Кой вдига зелената бариера? Нови отговорности за шепата екоинспектори*

11 юли 21012 г. е лош ден за два големи инвеститора. Както и за служителите на РИОСВ-Варна. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова отменя две решения по ОВОС на варненската инспекция. Спрени са ветроенергийни паркове „Генерал Тошево” и „Смин”. И двете инвестиции са с китайски капитали, общо за 700 млн. евро и близо 500 мегавата мощност. Смелото решение на Караджова се дължи на факта, че РИОСВ-Варна е дала положителна оценка за въздействието върху околната среда на база на погрешно представена и интерпретирана информация. Оценките за съвместимост не са съобразени с изискванията на ЕС.

Може ли РИОСВ-Варна да направи подобна грешка? Може, без да е задължително отговорът да се крие в действия под масата. За екологичните оценки и ОВОС във варненската инспекция цифром и словом отговарят четирима души. Те приемат, проверяват, придвижват и оценяват документацията на всички инвестиционни проекти на територията на Добричка и Варненска област (без община Бяла). Тези четирима души са призвани и да защитават обществения интерес. Могат ли? Стигат ли четирима за опазването на екологията в Североизточна България. Съдете за натовареността им - от началото на 2012 г. те са издали158 важни документа по отношение на въздействието им върху околната среда.

От април 2012 г. работата и отговорностите на този малък екип се увеличават. Тогава парламентът децентрализира процедурата по оценка за въздействието върху околната среда. Промяната гласи, че министерството на екологията ще извършва оценки за някои специфични проекти (трансгранични, за обекти с национално значение и т.н.), а всички останали, т.е. около 90%, се прехвърлят към местните инспекции. Децентрализацията поставя не само количествен, но и качествен въпрос за способностите на тези хора – какво е образованието, квалификацията им, самата децентрализация не поражда ли корупция. Все пак става дума за огромна по мащабите си и значението работа.

В подобна ситуация са всички РИОСВ. Но проблемът се вижда най-добре в инспекции като варненската, където бизнес начинанията са много. Ето и още един парадокс: до 2010 г. не четирима, а двама служители са отговоряли за ОВОС и екологичните оценки в РИОСВ-Варна, т.е. за цяла Североизточна България. А инвестиционните предложения са били много повече - към 800 за 2008 г. и 2009 г.

От посочените в началото на текста 158 документа 98 са преценки за необходимост от ОВОС, 18 - решения по ОВОС (това са проекти, достигнали до оценка), 42 са съответно становищата за нужда от екологичната оценка и решения по нея. Обемът на работа идва от решенията, които са съпроводени със съответните доклади, всеки от които средно е около 200 страници. Някои доклади по ОВОС са двойно по-големи. Те се гледат на т.нар. експертни съвети, като всеки член на съвета трябва да е обстойно информиран с тях. "Преди години имаше случаи, в които личеше, че представителите на РИОСВ не са толкова добре запознати с докладите по ОВОС. Също и служителите на здравната инспекция, на общините и областна управа", заявява Ивайло Иванов от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Директорката на РИОСВ-Варна Румяна Радилова твърди, че служителите й разполагат с нужния капацитет. Но признава, че времето не достига, т.е. за кратки срокове трябва да се върши огромен обем работа. Проектите се забавят. "Експертът чете доклада по ОВОС, проверява дали скиците и процедурата са изрядни, отделя време на клиенти, взема преписки от архива. Колегите от министерството често ни искат справки във връзка с националната екологична политика - същите хора ги изготвят. Когато един инвеститор трябва да оцени кумулативно въздействие на собствения си проект, заедно с други на дадена територия, ни изисква голям обем данни по закона за достъп до обществената информация. Копираме минимум 20-30 страници за минали години. Много процедури са обжалвани от неправителствени организации, следователно цялата процедура трябва да бъде копирана. Това значи един човек само да стои и да копира", обяснява Радилова. Когато се появи инвеститор клас А, това на практика означава другите доклади да бъдат заразяни, тъй като сроковете за този тип предприемачи са по-къси. Опитът на служителите става крайно важен - дългият стаж е предимство за по-бързо ориентиране в бумагите и нормативите.

Стигаме и до компетентността на тези хора. "Убеден съм, че в голяма част от седалищата на РИОСВ липсва компетентност по някой специфични въпроси - лъчения, въздействие върху някои групи организми и т.н. Например в България има двама-трима специалисти по пеперудите, 10 по прилепите. Участвал съм в експертен съвет, в който нямаше нито един биолог и вземаха решения по "Натура 2000". Наказателните процедури за генераторите в Калиакра е достатъчна, за да се прецени компетентността на МОСВ и РИОСВ през последните години", заявява природозащитникът Тома Белев. Радилова от своя страна твърди, че дори отделът да не разполага с нужния експерт, то инспекцията има такъв и становищата се дават по компетентност чрез вътрешноведомствена кореспонденция.

Белев говори за стартираната процедура от ЕК за вятърните турбини на Калиакра, които са разрешени без адекватна оценка за влиянието им върху местообитанията и видовете, не е отчетен и комулативния ефект. През юни Ирина Матеева от БДЗП обясни пред медиите, че ветропарковете “Калиакра“, „Св. Никола“ и турбините на EVN са с изключително некачествен ОВОС. Тя алармира, че белоглав лешояд се е убил в един от парковете веднага след старта на въвеждането му. Именно ОВОС-ите не отчитат влиянието на съоръженията върху видовете. Споменатите в началото на текста паркове „Генерал Тошево” и „Смин” бяха атакувани от БДЗП заради непосредственото си разположение до важни местообитания. “Ветропаркът “Смин” ще създаде стена от турбини между местата за нощуване на гъските - езерото и морето, и обработваемите площи, където те се хранят. Тези факти са игнорирани в оценката за въздействието върху околната среда”, смятат в БДЗП.

Но да се върнем към самата децентрализация. На теория тя е положителен процес. Важно е обаче как се изпълнява на практика. "Регионалните инспекции по околна среда станаха най-могъщите институции в България. Цялата власт е съсредоточена в директорите им. Единствено те например решават дали е нужен доклад по ОВОС. Има цели ветроенергийни паркове, за които не е стартирана процедура по ОВОС. В други случаи - процедура се изисква за един генератор. Директорите вземат и решение за крайната оценка. Експертният съвет нищо не решава, дава само становище", твърди Ивайло Иванов. Румяна Радилова опонира, че тя като директор не може да не се съобрази с мнението на експертния съвет, ако например членовете му са гласували против проекта. Всъщност в закона за околната среда пише, че директорът решава въз основа на мнението на експертния съвет, но са изредени още няколко документа, с които трябва да се съобрази. Един от тях е докладът по ОВОС. Както е известно, той се възлага от инвеститора, което е голямата предпоставка за корупция.

"Парадоксът е, че инвеститорът прави доклада заедно с експертите на РИОСВ. Те му съгласуват рамката, условията, процедурите, докладът минава през оценка за качество. Накрая се състои експертен съвет, виждат се нередности, несъответствия, неправителствените организации недоволстват. Но представителите на РИОСВ казват: ние сме пуснали проекта до момента, ако го спрем, инвеститорът ще ни съди", твърди Иванов. Според Радилова обаче служителите на инспекцията не изготвят доклада, те действат стриктно по нормативи. Имало много случаи, в които нейните подчинени не одобряват доклада.

Експертните съвети са всъщност дискусионен форум. Те включат представители на РИОСВ, РИОКОЗ, общините и областните управи (т.нар. "постоянен състав"). Канят се и неправителствени организации. "Допреди година съществуваше практиката да получаваме известие няколко дни преди провеждането на заседанията и така нямахме време да се запознаем с доклад по ОВОС от 300-400 страници.", заявява Иванов. Сред природозащитните организации масово се говори за корупционна практика, която се вихри в цялата страна. Докладите по ОВОС се изготвят от консултански фирми, инвеститорът плаща на тях, те после дават пари по институционалната верига, за да бъде одобрен проектът. В България няма нито присъда, нито разследване срещу схемата, с което тя остава в сферата на слуховете.

Публичността на самите доклади по ОВОС са друг проблем. На теория са обществено достъпни, но на практика винаги е трудно да се сдобиеш с тях. Днес новият общ устройствен план на Варна е съпроводен от серия скандали. Но малцина знаят, че един от първите документи, с който гражданските организации не разполагаха и изискаха, бе именно доклада по ОВОС.

В крайна сметка как да се направи така, че да се повиши качеството на работата на РИОСВ. Тома Белев предлага на първо време да се повишат заплатите на специалистите в инспекциите с цел привличане и задържане на качествен персонал. "Ако искаме да променим леко системата, следва в експертните съвети да не влизат служители на РИОСВ, а най-добрите специалисти в страната, като те се събират например 6 пъти годишно. Но ако искаме да я променим кардинално, е добре докладите да се възлагат от РИОСВ или министерството, като по този начин да се избегне опорочаващата връзка възложител - експерти", смята Белев. Ивайло Иванов настоява МОСВ да контролира извършването на оценките, а и да се увеличи щатът му. "Министерството е елемент от националната сигурност", смята природозащитникът.
Налице е лек парадокс - децентрализацията цели намаляване на бюрокрацията. А за да бъде защитен общественият интерес, природозащитниците искат повече щат, контрол, права на чиновниците. Които едва ли ще намалят бюрокрацията.

*Материалът е подготвен в рамките на проект "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Иниститут "Отворено общество"