Напусна ни Магди Тот Надж!

Остави ни каузата за участие на обществеността във вземането на решения за природата. 

„Добра работа!“, рече Магди накрая. Отдъхнах си! След десетки събития и проекти, осъществени заедно, съм се научил да ценя похвалите ѝ. Даде ми тази след подробна оценка на семинар за защитници на природата и климата, който проведохме заедно на 29–30.10.2025 г. по проект BeLIFE.   И през ум не ми мина, че ще е последната.

На 18.07.2026 г. Магди Тот Надж взе сетния си дъх. Въпреки нейните уверения до последно, силният ѝ дух не успя да надмогне тежкото заболяване.

Тежка загуба

Загубата ѝ е тежък удар за природозащитното движение в Централна и Източна Европа. Магди Тот е легендарна фигура за първото поколение природозащитници след демократичните промени в нашия регион, а също в бившия Съветски съюз. За мнозина от нас тя остава учител, съмишленик, вдъхновение.

Загубата е дважди по-тежка за мен. Защото е и загуба на скъп приятел.

Магди Тот беше първият човек от Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа (РЕЦ), когото срещнах. Случи се в Брюксел през 1996 г. на първата ми координационна среща на гражданските организации в подготовка за Орхуската конвенция. Няма да забравя очите ѝ — проницателни, сериозни, но и с едно шеговито пламъче. Разпита ме щателно и заключи: „Ще е добре да работим заедно, да видим.“

Когато години по-късно постъпих в РЕЦ като редактор на бюлетина, тя ръководеше програмата за обществено участие при вземането на решения за околната среда — област, на която посвети голяма част от професионалния си живот. Професионалният път на Магди бе неразривно свързан с утвърждаването на екологичната демокрация в Европа.

На снимката: Магди Тот през 2018 г. предаде смисъла на Орхуската конвенция на споразумението от Есказу в Латинска Америка. Източник: https://www.bluelink.net/novini/orhus-otvad-okeana.html

В РЕЦ Магди Тот завеждаше програмите за обществено участие и подкрепа на гражданското общество и беше водещ експерт по прилагането на Орхуската конвенция, Протокола за регистрите за изпускане и пренос на замърсители и свързаното европейско законодателство. Обучаваше и свързваше природозащитници, юристи, журналисти и представители на институциите в множество държави — понякога и с мое участие.

След РЕЦ Магди продължи тази мисия като съизпълнителен директор на Guta Environmental Law Association и представител на European ECO Forum, а по-късно на Aarhus ECO Forum в процесите на Икономическата комисия за Европа на ООН. Така останахме свързани до последно от съвместната работа за обществено участие, достъп до информация и правосъдие. И защитата на хората, отстояващи околната среда и човешките права — каквато е целта на проекта BeLIFE, в който Guta и  „БлуЛинк“ са партньори.

Рамо до рамо

В BeLIFE Магди отговаря за обучителните програми. А на „БлуЛинк“ се падна да проведе първата от тях. Така с Магди отново бяхме рамо до рамо — на живо и в интернет — при изработването на методиката, планирането на процеса и набирането на обучители. Самата тя дойде в София за последен път през октомври като водещ експерт. Намерих я разхубавена.

Но с Магди сме били рамо до рамо в продължение на близо три десетилетия. След онази първа среща в Брюксел последваха срещите на редакционния съвет на Green Horizon — изданието на РЕЦ, на което бях редактор между 2001 и 2008 г.; министерските конференции „Околна среда за Европа“ в Киев и Белград; обученията за журналисти, природозащитници, общински и държавни служители в Грузия, Украйна, Латвия, Беларус, Косово, Русия, Албания. Световната среща на върха за устойчиво развитие (Rio+10) в Йоханесбург. И в Будапеща през всички тези години.

Минаха бързо. Магди бе изключително деликатен и чувствителен човек. Умееше внимателно да избягва и неутрализира конфликтите. Виждал съм я афектирана и възмутена единствено от несправедливости или погрешни решения, засягащи мисията, на която бе посветила живота си — укрепването на гражданското участие и достъпа до информация и правосъдие.

Случвало се е самият аз да бъда афектиран или подразнен от несполуки в работата. Тогава още по време на разговора ни усещах огромната вълна от позитивност и конструктивност, която идваше от Магди. Накрая от отрицателните емоции не оставаше и следа, а дори привидно невъзможните задачи започваха да изглеждат лесно постижими.

На сниимката: Магди Тот Надж заедно с автора (отляво) и водещите природозащитни адвокати Александър Коджабашев и Съмър Кърн (отдясно), по време на последната си визита в София. 

Тя беше педантична до крайност и това гарантираше високото качество на всичко, което правеше. Същевременно неизменно беше ведра и в добро настроение, когато разговаряхме. Трудно ми е да проумея, че при следващото ми обаждане няма да вдигне телефона с бодрото си: „Szia, szia, Pavel!“

Унгарците си казват szia при среща и при раздяла. Свирил съм на китара и сме пели заедно неведнъж. Магди обича хубави песни, ще продължим да ги пеем със спомен за нея, заедно с добри приятели. А делото и е и наше дело- на всички, които милеем за гражданското участие при вземането на решения за околната среда. Зелена е паметта на Магди Тот Надж!

Повече за дейностите на „БлуЛинк“ в рамките на BeLIFE може да прочетете тук.

Подкрепете ни!

„БлуЛинк“ работи за опазването на природата, укрепването на демократичното участие, подкрепата за независимата журналистика в обществен интерес и защитата на правата на гражданските активисти. Вашата подкрепа ни помага да продължим тази работа. Научете как можете да допринесете на BlueLink.net.

Публикацията е подготвена в рамките на проект BeLIFE, който се съфинансира по Програма LIFE на Европейския съюз. Всички публикации по проекта може да видите тук.

Изразените становища и мнения принадлежат единствено на авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за климат, инфраструктура и околна среда (CINEA). Нито Европейският съюз, нито CINEA могат да бъдат държани отговорни за тях.