къде в мрежата се е появила дадена снимка. За разпознаване на съдържание, генерирано с изкуствен интелект, се използват решения като AiOrNot и Hive AI Detector. Проверителите разчитат и на Google Earth за геолокация и Street View за проверка на локации, а с помощта на Google Fact Check Tools проверяват вече съществуващи оценки на съмнителни твърдения. За запазване на уязвимо онлайн съдържание (преди да изчезне) се използват архивиращи платформи като MediaVault. Тези технологии са само част от инструментариума, с който "фактчекърите" се борят с лъжите в информационното пространство.

Войната с лъжите (трябва да) започва в училище

За Кристина Христова борбата с дезинформацията е не просто професионален ангажимент, а част от по-широка визия: „Когато създавахме АЕЖ през 2010 г., осъзнах, че ние журналистите не можем сами да се преборим за свободата на словото и за етична журналистика. Гражданите, които консумират информация от медиите, не осъзнават каква е работата на журналистите и затова няма как да се борят за свободата на изразяване и за качеството на журналистиката. Оттам започна и интересът ми към медийната грамотност. Трябва да ангажираме възможно най-много хора."

Христова е категорична, че промяната трябва да започне от образователната система. Учениците вече не искат просто да слушат и запомнят – те създават съдържание и са постоянно онлайн. „Да ги караме насила да седят и да слушат, и само да поемат информация без да проверяват, е откъснато от реалността и е вредно за децата.“ Затова според нея е наложително да се интегрират умения за критично мислене, проверка на източници и работа с информация във всички етапи на обучението. „Децата са постоянно в социалните мрежи. Те трябва да знаят как да проверят кой профил е фалшив и кой е автентичен. Това са базови умения.“, казва представителят на "фактчекърите". Тя сравнява медийната грамотност с основни правила за безопасност: „Това е както се учат децата в първи клас да пресичат, правилата за движение, да не контактуваш с непознати хора.“ “Целият учебен процес трябва да премине през умения за работа в интернет пространството и социалните мрежи.“, категорична е тя. Според нея, трябва да се обърне внимание и на възрастните. За тях са нужни програми за неформално обучение, за да се справят с информационните предизвикателства на съвремието.

Проектът за пребънкинг публикации на Factcheck.bg е пример за стратегическо мислене в една все по-хаотична информационна среда. Той не обещава чудеса, но предлага последователен и базиран на факти отпор срещу една от най-големите заплахи за демокрацията днес. Истината има нужда от подкрепа.

Как да помогнете?

Можете да подпомогнете дейността на Factcheck.bg като изпратите банков превод:
Обединена българска банка
IBAN: BG39UBBS81551011658021
Получател: Сдружение Асоциация на европейските журналисти – България

Можете да откриете други възможности за финансова подкрепа тук.

В сайта Factcheck.bg  можете да откриете голямо количeство информация по важни теми, проверена по най-строгите журналистически стандарти.

Полезни ресурси за борбата с дезинформацията можете да намерите тук.

Можете и да последвате Factcheck.bg в социалните мрежи за редовно представяни факти по актуални теми:
Facebook, YouTube, X (Twitter)

Мрежата за гражданско действие “БлуЛинк” разказва 7 истории за инициативи от членове на “Равни БГ” с фокус върху стратегическото използване на информационни истории. „Равни БГ“ обединява 37 граждански организации, които работят в области като защита на човешките права, уязвими групи, устойчиво развитие, върховенство на закона и застъпничество. Проектът се осъществява с подкрепа от Солидарния фонд на гражданското обединение.

Публикация в рамките на "РавниБГ", с финансовата подкрепа  по Солидарния фонд на “Равни БГ”, средствата за който са предоставени на Български фонд за жените (БФЖ) по програма Strong and Resilient Civil Society in Europe на европейската филантропска инициатива за демокрация и солидарност Civitates на Мрежата на европейските организации (Network of European Foundations).

Още дигитални истории от BlueLink.net за "РавниБГ" и информация за проекта:

Как използваме интернет - седем истории за свободи и прав

DigiComs: Врата към гражданското общество

Смели сърца: Хората с увреждания променят лицето на доброволчеството

Сила в рисунка: Младите хора срещу насилието

Несломимите

Помощ на място: Уроци от мобилния екип на "Мисия Криле"

Ябълки, а не тютюнeва зависимост за децата!