Климатичната справедливост бележи исторически пробив

В историческо решение Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обвърза климатичната криза с човешките права. 
Държавите-членки на Съвета на Европа са длъжни да приемат и прилагат разпоредби и мерки за смекчаване на изменението на климата, за да гарантират човешките права. Това реши Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) на 09.04.2024 г. по делото Verein KlimaSeniorinnen Schweiz и други срещу Швейцария. Последиците от присъдата може да променят из основи правната защита на климатичните права на гражданите на европейския континент.

За доброто на нашите деца
Делото срещу Швейцария, е заведено от KlimaSeniorinnen - асоциация на възрастни жени. Те се обърнаха към ЕСПЧ с оплакване, че държавата не прави достатъчно, за да намали емисиите от парникови газове, като по този начин ги излага на животозастрашаващи горещи вълни. Според тях, това нарушава както правото им на живот, така и правото на личен и семеен живот, залегнали в членове 2 и 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Жалбоподателките също така претендират, че са нарушени правата им на справедлив процес (член 6)  и на ефективна защита (член 13 на конвенцията), тъй като швейцарските съдилища са отхвърлили исковете им на процедурни основания.

Съдът потвърди, че държавата "не е изпълнила задълженията си по Конвенцията относно изменението на климата" и че „има критични пропуски“ в политиките й за справяне с изменението на климата, включително като не е определила количествени ограничения на емисиите на парникови газове.  ЕСПЧ потвърди също, че са били нарушени правата на възрастните тъжителки по член 8 - на зачитане на личния и семейния живот, и по член 6 -  на справедлив процес в тяхната страна.

Това е първо по рода си решение от международен съд и установява без съмнение, че 46-те държавите-членки на Съвета на Европа, сред които и България, имат положителното задължение да приемат и прилагат разпоредби и мерки за смекчаване на изменението на климата. Решението отваря врати за подобни дела в националните съдилища, които държавите най-верояно ще загубят. Член на KlimaSeniorinnen Елизабет Стърн, на 76 г., коментира пред BBC News: "Статистически знаем, че след 10 години няма да ни има. Така че каквото и да правим сега, не го правим за себе си, а за доброто на нашите деца и децата на нашите деца".

Утвърден достъп до правосъдие чрез НПО
Решението на ЕСПЧ не разширява правния статут на жертви до отделни физически лица . За тях правният тест е по-сложен и изисква да докажат статут на жертва . Въпреки това присъдата значително ще подобри достъпа до климатично правосъдие, тъй като потвърждава правния статут на неправителствената организация (НПО) като тъжител, в контекста на дела засягащи климатичните промени. 

Това така, защото параграф 502 от решението на съда указва, че:

• НПО е законно установено или може да изпълнява легитимирани действия в съответната юрисдикция;
• НПО е в състояние да докаже, че преследва специална цел, в съответствие със своите уставни цели, в защитата на човешките права на своите членове или други засегнати лица. Това правило включва в себе си колективни действия за защита на тези права срещу заплахите, произтичащи от изменението на климата;
• НПО е в състояние да докаже, че може да се счита за действително квалифицирано и представително да действа от името на членове или други засегнати лица в рамките на юрисдикцията, които са обект на специфични заплахи или неблагоприятни ефекти от изменението на климата върху техния живот, здраве или благополучие като защитени от Конвенцията.
   

Това решение е важно, тъй като доколкото Конвенцията е част от вътрешното ни право и има пряко приложение, тълкувателното действие на решенията на ЕСПЧ има значение за прилагане разпоредбите на Конвенцията, в случая относно връзката между защитата на конкретни човешки права и провеждането на климатични политики в България, напр. необходимостта от конкретни мерки за постигане на въглеродна неутралност, обясни Пламен Пеев, старши експерт по политики към фондация “БлуЛинк" /на снимката вляво/.

Други климатични дела
ЕСПЧ отхвърли други две дела като недопустими; първото, заведено от бивш жител и кмет срещу Франция, второто, заведено от 6 португалски младежи срещу Португалия и 32 други държави-членки.

В делото срещу Франция, кметът на крайбрежен град, уязвим от наводнения, твърди, че неуспехът на Франция да направи достатъчно, за да спре изменението на климата, нарушава правата му по чл. 2 и чл. 8. ЕСПЧ не допуска делото, тъй като той вече не живее там. В случаят на португалските младежи, заведен срещу 32 държави, ЕСПЧ намира, че в конвенцията няма основания за подобна „извънтериториалната юрисдикция“.

Резултатите по последните две дела са донякъде разочароващи, но победата в делото KlimaSeniorinnen Schweiz действително е победа за всички, както заяви и една от жалбоподателките от португалското дело. Запитана за решениението по делото срещу Швейцария, София Оливейра, 19-годишна жалбоподателка в португалския случай, коментира: „Тяхната победа е победа и за нас. И е победа за всички.“

Победа за всички
ЕСПЧ в решението си по делото на KlimaSeniorinnen отделя специално внимание на задълженията на държавите по отношение на правата на човека във връзка с изменението на климата. Тези задължения засягат политиките по управлението на климата и могат да се приемат като минимални стандарти за провеждането на тези политики, така че за да изпълни задълженията си в областта на правата на човека.

Според параграф 550 от решението, съдът изисква от всяка европейска държава, която е страна по Конвенцията, да „отчита надлежно“ необходимостта от общи мерки, определящи график за постигане на въглеродна неутралност, да определи междинни цели и пътища за намаляване на емисиите на парникови газове (по сектори или други подходящи методологии), да предоставят доказателства, показващи дали са спазили надлежно или са в процес на спазване на съответните цели за намаляване на емисиите на парникови газове, да актуализира съответните цели за намаляване на парниковите газове с надлежна грижа и въз основа на най-добрите налични доказателства.

Трябва да се подчертае, че Съдът също така аргументира необходимостта тези мерки да бъдат допълнени с мерки за адаптация, гаранции за достъп до информация, съхранявана от публичните органи, която е от значение за определяне и прилагане на мерките за справяне с изменението на климата, както и с гаранции за участие на обществеността, особено при събиране на мненията на засегнатите или изложени на риск да бъдат засегнати от съответните мерки хора. Тази позиция на Съда има пряко отношение и към българския контекст и трябва да насърчи усилията за приемане и прилагане на закони и политики, които да защитават човешките права от негативното въздействие на климатичните промени, коментира Пеев.

За да продължаваме да подкрепяме и изследваме използването на интернет за гражданско действие в подкрепа на климата, човешките права и ценностите на обединена Европа, направeте дарениe тук за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на „БлуЛинк“ може да научите тук.