Липсващите имена в делото КТБ

Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) разпространи втора част на разследването “Делото КТБ: Липсващите имена”. Епизодът, озаглавен „Инициалите Д.П.“, описва как в документацията по делото КТБ присъстват десетки документи – извън тези за кредитите на официалните медии на семейството на Делян Пеевски – които свързват депутата от ДПС с дейността на затворената банка.

От днес видеото може да се гледа от следния линк: https://acf.bg/bg/initsialite-d-p-chast-ii-ot-deloto-ktb-lips/

За целта на разследването експертите на фондацията анализираха хиляди страници от материалите по делото с обвиняем собственикът на банката Цветан Василев и 17 други лица. Всички документи в разследването са част от досъдебно производство 92/2014 на Софийската градска прокуратура, по което наблюдаващ прокурор е Иван Гешев, избран наскоро от Висшия съдебен съвет (ВСС) за главен прокурор.

Въпреки твърденията на наблюдаващия прокурор Иван Гешев, че в разследваната от прокуратурата схема на кредитиране - определена като престъпна - няма никакви документи, които да свързват депутата Пеевски и негови фирми с КТБ, документите по делото показват друго, казва Николай Стайков, съосновател на АКФ и автор на разследването.

В писма, записки, приложени документи и работни документи на ръководството на затворената банка се говори не само за официалните кредити на фамилията Пеевски, а за задължения на много по-сериозен списък, наричан “фирмите на семейството, фирмите на фамилията или фирмите на ДП”.

„Несъответствието между твърденията на г-н Гешев и информацията в иззетите от прокуратурата документи на КТБ пораждат въпроси не само за твърденията на наблюдаващия прокурор, а и за това дали пет години и половина след затварянето на банката прокуратурата е изпълнила задължението си за обективно, задълбочено и всеобхватно разследване,“ каза Стайков.

Списъкът с над 20 фирми, свързани с “групата ДП” и наблюдавани отблизо от ръководството на КТБ в последните седмици преди затварянето на банката, съдържа дружества с богата история на работа по атрактивни обществени поръчки. В един от приложените от прокуратурата документи - работна таблица с активи и пасиви на банката - срещу инициалите ДП1 е записана стойност от 575 млн лева. Въпреки това нито едно действие на прокуратурата – например разпит на свидетел или отделяне на досъдебно производство – не е насочено към събиране на информация в тази посока, показват документите.

Прави впечатление, че по време на досъдебното производство действията на прокуратурата са били насочени само към първото ниво кредитополучатели. Положени са минимални усилия за събиране на информация за следващите нива, както и за действителните бенефициенти на отпуснатите пари.

“Особено притеснително е, когато същите тези лица се намесват в сегашната процедура за избор на главен прокурор - било то с медийно, било с политическо влияние през парламентарните квоти във ВСС”, каза Стайков.

В томовете по разследването има и десетки документи, свързани с Булгартабак холдинг АД. Холдингът и свързаните с него предприятия са един от най-важните клиенти на затворената КТБ. Недвусмислена и директна е връзката на КТБ с една от най-непрозрачните приватизационни процедури в новата история на България - тази на държавния цигарен производител, около която много разследвания и интервюта на замесени лица дават съмнения за скрити политически връзки. Все още няма отговор на въпроса и кой е истинският собственик на холдинга, чиито свързани дружества пък вече са със сериозни кредити от държавната Българска банка за развитие (ББР).

„Разследването ни повдига редица сериозни въпроси: за работата на прокуратурата, за банковата система, за връзки между политици, висши чиновници и представители на крупния бизнес,“ каза Бойко Станкушев, директор на АКФ. „Реакциите на държавните институции и политическия елит относно разкритията на АКФ ще са изключително показателни за готовността им да предприемат реални стъпки за борба с корупцията.“

Разследването продължава.