Наблюдение, прозрачност и измерим контрол на проект за дата център

Възможно ли е нов дата център край Раковски да застраши водните ресурси и климата в региона? На този въпрос, получен от местен гражданин, потърсихме отговор в интернет и от експерти – членове на коалиция „За да остане природа в България“.

Въпросът е чувствителен за „БлуЛинк“, тъй като мисията на мрежата е да способства за стратегическото използване на дигиталната комуникация от гражданите и техните организации. Но крайната цел е опазването на околната среда, демокрацията и европейските ценности.

Краткият отговор е, че проектът не дава достатъчно основания за кампания срещу самото изграждане на центъра. Но неговите мащаби, пиковото потребление на вода, огромната нужда от електроенергия и възможното бъдещо разширяване изискват внимателен обществен контрол. Най-важните следващи стъпки са да се проследят разрешителните за водовземане и заустване, да се изискат ясни ограничения при суша и да се публикуват данни за действителното потребление на вода и електроенергия. Необходимо е да се следят също емисиите и шумът от резервните дизелови генератори, произходът на използваната енергия и възможностите за оползотворяване на отделяната топлина.

Проект „Титан“

Става дума за проект „Титан“, планиран в Индустриален парк „Стряма“ в община Раковски. В официалните документи обектът е описан като фабрика за обучение на изкуствен интелект, специализирана в съхранението, обработката и управлението на информация.

Възложител на инвестиционното предложение пред екологичните органи е „Индустриална зона Стряма“ ООД. Като бъдещ инвеститор в публичните съобщения е посочена германската компания Brinell Compute GmbH. През януари 2026 г. българското правителство одобрява меморандум за намерения и разбирателство с компанията.

Меморандумът показва политическа подкрепа и намерение за сътрудничество. Той обаче не представлява екологично разрешение, разрешително за водовземане или разрешение за строеж.

Предвижда се сградата на центъра да бъде с приблизителни размери 285 на 142 метра. Тя ще бъде разположена в поземлен имот с площ близо 245 декара.

В първия етап е заявена сървърна мощност до 48 MW. Изчисленото потребление на електроенергия е около 525 500 MWh годишно. Това е приблизително колкото годишното потребление на десетки хиляди домакинства.

В съседен имот се предвижда самостоятелна подстанция с първоначална мощност до 72 MW. Проектната документация оставя място и за бъдещо разширяване на сървърното оборудване. Това разширяване не е включено в сегашното инвестиционно предложение и би трябвало да бъде предмет на ново уведомяване и екологична преценка.

Колко вода ще бъде използвана

Водата за питейни и битови нужди ще се доставя от водопроводната мрежа. Промишлената вода за охлаждане обаче се предвижда да бъде добивана от два нови кладенеца с дълбочина по 20 метра.

Посоченото средногодишно потребление на промишлена вода е около 88 600 куб. м. Това прави средно приблизително 243 куб. м на ден.

Средната стойност не показва цялата картина. През най-горещите периоди потреблението за охлаждане може да достигне до 85 куб. м на час и до 2 000 куб. м за денонощие. Именно тогава водните ресурси обикновено са под най-силен натиск.

Проектът предвижда хибридна охладителна система. През по-хладните дни тя трябва да работи предимно в сух режим. При високи температури ще се включва адиабатно, или изпарително, охлаждане.

Следователно определението „затворена охладителна система“ не означава, че центърът няма да консумира вода. Вътрешният контур е затворен и използва една и съща вода многократно. Но външното изпарително охлаждане изисква допълване с нови количества.

Проектът включва и инсталация за обратна осмоза. Тя ще пречиства водата за нуждите на охлаждащото оборудване, но при този процес се образуват отпадъчни води с по-висока концентрация на соли.

Според документите общото прогнозно количество отпадъчни води от обекта е около 12 900 куб. м годишно. Предвижда се те да бъдат отвеждани към общински отводнителен канал след необходимото третиране и съгласуване.

Американският опит не може да се пренася автоматично

Гражданският въпрос до „БлуЛинк“ беше придружен от анализ на Environmental and Energy Study Institute за водното потребление на дата центровете в САЩ.

Анализът показва реални проблеми. В някои американски райони концентрацията на стотици дата центрове натоварва водоснабдяването и електрическата мрежа. Въздействието включва не само използваната на място вода, но и водата, необходима за производството на електроенергия.

Тези данни не могат да бъдат пренасяни механично към проекта край Раковски. Значение имат конкретната технология, местният климат, състоянието на подземното водно тяло, броят на подобните обекти в района и начинът, по който се произвежда използваната електроенергия.

От публичните документи не следва, че центърът непременно ще увеличи сметките за вода или ток на местните жители. Твърдения от този тип засега биха били спекулативни.

Но добиването на вода от собствени кладенци не изключва въздействие върху общия подземен ресурс. Затова трябва да се знае не само годишното количество, но и допустимото пиково черпене, състоянието на водното тяло и общото водоползване от останалите обекти в района.

РИОСВ решава да няма пълна ОВОС

На 25 юни 2026 г. РИОСВ–Пловдив издава Решение № ПВ-123-ПР/2026 г. С него инспекцията преценява да не се извършва пълна оценка на въздействието върху околната среда.

Имотът не попада в защитена територия или зона от мрежата „Натура 2000“. Най-близката защитена зона е BG0000429 „Река Стряма“. РИОСВ приема, че проектът няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху нея.

При общественото оповестяване на процедурата не са постъпили възражения. Решението е подлежало на обжалване в 14-дневен срок. В достъпните публични източници не открихме информация за подадена жалба.

Решението да няма пълна ОВОС не освобождава инвеститора от останалите законови изисквания. То важи само за заявените параметри и не замества разрешителните по Закона за водите, строителните книжа или последващия контрол.

Какви разрешителни остават необходими

За използването на двата кладенеца е необходимо разрешително за водовземане от подземни води. В него трябва да бъдат определени максималните часови, дневни и годишни количества, начинът на измерване и условията за наблюдение.

Отделно трябва да бъде уредено заустването на отпадъчните води. Ако те се отвеждат във воден обект, включително отводнителен канал, е необходимо разрешително по Закона за водите. Съгласието на общината само по себе си не е достатъчно.

Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е определила инвестиционното предложение като допустимо спрямо плановете за управление на речните басейни и риска от наводнения. Това е предварителна преценка. Тя не представлява разрешително за добив на заявените количества вода.

За резервното захранване се предвиждат 32 дизелови генератора. Всеки ще разполага с резервоар с вместимост 36 куб. м. Общото максимално количество гориво е изчислено на около 960 тона.

Това количество е под прага за предприятие с нисък рисков потенциал по режима „Севезо“. Остават обаче приложими изискванията за предотвратяване на разливи и пожари, управление на отпадъците, емисии във въздуха и промишлен шум.

Според решението на РИОСВ генераторите ще бъдат изпитвани по десет минути месечно и ще работят при прекъсване на основното електрозахранване. Контролът трябва да покаже дали тези ограничения се спазват в действителност.

Климатичният въпрос остава открит

Годишното потребление на електроенергия от около 525 500 MWh вероятно ще бъде по-значимият климатичен фактор от строителството на самата сграда. Реалният въглероден отпечатък ще зависи от произхода на енергията.

В публичните документи не открихме конкретен ангажимент центърът да използва електроенергия от възобновяеми източници. Не е представен и план за използване на голямото количество топлина, отделяно от сървърите.

Европейските правила изискват големите дата центрове да отчитат енергийната и водната си ефективност. При мощност над 500 kW операторите трябва да предоставят данни за потреблението на електроенергия и вода, използването на възобновяема енергия и повторното използване на отпадната топлина.

Проект „Титан“ надхвърля този праг многократно. Това дава възможност изпълнението му да бъде оценявано чрез измерими показатели, а не само чрез обещания за „устойчивост“.

Гражданско действие

На този етап най-полезното действие не е общ призив срещу дата центровете. Необходим е конкретен контрол върху разрешителните и последващата експлоатация.

Граждани и организации могат да поискат от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, РИОСВ–Пловдив и община Раковски:

1. Копия от заявленията и разрешителните за водовземане и заустване.
2. Данни за максималните часови, дневни и годишни количества вода и за очакваното въздействие на двата кладенеца върху подземното водно тяло.
3. Информация за ограниченията при суша или недостиг на вода, включително кога водовземането трябва да бъде намалено или спряно.
4. Доказателства за капацитета на отводнителния канал и за качеството на заустваните води.
5. Данни за действителното годишно потребление на вода и електроенергия, енергийната ефективност, произхода на електричеството и използването на отпадната топлина.
6. Резултатите от контрола на шума, емисиите и работата на дизеловите генератори.

Информацията може да бъде поискана със заявление по Закона за достъп до обществена информация. Не е необходимо заявителят да доказва специален интерес. Важно е също да се следят обявленията на РИОСВ и Басейновата дирекция, защото сроковете за становища и обжалване са кратки.

За информиран контрол

На този етап мнението на експертите е, че проектът не трябва да бъде отхвърлян само защото е дата център. Но не бива и да получава безкритична подкрепа само защото е представян като високотехнологична инвестиция.

Проверката на „БлуЛинк“ показва, че най-разумният подход е наблюдение, прозрачност и измерим контрол. Основните въпроси са конкретни: колко вода действително ще се черпи в най-горещите дни, как ще се опазва подземният ресурс при суша, откъде ще идва огромното количество електроенергия и какво ще се случи при бъдещо разширяване на центъра.

Отговорите трябва да бъдат дадени не само преди строителството, а и всяка година след започването на експлоатацията.

За BlueLink.net

BlueLink.net е мрежа за гражданско мислене и действие, която подкрепя стратегическото използване на дигиталните комуникации от гражданите и техните организации за опазване на околната среда, укрепване на демокрацията и защита на европейските ценности. Фондация „БлуЛинк“ е пълноправен член на международната Асоциация за прогресивни комуникации (APC) и подкрепя и координира работата на „Коалиция за климата – България“.

„БлуЛинк“ помества тази публикация в рамките на проекта BeLife, съфинансиран от програмата LIFE на Европейския съюз. Той дава възможност на хората да използват закона в полза на околната среда и климата, като подобрява наличните ресурси за екологични демократични права, изгражда капацитет на защитниците на околната среда и климата, и подобрява качеството на жалбите за екологични права.

Информацията и възгледите, изложени на уебсайта на проекта, са на автора(ите) и не отразяват непременно официалното становище на Европейския съюз.

Публикацията е подготвена в рамките на проект BeLIFE, който се съфинансира по Програма LIFE на Европейския съюз. Всички публикации по проекта може да видите тук.

Изразените становища и мнения принадлежат единствено на авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за климат, инфраструктура и околна среда (CINEA). Нито Европейският съюз, нито CINEA могат да бъдат държани отговорни за тях.

Публикацията е съфинансирана и от проекта DiEHaRD – Digital Advocacy for Environmental Human Rights Defenders („Дигитално застъпничество за защитници на правата на човека в областта на околната среда“), изпълняван от фондация „БлуЛинк“ с подкрепата на Асоциацията за прогресивни комуникации (APC). Проектът укрепва общността на защитниците на природата и климата в България и развива практически средства за колективно дигитално застъпничество, достъп до информация и защита на екологичните права.