Как да се информираме за становището на науката по даден въпрос?

Дългогодишна съратничка от природозащитното движение ме предизвика да изясня как се информирам по въпроси, предмет на научен дебат. Позовава се на статия в сайт, определен като анонимен и пример за фалшиви новини, заблуди, конспирации и сензации от платформата "Медийно око". Статията разказва как бивш нобелист бил отхвърлен от ООН /после се оказва че бил МВФ, но това явно е маловажна подробност/ заради противопоставяне на някакво научно "табу", свързано с климатичните изменения.

Отвъд конкретния спор, замислих се по какъв начин човек може да формира вижданията си по въпрос, който занимава множество учени. Ето моя отговор.

Личният "багаж" на даден учен няма значение. Той може да е "царят" в дадена дисциплина, с хиляди публикации, титли и медали. Но оценка на труда му дава единствено консенсусът в дадената научна общност.

Колкото и шокиращо да звучи, тук не става въпрос за някаква "мафия", която решава какво да се каже по един или друг въпрос. Напротив. Такъв консенсус се формира изключително трудно, от взаимно конкуриращи се учени. Чрез брутален анализ и взаимна критика помежду им - на методите, данните, изводите, всяка думичка. И ако този консенсус е достигнал до някаква обща позиция - например относно вредата от ГМО, или антропогенния характер на климатичните промени, или вредите от тютюна, единични гласове не могат да имат равностойно признание или тежест.

За съжаление корпорациите /фарма, агро, фосил, петролни, тютюн/ систематично подкопават консенсуса като финансират и фабрикуват алтернативна наука. Всевъзможни политици, медии, сайтове и сайтчета пък, си избират каквото им падне, и го натрапват на обществата, вместо да ги информират за научния консенсус в дадена сфера, под прикриетието на свободата на словото. Правят го не толкова, защото нямат познания, капацитет и интелект да разберат и следят научния консенсус, но и целенасочено, защото налагат собствени, алтернативни "истини", визии, версии - с идеологически, и по-често користни цели.

Така до обществото достига не трудния научен дебат, а предпочитаните от политиците, главните редактори и разни други комуникатори тези. И чрез тях се формират удобни обществени нагласи за политическа употреба - антинаучни по естеството си, сензационни, конспиративни и умишлено объркващи.

"Съмнението е нашият продукт" отдавна не е само девиз на тютюневата индустрия, всички останали го насаждат. Така че аз отказвам да съдя един или друг учен, не е моя работа, дори в тясната област на доктората ми по обществени науки трудно мога да следя научния дебат, камо ли във всички други области.

Формирам мненията си като се осланям на сведения от:

• международни организации /сред тях ООН, СЗО/,
• държавни източници /ЕС най-вече/,
• обществени организации /Greenpeace, WWF, Oxfam и няколко други/,
• както и една две медии /най-вече The Guardian, NYT, Economist и консорциумите за разследваща журналистика, в България - изданията на Економедия , БНР, Биволъ и в."Сега"/.

Но към никой от тях нямам пълно доверие. Във всеки случай критично ги съпоставям, тъй като никой не е безпогрешен. И не претендирам, че винаги съм разбрал всичко правилно.

Но конспиративни, идеологически и насаждащи омраза и реваншизъм източници не ползвам, препоръчвам на всеки да ги избягва.