Националният план срещу климатичните промени засяга всяка човешка дейност

Транспорт, енергетика, гори, земеделие, бит и услуги, отпадъци са част от областите в икономиката, които ще трябва да се адаптират, за да може България да се включи адекватно в световния процес за ограничаване на климатичните промени и негативното влияние от тях. Това стана ясно на първата среща на междуведомствената работна група в края на октомври, която ще изготви третия национален план за за действия по изменението на климата (НПДИК) с обхват 2012 – 2020 г.

В работната група участват представители на институциите, които имат експертен потенциал да работят по темата, най-вече от екоминистерството, домакин на срещите за плана, на бизнеси, засега основно от сферата на енергетиката, на представители на няколко неправителствени организации, между които WWF България.

Само законодателните промени ще са десетки, регламентирани на ниво Европейски съюз или препращащи към вътрешното право. Адвокат Александър Коджабашев представи насоки в законодателната рамка, които ще разширят кръга от регулирани дейности и ще така повлияят на множество бизнеси като например прилагането на директиви  2008/101/ЕО и 2009/30/ЕО за включване на авиационните дейности в търговията с емисии и за промяна на спецификациита на дизела, бензина и газьола. Занапред ЕС ще изиска и включването на други отрасли, например търговията с алуминий и химикали, и други видове газове, като азотен оксид и перфлуорвъглероди (PFC) в търговията с емисии.

Правната рамка ще осигури и еднакво третиране на всички стопански отрасли. В момента някои продукти са облагодетествани спрямо други. Поетапно тя ще регулира и отпадането на безплатното намаление на квоти, добави Коджабашев.

През 2003 и 2004 г. има пикове на емисии заради големи количества отпадни води, изпуснати от хвостохранилища, посочи Даниела Петрова от Изпълнителна агенция по околна среда.

Тя допълни че с инвентаризацията на  емисиите на парникови газове ще бъде въведена обща мерна единица за тях. В презентацията си Петрова илюстрира факта, че общата тенденция за намаляване на стойностите на изхвърляните в атмосферата у нас въглероден диоксид, метан, диазотен оксид, хидрофлуоровъглероди, перфлуоровъглеради и серен хексафлорид се дължи и на икономическите кризи, и на намаляващото индустриално производство спрямо базисната година за България – 1988 г.

На въпрос на Блулинк с колко ще повиши нивото на емисии в района на столицата бъдещата система за управление на отпадъците на София, за която е планиран инсенератор, Даниела Петрова отговори, че промяна ще има, но не можа да прогнозира количествените измерения, защото тепърва ще се уточнява какви обеми отпадък ще се горят и с каква точно технология.

В процеса на уточняване на технологията за системата за управление на отпадъците на сторицата представителят на кампания Нулеви отпадъци Ивайло Хлебаров неведнъж прогнозира, че България ще има проблеми с избора на технология за изгаряне която да произвежда електричество, защото тя ще замърсява София до нива, които ще са недопустими в европейското екозаконодателство и защото ще изисква непрекъснато захранване с големи обеми отпадък, което ще обезсмисли идеята за превръщането на отпадъка в ресурс.

Най-много са емисиите от изгаряне на горива, следва селското стопанство, индустриалните процеси и използването на разтворители, допълни още Петрова.

Намаляването на запасите от вода, поришаване на риска от суши и от ерозия ще намали вегетационния период и съответно добива от културите, подчерта Вяра Стефанова от МОСВ. Друго предизвикателство пред осъществяване на намаляването на емисии е нарастването на населението – прогнозите са, че през 2050 г. на света ще живеят 9 млрд. души, което означава увеличаване на производството и то при запазваща се тенденция за намаляване на жителите на селските райони, алармира Стефанова.

Докато в България като цяло в отрасъла количеството емисии, се увеличават емисиите от изгаряне на стърнища и от производство на ориз, добави експертът.

В задочен спор на срещата се оказаха представителите на държавните институции с отношение към управлението на горите и експертът по измения на климата от WWF-България Георги Стефанов. Той заяви, че институциите не включват в планирането сериозните загуби на гори в резултат на незаконния добив на дървесина и прикани държавните експерти да ползват услугата на Google Earth, която показва как се оголват склоновете на планините в последните 10 години. Според Стефанов трябва да се осигури  и специална защита на старите гори, които са само 4% процента но имат голям капацитет за складиране на въглеродния диоксид.

Експерти от Изпълнителната агенция по горите заявиха в отговор, че апокалиптичните прогнози за масов незаконен добив на дървесина са твърде пресилени и че агенцията разполага с данни и модели за развитието на българските гори до 2050 г., чиято достоверност е призната на европейско ниво.