Не квотите за емисии, а лошото планиране са врагът на българската енергетика

В края на март миньори и енергетици за пореден път блокираха пътища в страната с опасения, че централите на въглища у нас ще изпаднат в несъстоятелност, а те ще останат без работа. Синдикални лидери обявиха, че причината за състоянието на централите са високите цени на квотите за парникови газове, които България плаща в рамките на Схемата за търговия с емисии (СТЕ), в която България участва от 2007 г. Съответно и синдикални лидери, и политици, все по-често се обявяват срещу Зелената сделка и в защита на родния въглищен ресурс.

Публицистичното издание на "БлуЛинк" -- „Евромегдан“ -- разговаря с енергийния експерт Симеон Белорешки за това доколко твърденията и подозренията на хората и синдикалните лидери са базирани на истината. Белорешки познава енергийния сектор отвътре -- има над 30 години професионален опит в тежката химия, въглищната енергетика и добива на петрол и газ, а в периода 2005-2010 година ръководи модернизацията на блокове 1, 3 и 4 в държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Най-съществената част от неговите аргументи вижте по-долу. Пълния разоговр вижте във видеото.

• Протестите на хората са следствие на това, че обществото дълги години беше залъгвано, че нещата ще се наместят от самосебе си благодарение на невидимата ръка на пазара и няма да има никакви проблеми.
• Европейската Схема за търговия с емисии (СТЕ), която постави цена на тон емисии въглероден диоксид, беше въведена през 2005 г., за да намали постепенно производството на замърсяващите индустрии. Идеята беше постепенно броят на квотите да намалява и така плавно индустрията да се трансформира.
• Но скоро след въвеждането на СТЕ, цените на квотите паднаха до 5-10 евро на мегаватчас. Това не е голяма спирачка за индустрията и това отново приспа обществото (бел. ред. цената на емисиите се определя на тон емисии CO2. При производството на един мегаватчас електроенергия от въглища се отделя приблизително 1 тон CO2). 

• Тезата, че цената на емисиите убива българската енеретика, е само частично вярна -- квотите са за цяла Европа, но не всяка страна страда от тях. Какво например направи Гърция след въвеждането на цена на емисиите през 2005 г.? Намали с близо 90% употребата на лигнитни въглища и увеличи соларите и вятъра. Резултатът е непрекъснат спад на вноса им от България. Гърция винаги е била нетен вносител, но скоро ще стане износител, защото тяхната енергия ще бъде по-евтина.

• Не е вярно, че внасяме евтин ток от Сърбия, защото Сърбия не заплаща квоти. България е нетен износител, а когато внася ток, източникът е основно Румъния. Към Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция сме нетен износител.

• Няма по-евтино нещо от соларния панел. Те се произвеждат масово, в резултат на което цената им пада и в един момент ще бъдат на практика без пари.
• Но слънчевата енергия е непостоянна и стои въпросът какво става, когато я няма. Как се балансира мрежата, когато имаш изменение на производството от 0% до 100% и отрицателни цени на тока? Това се случва в Калифорния отдавна, а вече и в България, но сме закъснели с планирането как да реагираме.
• Една идея на реформите на енергийния пазар в ЕС е да стимулира малките производители на енергия от ВЕИ, но в момента по всяка вероятност заради тези ниски цени на електроенергията от ВЕИ най-малките производители у нас няма да могат да си върнат заемите -- точно обратното на това, което се искаше.
• Бизнесът се възползва от ниските цени на електроенергията от ВЕИ, защото купува от свободния пазар или има изградени станции за собствена употреба. Освен това в продължение на 2 години получаваше компенсации от държавата за високата борсова цена на тока. Огромни суми отидоха в най-големите производители, като „Лукойл“, торовите заводи и т.н. Какъв беше ефектът –забавиха се проектите за енергийна ефективност и производство на енергия за собствени нужди.
• За да могат домакинствата да се възползват от евтината електроенергия от ВЕИ, трябва дневната тарифа да стане по-ниска от нощната, тъй като в момента цената през деня реално е по-ниска (бел. ред. в момента дневната тарифа за домакинствата за часовете от 7:00 до 23:00 е 3 пъти по-висока от нощната). Също така трябва в спешен порядък да се подменят електромерите.
• Ние лека полека губим това, което имахме -- една много добре изградена енергийна ситема. България е една от малкото държави в света, която няма никакви проблеми с мрежата. Нашата мрежа може да поеме спокойно днес 10-12 гигавата мощности (бел. ред. при нужда от 5-8 гигавата мощности за местно потребление). В останалите европейски държави има друг проблеми -- много генерация, която не могат да транспортират.

• Липсва стратегия какво, защо и как да се прави в енергетиката и няма добра дискусия за плюсовете и минусите на всеки енергоизточник. Тя не се случва, защото най-важното заинтересовано лице – обществото - не участва в нея.