Лъч надежда в Перник за бъдеще без въглищен прах

Представители на граждански организации, бизнес и независими експерти се събраха в Перник на 21 октомври 2022 г., за да обсъдят рисковете от изоставените открити рудници и шламохранилище в града. Те са източници на опасно за здравето замърсяване и е нужно намирането на спешни решения.
Разговорът беше под надслов „Перник в преход – а сега накъде?” Инициативата за него дойде от „Дишай Перник“ и е част от информационна кампания за ангажиране на гражданите в процеса на вземане на решения. Събитието се излъчи на живо и е достъпно за гледане на следния линк.

От страна на Фондация БлуЛинк в събитието участва д-р Гавраил Гавраилов, журналист и експерт по социално предприемачество, културно и историческо наследство. Според него Перник няма друг избор, освен да намери алтернатива на изчерпаните вече въглища в района и да се превърне в първия зелен град в България.

Според д-р Гавраилов преходът на региона изисква да се направи много повече от социална и финансова подкрепа за всички, заети във въглищната индустрия в Перник. А именно, да се вземат зелени мерки за справяне с климатичните промени, тъй като те биха засегнали всички 70 000 жители на града. Това изисква промяна на начина на мислене в посока социално предприемачество.

Според Гавраилов едно от възможните решения за града е разработването на стратегия за зелено развитие на град Перник и целия район на базата на местните символи. Фестивалът „Сурва“, например, може да се комбинира с прекрасната местна кулинарна традиция. Гавраилов даде и пример от работата на БлуЛинк покрай река Дунав. Там общините Белене, Никопол и Гулянци успяха да приемат общ план за действие и вече имат нова енергия за промяна. В дунавския регион животът продължава във фазата на „постиндустриален разпад“, но това носи повече природа и екологичен баланс. Показателен за това е природен парк „Персина“ в Белене и Никопол.

Д-р Гавраилов препоръча да се мисли по нестандартен начин за валоризация на местното културно наследство. Перник, например, може да създаде първия по рода си музей на зеления преход „От електрическата крушка до соларния панел". Друга възможност е да се мисли в посока за нови социални бизнеси. Той препоръча уникалната по своя характер мрежа от станции на “Дишай, Перник” за измерване на чистотата на въздуха в града да бъде надградена чрез бизнес план в старт-ъп, който да предлага подобно цялостно решение с изцяло българска технология. (Мрежата от станции е изградена с помощта на експерти от Пловдивския университет.)

Гавраилов очерта и приноса на БлуЛинк за подкрепа на всички граждански организации, които работят върху разрешаването на екологични проблеми и апелира за повече кооперативност в стремежа за граждански натиск върху държавните и общински институции. Той очерта и контекста на работа на фондация БлуЛинк в последно време и раздаде на участниците в кръглата маса годишния доклад за 2021 г., носещ заглавието „Лъч надежда“.

Силвия Рударска от „Дишай, Перник“ определи две основни трудности, с които сдружението се е сблъскало в последно време – нежелание за комуникация от страна на институциите и липса на публични данни за фирмите концесионери на откритите рудници в Перник. Три министерства отговарят за рекултивацията на нарушени терени - Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и индустрията, министерството на регионалното развитие и благоустройството. Те обаче не успяват да изпратят подготвени представители, които да разяснят коя институция за какво отговаря и как се случва комуникацията между тях.

Единствени представители на държавата в дискусията бяха изпълнителният директор на „Еко Антрацит“ ЕАД, г-н Християн Султанов, и главният еколог – г-н Антон Варадинов, които запознаха аудиторията с дейността на дружеството. „Еко Антрацит“ отговаря само за рекултивацията на терени тип „убита земя“ на бивши държавни предприятия, които вече са ликвидирани. Що се отнася до концесиите, самият концесионер е длъжен да осъществи рекултивацията. Антон Варадинов обърна внимание, че освен замърсяването на въздуха, се наблюдава последващо замърсяване на подпочвените води, макар терените да са вече рекултивирани и усилията на „Еко Антрацит“ са в тази посока.

Пулмологът и експерт от Сдружение „Въздух за здраве“ д-р Александър Симидчиев отбеляза, че „Въздушното замърсяване изисква мерки от общинската и държавната власт“. Той представи връзката между излагането на ФПЧ 2,5 и мозъчно-съдовата болест, включително и Алцхаймер. И добави „Въздушното замърсяване е здравен проблем, който касае както нас, така и децата ни, както сега, така и за в бъдеще“.

„Ако тези ефекти върху здравето на хората, които са научно и здравно доказани от десетилетия, включително и в България, не влязат в системата на разпределянето на средствата и не минем на ниво превенция, а не на ниво лечение, винаги ще сме на първите места по смъртност и заболявания,“ допълни д-р Симидчиев. Той анонсира и предстояща кръгла маса по тази тема на 25 октомври в София.

На срешата присъства и д-р Георги Стефанов, експерт в областта на климатичните промени, опазването на околната среда и енергетиката и бивш Началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя по климатични политики в Министерски съвет при премиера Кирил Петков. Той даде разяснения за трите стълба на Механизма за справедлив преход, в частност Фонда за справедлив преход, и заяви, че България е на път да загуби 10% от предвидените 2,4 млрд. лева. Все още няма яснота по какъв начин ще бъде осъществена рекултивацията на терени. Едно от предложенията е да се създаде голямо държавно предприятие. Но ЕК предпочита да избегне този вариант заради предпоставки за корупционни практики. Според данни на МОСВ, към момента в България има около 400 кв.км. „убита земя“, която е държавна собственост. Тя може да се използва за създаване на ВЕИ мощности. Ако всички тези терени се покрият със соларни паркове, те ще могат да произвеждат три пъти повече електричество от нужното за икономиката на страната. Само в района на Маришкия басейн има над 70 кв.км подобни терени, и едва една трета от тях към момента са рекултивирани.

По време на събитието бяха представени и част от данните, събрани от „Дишай, Перник“ от монтираните в различни квартали на града измервателни станции за качество на въздуха. Все още е рано да се вадят категорични изводи. Необходимо е да се проследят данните от поне 2 години, за да се установи дали има тенденция, но прави впечатление, че в определени моменти от денонощието, около и след полунощ, се наблюдават повтарящи се пикови стойности. Данните от станциите в суров вид всеки ще може да открие на страницата на сдружението www.dishaypernik.org, а организаторите обещаха да се постараят да публикуват графики на страницата си във Фейсбук, за да бъде по-достъпно за гражданите. В момента тече и процес по сертификация на станциите в Държавна агенция по метрология и технически надзор.

Представители на „Топлофикация Перник“ АД бяха поканени, за да споделят на какъв етап е рекултивацията на старото шламохранилище „7 септември“. Вместо дискусия бе прочетено послание от страна на изпълнителния директор, в което се казва, че „има много хора, които от години желаят и се борят само за едно нещо: “Топлофикация Перник да спре да съществува.“ При тези условия обсъждане не се разви, но участниците в кръглата маса получиха покана да продължат разговорите с изпълнителнителния директор на дружеството, г-н Стойчев. От „Дишай, Перник“ отправиха предложение към дружеството да бъде разположена тяхна станция за измерване на чистотата на атмосферния въздух в района на Топлофикация Перник.

Кристиян Димитров, координатор на кампанията „Енергийни общности“ на „Грийнпийс“ – България, засегна темата за енергийните кооперативи. Той предложи да се създаде т.нар. „единно гише“ (one-stop-shop), на което желаещите да създадат енергиен кооператив да могат да получат всички необходими документи. Бяха представени и ползите от тези кооперативи, сред които са насърчаването на иновациите, създаване на нови работни места, подпомагане на околната среда, повишаване на жизнения стандарт. Той обяви, че съвсем скоро в България ще заработи първият енергиен кооператив – в село Белозем, община Раковски.