Изчезват ли наистина пчелите*

“Най-големият враг на пчелата е пчеларят”, казва 70-годишният Станко Тодоров, докато върви сред кошерите. Занимава се от десет години и има 20 кошера. Намаляват ли пчелите в България? Отговорите, които намирам са напълно аргументирани, но противоположни.
Изказванията за измирането на пчелите зачестяват в специализирани сайтове и вестници. Все по-често се говори за “синдрома на празния кошер”, появиха се дори телевизионни филми, в които за кратко време се нахвърляха много сериозни твърдения. Техният лайтмотив са думите на Айнщайн: ”Ако изчезнат пчелите от земята, на човека му остава да живее не повече от четири години”.  Човекът наистина зависи от пчелите, тъй като хранителната продукция е свързана с опрашването на растенията. Но намаляват ли те в действителност?  Основателна ли е тревогата?
Пчеларите, с които говорих, успяват да се борят с пчелните болести, познават света на пчелите и произвеждат мед. Твърдят, че пестицидите убиват този вид насекоми, вълните от джиесемите влияят на способността им да се ориентират. Но те само гадаят, чели са, чували са, а и всъщност самият проблем “изчезване на пчелите” не е категорично доказан. Но така или иначе е ясно, че е нужно да се следи броят и състоянието на пчелните семейства. Факторите за смъртността им не трябва да бъдат мистерия, а обект на изследване.
За да се търси причината за подобна тревожна тенденция, трябва да се знае какъв е методът за преброяване на пчелните семейства у нас. Специалист, който да ме убеди, че не става въпрос за произволни твърдения или митове, а за научни наблюдения, намирам в Тракийския университет -  доц. д-р Иванка Желязкова, секция “Пчеларство”.
“Пчелите намаляват рязко от 1990 г. до 2000 г. В последните години обаче има някакъв ръст. Е, не са достигнали предишния си брой, но все пак се увеличават”, казва доц. Желязкова. Oказва се, че научният метод за преброяване на пчелните семейства е следният: събират се данни от регистрираните пчелари. И цифрите в “Статистически годишник на България” сочат, че действително през 70-те години на XX в. броят на пчелните семейства е бил над 700 000 годишно. Има  голям спад между 1991 – 2001 г.  -  тогава са под 300 000. Но от 2005 г. насам се поддържа постоянен ръст  - в момента са над 600 000 на година. Интересно е, че от 2002 до 2004 г. липсва информация за пчелните семейства. А също и какви ли биха били данните, ако се прибави информацията и от нерегистрираните пчелари, защото те са много. Излиза, че пчелите и намаляват, и се увеличават.
Станко Тодоров, който е инженер-химик и отглежда пчелите във вълчидолското село Калоян, е загубил два кошера тази пролет и  причините  според него са различни -  вароатозата, пчелоядите,  суровата зима. “Пчела от студ не умира”, казва той, но последните му наблюдения опровергават тази стара максима - 30% от кошерите в района са ликвидирани поради изключително ниските температури. Тодоров твърди, че преди няколко години загубва три кошера. Но вини себе си, признава, че действията му при отглеждането са били неправилни. Старият пчелар обяснява надълго и нашироко как трябва да се подбере място на пчелина, да не е ветровито, как да се заслони и изолира кошера, за да е “здрав”. Подозира и джиесем клетките, близостта до ГМО насажденията, но в крайна сметка смята, че най-важни са собствените грижи на пчеларя. ”Истината е, че никой още не знае защо измират пчелите. Важно е и да не се преексплоатират семействата. Мнозина го правят в стремеж към повече мед и бърза печалба. При пчелите има мед, защото има ред”, показва с категоричен жест Станко Тодоров.
Срещам се и с 75-годишния Димо Киряков от Добричко. Той не се оплаква от загуби, има 33 кошера и произвежда над 1 тон мед.  В този край на пчелите казват “мухи”, а на пчелите-майки “кавказки”. Пчеларят мисли, че в стремежа за повече мед някои пчелари стават сребролюбци и това води до грешки в отглеждането и загуби. Потвърждава, че много важна е грижата на пчеларя - срещу акарите той използва варостоп, варозин, антикар. На всеки две години сменя майките. “Януари месец, като стане 15°С, се отваря кошера. Слагам им само мед, никаква захар. При мен болест няма. Губи пчели немарливият пчелар”, заявява Димо Киряков. Дали винаги е така, не се знае - негов съсед тази година загубил стоте си кошера, защото лентичките, които използвал срещу болест, се оказват негодни.
Районът,  в който Димо Киряков гледа пчелите, има твърд регламент относно пръскането с пестициди на земеделските култури. Това зависи от кмета и арендатора – да предупредят стопаните навреме. Пчелата умира от самия въздух, наситен с химикала. Веднъж след предупреждание, че ще се пръска, стопанинът затворил кошерите за няколко часа, и пчелите се задушили  от високата температура. Питите се свлекли от рамките заради топлината. Но пчеларят се съмнява, че пчелите измират основно заради пестицидите. “Ако е така, броят им щеше да намалява през комунизма. Тогава се пръскаше много по-често и без да предупреждение, но пчелите не намаляваха”, твърди човекът. И добавя: “Трябва да си хем мераклия, хем инат, за да гледаш пчели”.
“Пчелните семейства са намалели с 30 % за миналата година”, пък отрязва председателят на “Български пчеларски съюз” Ганчо Ганчев. Според него цифрите в “Статистически годишник” са неверни. “Тя стъкмистиката е едно, а официалните данни – съвсем друго”, казва Ганчев. Достоверният източник според него е агростатистическата информация в сайта на Министерството на земеделието. Председателят, който от 38 години е в бранша, твърди, че пчелите намаляват в цяла Европа и споделя, че ”България не е изключение, но е едно по-запазено островче от болестните състояния”. Причините за негативната тенденция според него са в технически нарушения,  влиянието на силните  пестициди и др. Но данните за броят на пчелните семейства за 2010 г. (последната отчетена година) в годишника и аграрния доклад на министерството, посочен от Ганчев, съвпадат напълно. Те са едни и същи числа. Имейлът, в който запитах за това противоречие, както и за източника на информацията, че 30% от семействата намаляват през миналата година, не получи отговор, въпреки че това беше предпочетената форма за комуникация от браншовика.
“Най-силната, най-грозната човешка дейност, която влияе на броя на пчелите, е използването на инсектициди” казва  Димитър Василев. Tой е  основател на сдружение “Зелени  Балкани”, партия “Зелените”, “Училище за природа” в с. Влахи , “Екоклуб 2000”. Разказва как заради нашествието на скакалци преди години в Благоевградско се използвали инсектициди, които не пощадили и пчелите. Заедно със скакалците имало и увеличена популация на птиците, които се хранят с тях, т.е. естествен изтребител. Но някои по-предприемчиви хора от района успели да се възползват от възможността за финансиране от Фонда за борба с бедствията и авариите и така започнало пръскане със силния химикал. “Пръскаха без никакъв смисъл”, споделя видяното Василев. Имало и случай, когато заради увеличения брой пеперуди пръскали с хеликоптери. Природозащитникът е сигурен, че “пчелите намаляват поради прякото им убиване от човека”, защото другите причини, свързани с пчелни болести или грешките на пчеларя, са фактори, които винаги са съществували. В момента се пръска много повече и с по-силни отрови, като например тези на световните гиганти  ”Раундъп” и “Монсанто”. В това се състои и вредата на генномодифицираните организми за пчелите. ГМО растенията са създадени да бъдат свръхустойчиви на  пестициди и така отпадат всякакви ограничения пред третитрането им с химикали. Само че пчелите не могат да оцелеят в отровения въздух.
Как замърсяването, причинено от човешката дейност, влияе пряко върху организма и инстинктите на пчелите, е сериозен въпрос. Той е свързан не само с производството на мед, но и с тях като най-ефективното средство за опрашване на земеделските култури. Без медоносната пчела няма да има растителни суровини, храна и оттам животинска продукция. Мед може да се внесе в крайна сметка, дори и скъп, но не може да се внесе опрашване, въпреки че бизнесът с наемането на пчелни семейства в някои държави процъфтява.
По пчелите се разбира екологичната картина на района. Доц. д-р Иванка Желязкова от Тракийския университет е направила изследване за пчелите като индикатори за замърсяването на околната среда.  Наблюдението е правено през 2007 г. , изследвани са почви, растението драка, пчели, прашец, пити и мед от три села, близо до енергийния комплекс ТЕЦ “Марица-Изток”. Медоносните пчели реагират по два начина на замърсяването с тежки метали – чрез смъртност или чрез отлагане на замърсителите в организма или в пчелните продукти. Пчелата може да натрупва в храносмилателната си система тежките метали и да предпазва донякъде пчелния продукт, т.нар. “биобариерна способност”.
Необясним е ентусиазмът на човека да измисля нови начини за отравяне на природата. А пчелата, по думите на специалисти, е единственото животно, което възпроизвежда собствената си среда. Ефективността на пчелното опрашване в световен мащаб е непостижима за човека, той няма такъв ресурс, за да я замени. От всички висши цветни растения около 80% се нуждаят от насекомо за опрашване. Така медоносните пчели възпроизвеждат растителните видове всяка година. При рязък спад в броя им ще намалее биоразнообразието в природата. А някои видове просто ще изчезват.
Как могат да се опазят пчелите?  През 2008 г. започва първата национална програма по пчеларство. Сега е в сила такава за периода 2011-2013 г. Броят на пчелните семейства в нея преповтаря данните от статистическия годишник на България, ясна е тенденцията за възстановяване от 2005 г. насам. Но пък в документа пише още, че пчелите в България и в световен мащаб намаляват по неизяснени причини. Програмата цели повишаване количеството и качеството на пчелните продукти. Тя набелязва мерки по борба с вароатозата, обучение по добрите практики в пчеларството, подкрепа на лаборатории, извършващи физико-химичен анализ на меда, закупуване на кошери и роеве, изследователски програми с цел селекция и др. Но ако се окаже, че химическото замърсяване от човешката дейност е причината за намаляване броя и влошаване на здравния статус на пчелите, значи програмата не е достатъчна.
Според Димитър Василев решението е да има  силен обществен контрол по екологичните проблеми, а не само инициатива на единици заинтересовани. Това важи за всяка сфера на обществения интерес. Властовите структури са фокусирани  в усвояването на обществени пари, не само в България. Техните мотиви за съхраняването на природата понякога стигат само дотам, затова отговорността в крайна сметка остава на гражданите.
И така - статистиката на министерството казва: пчелите се увеличават; в националната програма се обявява, че намаляват по неизвестни причини, а пчеларите в различните краища на страната казват различни неща. Ясно е едно – ние зависим от пчелите и замърсявайки природата, вредим на себе си.  В този смисъл, прав е Станко Тодоров за най-големия враг на пчелата. Само да не се окаже, че не е пчеларят, а изобщо човекът.

* Материалът е подготвен в рамките на проект на Владимир Иванов и BlueLink.net "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"