Климатичните закони в Европа - необходимо условие за климатична неутралност

През май 2022 г. CAN Europe публикува доклад "Климатичните закони в Европа - необходими за климатична неутралност". Докладът представя развитието на законодателството в областта на климата в 17 държави от Европейския Съюз и няколко страни извън съюза, сред които Северна Македония и Турция. Някои страни вече имат закон за климата, а други са в процес на подготовката му, обобщава докладът. В някои държави участието на гражданското общество е съществено, за да се повиши видимостта на граждански препоръки.
Докладът предоставя лесен достъп до информация за съдържанието и статута на климатичните закони във всички участващи държави, както и за националните организации, които работят в тази област. Той има за цел да насърчи необходимостта от по-голяма национална ангажираност с целите на ЕС за климатична неутралност и да създаде възможности за подкрепа на партньорите в застъпничеството им пред държавите членки в подкрепа на целите за климатична неутралност. Документът показва и успешния набор от механизми за управление, които вече съществуват на национално ниво и които биха могли да вдъхновят подобряването на климатичната архитектура в ЕС, което да ускори прилагането им в целия ЕС.
Принос към доклада за България предостави Пламен Пеев, експерт по право и политики в областта на околната среда в БлуЛинк. Той очерта особеностите на климатичния закон в България по линия на петте аналитични категории на доклада: контекст на закона, амбиция, участие на обществеността, наличие на независим консултативен орган по климата и примери за политики и мерки в закона. Анализът му се базира и на изготвен от БлуЛинк доклад през 2021 г.
Според Пеев, Законът за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК) съдържа редица принципни недостатъци. ЗОИК, например, не съдържа цели за климатична неутралност в съответствие с Европейския закон за климата. Също така Националният експертен съвет по изменение на климата към МОСВ не е независим орган, каквато е практиката във водещи европейски държави. Участието на обществеността в процеса на вземане на решения и във формирането на политиките по климата, в момента, съгласно закона, е почти нулево и е сведено най-вече до пасивно информиране по теми, които са по-скоро строго технически като националните доклади по инвентаризация на емисии на парникови газове.
Към момента, целта на ЕС за климатична неутралност е заложена само в Европейския климатичен закон и целта се прилага колективно за Съюза, но не се прилага за всяка държава-членка поотделно. И все пак поне 13 държави вече са заложили или са на път да заложат за цялата си национална икономика, цел за климатична неутралност. За да подпомогнат това усилие, те в много случаи въвеждат солидни национални механизми за управление на политиките по климата, които да доведат до постигане на националната цел за климачината неутралност.
Такъв трябва да бъде и пътят пред България – силно, прозрачно и отговорно управление на климатичните политики във всички сфери на обществения живот и приемането и осъщестяването им, както от бизнеса, така и от цялото общество, заключва Пеев.
Още нещо важно
За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация, гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.
- Влезте или се регистрирайте, за да пращате коментари.