Как е достойно България да посрещне ситуацията в Афганистан и бежанци от страната - интервю с Ива Александрова

България да удовлетвори молбите за убежище, да прекрати планираните депортации и да даде временен статут на кандидатите и да помисли с какъв капацитет разполага, призова Ива Александрова, старши международен експерт по миграция. В интервю, излъчено в интернет от @BlueLink.net, Александрова препоръча България да посрещне ситуацията с Афганистан и бежанците от страната с достойнство на страна, членка на ЕС.

Александрова, която е водещ експерт на Международната организация по миграция, разговаря в лично качество с управляващия редактор на БлуЛинк Павел Антонов. Двамата събеседници обсъдиха какво предстои да се случи и какви са реалните действия, които България може да предприеме след изтеглянето на американските военни от Афганистан, колапсът на правителството, завземането на властта от талибаните и очаквания поток бежанци.

Александрова отбеляза, че всички велики сили са се опитвали да установят присъствие в Афганистан неуспешно, което е съпътствано с огромни бежански вълни. Голямата част от тези хора, обаче винаги са оставали в региона. През първия конфликт около 6 млн. бежанци са разпределени в Пакистан, Ирак и Индия и само малка част достига до Европа. Преди настоящата ситуация броят бежанци на път към Европа възлиза на 2.2 млн. Международната организация по миграция оценява на около 5 млн. „преместените“ в границите на Афганистан. Това е и критичната група хора, които избират да мигрират в чужбина.

Покъртителните сцени, които се разпространяват в интернет, са само върхът на айсберга, уточни експертката. Тя поясни, че ако има група хора, които изцяло отговарят на дефиницията на бежанец, това са именно тези, които 20 години са били част от опита за налагане на западни демократични хуманитарни ценности. Сред най-уязвимите са жените с образование, момичетата, които искат да учат и да се развиват, активистите за човешки права, журналисти, съдии, адвокати, учителки.

ISAF (Международни стабилизиращи сили в Афганистан) е организация, съставена от 50 държави, включително и България. България е имала военни, медицински и образователни отделения по време на мисията в Афганистан. Взели сме участие и в осигуряване на сигурността на летището в Кабул.
„Те ще се появят на нашите граници и от нас зависи каква ще е реакцията ни- да ги посрещнем, да им помогнем, да се опитаме да отговорим на нуждите им или да реагираме както със сирийските бежанци- да сложим тел по границата и да се изпратят допълнителни полицейски части.“, отбеляза Ива Александрова относно мигрантите от Афганистан.

Експертката повдигна въпроса, провокиран от изказване на Урсула фон дер Лайен на среща ва Г7, относно необходимостта от сигурни коридори- легални канали, по които хората да имат възможност да подадат молба за убежище или пренастаняване без да се налага да изминават целия път, който е рисков, страшен, травматизиращ и скъп процес. Цитира данни, според които Канада е заявила готовност да приеме 21 000 бежанци, Англия- 20 000 в продължение на 4 години и САЩ- неопределен засега брой. „В сравнение с милионите е капка в морето, но установяването на тези канали и процедури е важно“, отбеляза Александрова. Уточни, че успешната практика може да подтикне и други държави да предприемат този подход и даде за пример Уганда, която е обявила готовност за приемане на 2000 бежанци и за предоставяне на хуманитарна помощ, покрив и достъп до пазара на труда.

При хуманитарно бедствие реториката, която трябва да присъства не би следвало да е доминирана от подрънкване на оръжия и засилване на охраната по границата

При хуманитарно бедствие реториката, която трябва да присъства не би следвало да е доминирана от подрънкване на оръжия и засилване на охраната по границата, съгласиха се събеседниците. Данните показват, че от 1993 година в България е даден статут на убежище на общо 32 000 души от Афганистан. От началото на 2021- 1500. От 1 юли до 31 са подадени молби от 484 души. „Това, което зависи от нас е молбите да бъдат удовлетворени, за да се подсигури това тези хора да не бъдат репатрирани.“, заяви Алекдандрова. Допълни, че ако има предвидени депортации, те трябва да бъдат прекратени, да се издаде временен статут на тези хора и да се помисли с какъв капацитет разполага България. Експерткатаа даде за пример Англия, където съществува движението „City of sanctuary” (Градове на убежище), в които общинската администрация отделя ресурс и настанява мигранти и бежанци, които имат нужда от подкрепа.

Александрова обърна внимание на проблема с начина на говорене по социалните и други медии и даването на платформа на хора, които никога не са работили с бежанци. Призова българите да не се страхуват от различните и напомни, че миграцията е феномен, който в голяма част обогатява обществата и ги прави по-динамични и устойчиви. Отбеляза, че всеки процес има положителни и отрицателни страни, но се налага промяна на политиките и публичното говорене, което създава несигурност, а несигурността винаги води до страх. Страхът от своя страна отнема възможността за търсене на различни варианти, уточни експертката.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.

Сподели