Към Европейски зелен пакт, съобразен с основните права

Фондация БлуЛинк е партньор по 2 годишен проект STELLAR (Стратегически съдебни дела и права, свързани с околната среда). Целта на проекта е осведомяване на европейските граждани как Хартата за основните права на ЕС може да защити правата им, когато се отнася за климатичните и енергийни политики на Европейския съюз.

Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) е крайъгълен камък на първичното право на ЕС, обвързваща всички институции на ЕС и държавите членки при прилагането на правото на ЕС. През 2020 г. Европейската комисия засили своя ангажимент към спазването на Хартата, като прие нова стратегия за укрепване на прилагането на Хартата в ЕС. ЕК предлага Хартата да служи като компас за институциите на ЕС и изброява конкретни действия за повишаване на осведомеността на хората за техните права и осигуряване на ефективното прилагане на Хартата от държавите членки.

Агенцията на Европейския съюз за основните публикува изключително ключов доклад "Към Европейски зелен пакт, съобразен с основните права", който предоставя критична оценка на климатичните политики на ЕС през призмата на правата на човека. Докладът подчертава необходимостта от интегриране на основните права в бъдещите законодателни и политически документи, за да се гарантира, че те изпълняват обещанието за справедлив и честен преход и предлага подходи за напредък за ЕС и неговите държави членки. Може да се запознаете с основните тези на доклада, които представяме на български език:

С покачването на температурите и увеличаването на честотата и тежестта на природните бедствия, усилията за смекчаване на въздействията от изменението на климата се ускоряват. В съответствие със своите ангажименти по Парижкото споразумение, членките на Европейският съюз (ЕС) прие широк набор от мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно премине към по-устойчиви и „зелени“ източници и начини на живот.

Европейският зелен пакт беше приет през 2019 г., с цел да постави ЕС на пътя към зеления преход. Това е основната стратегическа мярка на ЕС, предназначена да трансформира ЕС в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, като гарантира, че:

i. до 2050 г. няма да се генерират повече нетни емисии на парникови газове;

ii. нетните емисии на парникови газове ще бъдат намалени с поне 55% до 2030 г.;

iii. икономическият растеж ще бъде отделен от използването на ресурси; и (iv) никой човек и място няма да бъдат изоставени.

Основните права, гарантирани от Договора за Европейския съюз са както ценности (член 2), така и общи принципи на правото на ЕС (член 6(3) от същия договор.

Така основните права са неразделна част от приложимата правна рамка, която обвързва ЕС и държавите членки при разработването, приемането и прилагането на вторичното право на ЕС. Зеленият пакт и свързаните с него политики следователно не се прилагат в правен вакуум или зона без основни права: Хартата, приложимото международно право в областта на правата на човека и правото на ЕС в областта на основните права също регулират тази политическа област.

Докладът подчертава, че оценките на въздействието на законодателните процеси на ЕС трябва да разглеждат основните права.

Резултатите от този първоначален анализ се основават на проучване на избран брой законодателни досиета за зеления преход или климатичната политика на ЕС, включително тези на Зеления пакт. Те разкриват фрагментиран и непълен подход към разглеждането на специфичните въздействия на изменението на климата върху основните права и неясен подход към интегрирането на основните права в климатичната политика на ЕС като цяло.

Последиците от изменението на климата вече засягат ежедневието на всички европейци със значителни екологични, икономически, социални и здравни въздействия. Въпреки това, изменението на климата особено засяга правата на хората в уязвими ситуации. Т. нар. „работещи бедни“ или живеещи на ръба на бедността или в бедност, лица, изпитващи дискриминация въз основа на етническа принадлежност или географски произход, както и деца, млади хора и възрастни хора, или хора с увреждания, вероятно ще понесат най-тежките последици от изменението на климата и екологичната деградация.

Докладите на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) показват, че ромите, които са най-голямото малцинство в Европа, се сблъскват с високи нива на жилищна депривация, дискриминация и бедност. Всеки втори ром живее във влажни, тъмни жилища или жилища без подходящи санитарни условия, а всеки пети  няма достъп до чешмяна вода в жилището си. Европейското бюро за околна среда, най-голямата мрежа от екологични граждански организации в Европа, описва такова „изтласкване към пустошта“ като екологичен расизъм срещу ромските общности. По същия начин, докладът на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) за оценка на климатичния риск за 2024 г. показва, че изменението на климата може да изостри съществуващите рискове и кризи, водещи до системни предизвикателства, засягащи цели общества, като уязвимите социални групи са особено засегнати.

В своя Стратегически план 2023–2028 г. Агенцията на Европейския съюз за основните права идентифицира изменението на климата като една от седемте ключови мегатенденции с последици за основните права. 

Докладът предоставя преглед на съответните и приложими задължения за основните права на държавите членки и институциите на ЕС при прилагането на Зеления пакт и може да служи като основа за по-нататъшни изследвания и анализи за информиране на бъдещите политики. В съответствие с комуникацията на Комисията относно Зеления пакт, той разглежда как задълженията и принципите за основните права могат да бъдат използвани, за да се гарантира, че „Зеленият пакт може да използва последователно всички политически лостове: регулиране и стандартизация, инвестиции и иновации, национални реформи, диалог със социалните партньори и международно сътрудничество.“