Над 30 български и международни учени се запознаха с правилата за участие в докладите за климата на IPCC

Заместник-председателката на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) Диана Урге-Ворсац разясни пред български и международни учени и изследователи как могат да допринесат към работата на най-влиятелната международна научна организация в областта на климатичните промени Организатор и домакин на уебинара „Как да станете автор на IPCC“ бе Министерството на околната среда и водите (МОСВ), но замисълът и инициативата произлязоха от съвместна работна група с Коалиция за климата - България. 

В събитието участваха над 30 представители на научните среди в Европа и света. Събитието е част от съпътстващата програма към домакинството на България на 61-ата сесия на IPCC, която се проведе в София между 27 юли и 2 август, съобщи МОСВ. Управляващият редактор на BlueLink.net Павел Антонов, PhD, бе сред участниците, като дългогодишен изследовател на медийните и социални аспекти на климатичните изменения. "Като гражданска мрежа, подкрепяща ККБ, BlueLink.net благодари на екипа на МОСВ за провеждането на събитието, като правилна стъпка към интегриране на българската наука за климата сред водещите учени по света", коментира  Антонов.

Наука на световно ниво

Диана Урге-Ворсац е професор в катедрата по екологични науки и политика в Централноевропейския университет (CEU). Тя бе избрана за заместник-председател на IPCC през юли 2023 г. По време на шестия цикъл на оценка тя служи като заместник-председател на работна група III на IPCC. (Смекчаване). Тя e координиращ водещ автор както в Четвъртия, така и в Петия доклад за оценка (AR4 и AR5) на IPCC. Урге-Ворсац е вицепрезидент на Унгарския научен панел по изменение на климата.

„Нашите доклади оказват значително въздействие върху политиките за климата“, каза по време на събитието Урге-Ворсац. Макар че докладите не препоръчват конкретни политики, а единствено обобщават наличните научни познания за климатичната система и нашите възможности за адаптация и смекчаване на последствията, те водят до значителен напредък в международните климатични преговори. Така например след публикуването на Втория оценъчен доклад на IPCC през 1995 г. е подписан Протоколът от Киото (през 1997 г.), а Петият оценъчен доклад (2013-4 г.) води до подписването на Парижкото споразумение (2015 г.). След Четвъртия оценъчен доклад IPCC получи Нобеловата награда за мир.

В периода 2011 – 2017 г. обаче само няколко български учени са участвали в тематични срещи в рамките на работни групи на IPCC, а в момента в IPCC няма официални автори от България и някои други източноевропейски държави. Европа е представена основно от автори от Северна и Западна Европа. Интересът обаче вече е висок, каза Ивона Грозева, началник на отдел „Адаптация към изменението на климата“ към главна дирекция „Политика по изменение на климата“ в МОСВ. Грозева е национален координатор за България и отговаря за връзката между IPCC и българските научни среди.

Открити врати пред българските учени

Участието на повече български учени в IPCC би помогнало значително за изследването на специфичните климатични рискове за нашия регион и подходящите решения за смекчаване и адаптация. В допълнение, политиката на IPCC е да включва автори от много географски региони, за да осигури баланс между разнообразни гледни точки и знания.

Урге-Ворсац разясни какъв е процесът на изготвяне на докладите и многобройните възможности за участие и принос от страна на учени и изследователи. В рамките на IPCC на приблизително всеки 7 години стотици учени и експерти от цял свят правят преглед на цялата налична текуща информация за климата, неговите въздействия и бъдещи рискове, както и възможностите за намаляване на темповете на изменение на климата и за адаптация, като систематизират хиляди научни статии в доклади. Изготвят се три основни доклада, както и специални доклади на различни теми. Всеки доклад има няколкостотин автори, както и хиляди експерти рецензенти, които коментират докладите с оглед на това, те да включват разнообразни дисциплини и перспективи.

Участниците работят доброволно, като често допринасят с много часове труд в рамките на обичайните си задължения в изследователски институции или университети в собствените си държави, обясни Урге-Ворсац. Например понякога една глава получава хиляди коментари и всеки коментар трябва да бъде прегледан от редакторите, адресиран и евентуално интегриран, а процесът да бъде документиран по прозрачен начин.

Независима наука

Доброволният ангажимент е ключов за гарантирането на безпристрастността и обективността на учените, както и на тяхната неподвластност на корпоративни интереси, каза Урге-Ворсац. Друг гарант за независимостта на Панела е това, че приема финансиране единствено от правителства. Налице са и процедури за идентифициране на конфликти на интереси.

„Всички ние работим, водени от страст и от собствената ни ангажираност и с науката, и с разрешаването на проблема с изменението на климата,“ подчерта Урге-Ворсац. Интересът към участие винаги е огромен, въпреки че участието не се заплаща, каза тя. В рамките на шестия оценъчен цикъл например Панелът получава 1300 номинации, от които само малка част биват селектирани за участие.

Съвсем скоро ще бъде публикувана покана за номинирането на автори на Седмия оценъчен цикъл и представители на българските университети и изследователски институции ще могат да подадат кандидатури. Одобрението на автори се извършва от бюрото на IPCC, което взема предвид не само квалификацията на авторите, но и тяхната експертиза и националност. „Повечето кандидати са еднакво квалифицирани, но IPCC се стреми да подбере участници, които представляват различни дисциплини и географски региони. Стремим се да постигнем и баланс между половете. Ако не сте избрани, никога не го тълкувайте като провал,” обобщи Урге-Ворсац.

Подготовката на докладите на IPCC ще премине през няколко етапа на редакция и одобрение и от авторите експерти, и от правителствата. Но правителствата не редактират научната част от докладите. „В края на деня химикалката държат учените“, каза Урге- Ворсац. Очаква се седмият оценъчен цикъл да приключи в края на 2029 г.

Подкрепете "БлуЛинк"!

За да продължаваме да насърчаваме използването на интернет за конструктивен обмен на мнения и анализи за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, имаме нужда от самостоятелност. Подкрепете мисията и работата на"БлуЛинк" като направите дарениe тук  за едноименната фондация. Повече за мисията, визията и дейностите на "БлуЛинк" може да научите тук.