Как ще управлява Румен Радев зависи и от всички нас

В последно време се старая да избягвам черно-бялото виждане. Така че който очаква да си скубя косите или да чествам вчерашния изборен триумф на Румен Радев, по-добре да не чете нататък. Ще си къса нервите само.

Наясно съм с рисковете и нямам илюзии. Но от сравнителната перспектива с Унгария и други страни този резултат не ме навежда на краен песимизъм. Ето защо:

✔ Сънародниците ми отхвърлиха поляризацията и алтернативните, взаимноизключващи се реалности в политическия пейзаж. Похвално! Манипулирани, дезинформирани, насъсквани едни срещу други, стари и млади отхвърлиха взаимното отричане и зачеркване и предпочетоха една доста по-уталожена политическа програма каквато артикулира Радев.

★ Тя не е непременно антиевропейска. Ако зависеше от Владимир Путин, в България щеше да спечели друг. Радев знае това. Подчерта, че няма да спъва европодкрепата за Украйна. Само отказвал да плащаме. Сефте!

€ Не е и антикапиталистическа програмата му - снощи управляващият редактор на “Капитал” я определи като “добра, дясна, ориентирана към бизнеса”. Дясна! Това вероятно устройва всички! Дори бившите гласоподаватели на БСП, които вчера зарязаха столетницата. Всички, освен малцината зелени, социални антрополози и безнадеждни наивници, които помним оригиналното значение на понятието “прогресивна”.

▲ Не е дори антиевроатлантическа. Това че е бивш генерал, било то натовски, със сигурност не е преимущество за мен. Но като такъв няма как да пренебрегне колективната сигурност на Европа и България. Припомням, той искаше “Грипен”, не МИГове. А че се опълчи за подписването на Съвета за мир на Тръмп си е червена точка.

✔ Най-обнадеждаващо, разбира се, е че Радев се обяви против клептократичния модел “Борисов - Пеевски”. Само едната прокуратура да разблокира дори, би направило по-работеща държава от България. Слушам че и ППДБ били готови да го подкрепят за това.

⚙ Пък въпросният модел има и много други метастази - в медиите, администрацията, икономиката. Дано видим Радев как ще ги третира.

! Той явно няма либерални виждания и се разбира с "дълбоката държава". Но не е длъжен да повтаря авторитарните домогвания на Орбан и Тръмп - с отричане и погазване на човешки и граждански права, погубване на природата или насърчаване на зависимости - от нефт, въглища, уран, тютюн, хазарт… Сигурно поне част от присламчилите се към него очакват точно това да направи. Но той знае, че ако ги послуша, няма да изкара дълго на власт.

■ Пълното мнозинство на Радев е преимущество поне в едно отношение: той носи цялата отговорност. Натискът върху него ще е брутален отвсякъде, най-вече от вредилите се в собствените му редици за тлъсти хапки. Но обещанията и електоралното доверие са лично негови и от спазването им ще зависи дългосрочността на неговия политически път. Постоянните клиенти в политиката ще го употребят и захвърлят, ако им позволи - примерите с Виденов, Симеон II и Орешарски са му добре известни.

✔ Пълното мнозинство дава и рядко срещана възможност за дългоочаквани реформи: на ръждясалата и нефункционална държавна машина, на образованието, на здравеопазването, на армията, на железниците, затворите, спорта… Край нямат. Ако се осмели и се захване с тях, Радев има шанс действително да остане в историята като държавник.

¤ Безусловната медийна подкрепа до момента, както и пренасочването на осезаем - вероятно контролиран вот, принадлежал досега на ГЕРБ и ДПС, сочи подкрепа от страна на част от господстващата олигархия. Тя потрива ръце за нови тлъсти приходи “на входа и изхода” на държавата, особено в мащабния нереформиран сектор на енергетиката, оръжейната промишленост, индустриалното земеделие. Ако ѝ откаже, Радев бързо ще загуби нейната благосклонност и ще му дотрябват независими обществено отговорни медии и гражданско общество. Умно ще е да ги укрепи незабавно.

В края на краищата това което предстои да се случи ще зависи не само от Румен Радев и неговата партия, но и от всички нас. Така че горе главата, клептокрацията е мъртва, да живее Радев!