Климатичните закони в Европа - необходимо условие за климатична неутралност

През май 2022 г. CAN Europe публикува доклад "Климатичните закони в Европа - необходими за климатична неутралност". Докладът представя развитието на законодателството в областта на климата в 17 държави от Европейския Съюз и няколко страни извън съюза, сред които Северна Македония и Турция. Някои страни вече имат закон за климата, а други са в процес на подготовката му, обобщава докладът. В някои държави участието на гражданското общество е съществено, за да се повиши видимостта на граждански препоръки.

Докладът предоставя лесен достъп до информация за съдържанието и статута на климатичните закони във всички участващи държави, както и за националните организации, които работят в тази област. Той има за цел да насърчи необходимостта от по-голяма национална ангажираност с целите на ЕС за климатична неутралност и да създаде възможности за подкрепа на партньорите в застъпничеството им пред държавите членки в подкрепа на целите за климатична неутралност. Документът показва и успешния набор от механизми за управление, които вече съществуват на национално ниво и които биха могли да вдъхновят подобряването на климатичната архитектура в ЕС, което да ускори прилагането им в целия ЕС.

Принос към доклада за България предостави Пламен Пеев, експерт по право и политики в областта на околната среда в БлуЛинк. Той очерта особеностите на климатичния закон в България по линия на петте аналитични категории на доклада: контекст на закона, амбиция, участие на обществеността, наличие на независим консултативен орган по климата и примери за политики и мерки в закона. Анализът му се базира и на изготвен от БлуЛинк доклад за Европейската климатична фондация през 2021 г.

Според Пеев, Законът за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК) съдържа редица принципни недостатъци. ЗОИК, например, не съдържа цели за климатична неутралност в съответствие с Европейския закон за климата. Също така Националният експертен съвет по изменение на климата към МОСВ не е независим орган, каквато е практиката във водещи европейски държави. Участието на обществеността в процеса на вземане на решения и във формирането на политиките по климата, в момента, съгласно закона, е почти нулево и е сведено най-вече до пасивно информиране по теми, които са по-скоро строго технически като националните доклади по инвентаризация на емисии на парникови газове.

Към момента, целта на ЕС за климатична неутралност е заложена само в Европейския климатичен закон и целта се прилага колективно за Съюза, но не се прилага за всяка държава-членка поотделно. И все пак поне 13 държави вече са заложили или са на път да заложат за цялата си национална икономика, цел за климатична неутралност. За да подпомогнат това усилие, те в много случаи въвеждат солидни национални механизми за управление на политиките по климата, които да доведат до постигане на националната цел за климачината неутралност.

Такъв трябва да бъде и пътят пред България – силно, прозрачно и отговорно управление на климатичните политики във всички сфери на обществения живот и приемането и осъщестяването им, както от бизнеса, така и от цялото общество, заключва Пеев.

Още нещо важно

За да продължаваме да подкрепяме комуникациите в интернет за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на БлуЛинк може да научите тук.