Не всички по морето желаят бетон

Местни хора надигат глас в защита на природата в Карадере пред община Бяла. Телевизионни камери, шумни препирни и демонстрации не се виждат често във варненското село Горица, дори и по време на активния туристически сезон. А в началото на април тук обикновено е пусто: младите живият по големите градове или в общинския център Бяла, няма ги и собствениците на къщи за летуване, които го изпълват през лятото. И все пак тъкмо подобна гледка можеше да се види в събота, 5 април, когато в инак пустеещото селско читалище се събраха представители на различните групи местни собственици, от различни възрасти и поколения, за да си кажат и чуят думата относно застрояването на Карадере.

Селцето разположено на 5 км северно от Бяла е най-близкото до нашумелия напоследък плаж населено място и стотината му жители са най-загрижени за съдбата на плажа и околните гори. Повечето от тях са купили имоти в последните 10-20 години и така спасяват селото от смърт, което в края на 80-те е почти обезлюдено. Тези хора идват да почиват в Горица, да плажуват, често, за да се зареждат за работа (мнозина са творци, цигуларят Васко Василев също има къща там). В събота те кръстосаха мнения с други свои съселяни, на които строежът на курортен град в дерето се струва мамеща перспектива за разпродажба на наследствените им ниви и лозя в района.
Под погледа на хищните за зрелища камери на четири национални телевизии, местни хора и собственици на имоти опровергаха няколко популярни мита. Неверни се оказаха многократните твърдения на беленския кмет Атанас Трендафилов, според които  строителството на Карадере се ползвало с „пълна подкрепа“ от местната общност. . Тъкмо срещу проекта на „Мадара Юръп“ излязоха на протест в събота жители на Горица и крайморския общински център.
„Аз съм инвестирал в къща, купил съм я, защото тук ми харесва, защото е спокойно и красиво. А какво се получава сега? Ще направят хотели, ще вземат на концесия плажа, ще сложат бариери, достъпът ще стане платен. Знаете как е на Иракли, и тук ще стане така”, казва 59-годишният Иван Иванов. „Родена съм в Софийско. Дошла съм от другия край на България да се радваме на природата. Това е омагьосано място, приказно е. Дори се притеснявам сега, след като се вдигна шум и станахме известни, че ще дойдат много хора, приказката ще се развали”, добавя с тъга Елена Лалева.
Падна и още един мит, насаждан,  волно или неволно, от българските медии и и представители на властта: че има конфликт „поминък срещу „природа”, разделящ на враждуващи лагери хората от крайбрежието, от една страна, и от големите градове и „жълтите  павета“ от друга.. В Горица и Бялахората може и да са на различно мнение, но никой не противопоставя опазването на природата срещу поминъка. Общо изглежда убеждението, че двете вървят ръка за ръка, че красотата и уюта на Карадере трябва да бъдат запазени.
Репортерите от Варна отначало изглеждат разочаровани. Първоначално в читалището са се събрали десетина души, прииждат и още, стават към 30. „Малко са”, шушукат журналистите, пристигнали от Варна да отразят събитието. Според бай Марин, роден преди 58 години в Горица, в ранна пролет жителите са не са повече от 80. Простата сметка показва, че в читалището на Горица се е стекла около една трета от населението. За сравнение, точно преди седмица в общинския център, в защита на строителството на Карадере митингуваха 80-90 души, т.е. под 5% от двухилядното население на Бяла, повечето от които общински служители, както сами чистосърдечно признаха пред медиите. Тъкмо напротив, повечето участници в Горица се противопоставиха на ламтежа на общината за строителство. С оглед на факта, че жителите на малките селища са почти напълно зависими от кметството за доставки на комунални услуги и разрешителни,  заемането на обратна позиция изисква доза смелост. С тези съображения, събранието в читалището никак не е малобройно или маловажно. .

„Дойдохме заради природата, искат да ни я отнемат”

„Единствено тук и на Дуранкулак зимува червеногушата казарка. Едно време Пенчо Кубадински искаше да засели муфлони наоколо. Но дори и на него не му позволиха да прави каквото и да е било до 3 км от брега”, отнася се в спомени Детелин Вучков. „Дойдохме заради природата, искат да ни я отнемат,“ гневи се и съпругата му Райна. „Долу е приказно, дано си остане такова”, споделя Искра Попчева, която тъкмо се е върнала от Карадере. Тя е от Стара Загора, семейството й има вила в Горица. Днес става на 39, а един от подаръците й е разходката до плажа.
Друг тукашен селянин недоволства, че багерите и евентуалния туристически поток ще минават пред домовете им, друг – че токът, който и сега е със слабо напрежение, ще създава още повече проблеми, трети е загрижен заради водата, тъй като ново строителрство и обекти изискват огромно водоподаване. Ами пречиствателна станция? „Целият проект е един балон. Не може някакви английски пенсионери (има предвид хората зад офшорката, които още не е ясно кои са точно – бел. авт) да извадят 100 млн. Ами те 100 млн. докъде ще стигнат? Път, ток, пречиствателна станция кой ще направи? Тия 100 млн. само за инфраструктурата няма да са достатъчни”, коментира Иван Иванов.
Парадоксално, аргументите на местни хора срещу реализацията на проекта, за чиято реализация Министерският съвет одобри меморандум на 19 март, съвпадат почти напълно със становището на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ), изразено в писмо до Българската агенция за инвестиции през август. В секретно писмо, изтекло наскоро в бТВ и Биволъ, ведомството изброява причините, поради които проектът на „Мадара Юръп“ просто няма как да получи желания инвестиционен клас А. Сред тях са тъкмо неустановените параметри на собствеността, неподготвеността на местната инфраструктура, липса дори на опит за оценка на природозащитните щети от реализацията му в район под двойна защита на Натура 2000, и – най-шокиращото: липса на пари. „Предложеният вариант източникът на средствата да бъде разкрит от инвеститора в период от 6 месеца от подписването на Меморандума е в разрез с разпоредбите на [Закона за насърчаване на инвестициите] и е недопустмо,“ се казва в писмото.
Въпреки неспособността на инвеститора да отговори на законовите изисквания и пълната неяснота относно източниците на финансиране на проекта и до ден днешен, Меморандумът бе издаден от правителството само 9 месеца след изпращането на въпросното писмо. Ето защо един от собствениците на имоти в Горица, журналистът Павел Антонов, е сезирал прокуратурата, а решението на МС се обжалва пред съда. „Проектът и решението на кабинета трябва да бъдат оттеглени. Нашият интерес, инвестицията, която правим като собственици в селото тук, са свързани с красотата на Карадере. Инвестиционният проект, който за нас е напълно необоснован и без финансова логика, ни отнема това, заради което сме тук. Ще си отстояваме интересите, както и законите на държавата,” заявява пред събралите се Антонов, който е управляващ редактор на BlueLink.net и съучредител на групата „Да спасим Карадере“ в интернет.  Люба Батембергска, която всяко лято плажува на Карадере, добавя, че е подала искане по закона за достъп до информация за разсекретяване на проекта на „Мадара Юръп.”

Гражданска концесия

Някои от жителите на Горица се оплакват, че община Бяла не полага грижи за сметоизвозването от Карадере, както и за поддържането на пътя до там. Други обаче са на мнение, че вместо да се атакуват общинското ръководство и съгражданите им, които очакват да забогатеят ако започне строителството, трябва да се намерят работещи решения, които гарантират  както опазването на природата, така и интереса на местната обност. Антонов обявява възможна алтернатива на бетонния мастодонт: гражданска концесия за стопанисване и поддържане на плажа,  подобна на практиката в други страни. Идеята е местната общност и отговорните туристи съвместно да стопанисват ивицата, да съблюдават за реда, чистотата и да се погрижат за запазване на уникалното природно богатство. Скоро идеята за гражданска концесия ще бъде внесена в община Бяла и МРРБ.

В читалището се появяват и застъпници на строителството. Започва препирня на висок глас – жена, която, оказва се, е майка на кметския наместник на Горица, обвинява летуващите, че мърсят, били наркомани. „Е къде няма наркомани? Нима на Слънчев бряг няма? Като има хотели там, няма ли наркомани? Пък и тревата, която пушат хората на плажа, наркотик ли е? В цяла Европа е разрешена”, отвръщат несъгласни. Става ясно, че жената всъщност има земя край Карадере и се надява да я продаде скъпо покрай проекта. „Това е заблуда. Там, където ще се строи, отдавна е продадено, заравнено”, репликира някой от залата. На излизане обаче, когато жаждата на телевизионните камери за скандал вече е утолена, се оказва, че жената, както и неин спътник, също негодуват от разпродажбата на дивните български кътове и застрояването. „Иракли продадоха. Обзор застроиха. Хубаво ли е? Не е, ама държавата просто върви в тази посока”, казват двамата. Така става ясно, че хората просто са объркани – не одобряват строителството, искат да има природа, но от друга страна напълно естествено искат да спечелят от земята си. Ще бъде ли обаче опазено Карадере, ако строителството се реализира?

Повечето местни хора не вярват в това. Според тях планираният “ваканционен екологичен комплекс” на Карадере няма да опази природата. Затова час по-късно протестът се пренася в Бяла, с настояване местната община да изостави едностранчивата си позиция в негова подкрепа и също да погледне към алтернативните възможности за местната икономика. Всъщност, събитието тук е много повече творчество, отколкото протест. Художничката Цветомира Гергинова изрисува лицата на хората с цветни бои, мотото на проявата е „Да опазим цветовете на Карадере”. Иван Лалев, челист в оркестъра на националното радио, изнася кратък музикален етюд. Приближават и случайно преминаващи жители Бяла. Те същосподелят идеята, че Карадере трябва да се опази. Мегафонът взема говори 57-годишният Димитър Боров, който казва, че иска плажът да остане на всички. Макар и миролюбиви, хората са твърдо решени да протестират още и да не пуснат багери, ако проектът пристъпи към реализация. Не всички мислят така, разбира се. Наоколо са част от ставалите популярни във фейсбук лица на застъпници на проекта. Но заблудата, че всички в Бяла го подкрепят се изпарява. Мнозина от тукашните собственици на магазини и семейни хотели също си дават сметка, че ако плажът бъде съсипан или присвоен от новия комплекс, бизнесът им също ще пострада.

Братя Станишеви

По същото време Сергей Станишев е на обиколка във Варненска област, която обаче не включва района на Карадере. Приближават изборите за европейски парламент, лидерът на БСП навестява електората и по-малко от всичко се нуждае от „горещ картоф,“ от който се разнася познатият от времето на премиерското му управление мирис на „братски“ конфликт на интереси. Настоящият строителен проект на Карадере датира от преди 7 години, като един от архитектите му е братът на Сергей – арх. Георгий Станишев. Сергей бе премиер тогава, казусът с участието на Георгий дори стигна до парламента. Въпреки, че „семейство Станишеви” откричат категорично да имат ангажимент в настоящото начинание, публикувани от „Биволъ“ документи доказват, че Георгий има пряко участие, изразяващо се вероятно в седем цифрена печалба, от евентуалната му реализация. Внезапният завой на държавата, спешната прокарване на меморандума през МС, и погазването на законовите изисквания, правят всяка дума или стъпка на Сергей Станишев по казуса „Карадере” са много интересни.
Във Варна Станишев не проронва нито дума за Карадере или Бяла. Но на пресконференция е попитан дали правителството не е допуснало грешка. С половин уста Станишев признава, че такава има. Но лидерът на БСП говори единствено за „медийна грешка” –, че Министерски съвет не трябвало да се занимава с проекта преди изборите. „Темата се използва за политически цели”, изплюва камъчето Станишев. С други думи, проектът трябва да се състои, само че моментът на огласяването преди изборите бил неподходящ, тъй като е в пълно противоречие с програмните обещания на соцпартията за опазване на природата по Черноморието и спиране на заменките.-  Лидерът на БСП претопля миналогодишната оферта, според която МОСВ щяло да представи в средата на лятото план за създаване на Национален парк „Българско Черноморие”. Обещанието на Станишевда няма строителство в защитени територии в края на пресконференцията пък е помрачено от демонстрираното от него миг по-късно „незнание“ за проблема на първият погубен по инвеститорски прищевки природен парк край морето „Камчийски пясъци” – непосредствено до Карадере.

В търсене на решения

За разлика от „Камчийски пясъци,“ природата в Карадере засега е непокътната. “Не съм съгласен с надписите тук – “мафия”, “ограбване”” и т.н., казва жителят на Горица Детелин Вучков, сочейки плакатите на протеста в събота. Той самият участва в него, но не иска силни думи. “Работата е много проста. Елементарна е. Толкова ли е сложно общината да сложи няколко екотоалетни на плажа, да извозва по-редовно контейнерите? Ако го направи, всичко се решава” , казва Детелин. Прав е – ако община Бяла положи усилия да поддържа чистота на Карадере, пада аргументът, че на плажа е мръсно и се нуждае от стопанин. А ако не се нуждае, ще остане на хората, които го ползват свободно, на воля, без да се тълпят хавлия до хавлия. Защото плажът на Карадере е голям и място на него има за всички. Нещо повече – право да го ползват трябва да имат всички, както повелява Конституцията.
 

Още по темата:

МИЕ или не МИЕ? Ведомството отказва обосновано инвестиционен клас А за Карадере; внася предложението в МС 9 месеца по-късно, 21.03.2014

Отговор на МОСВ през август 2013 относно проекта за застрояване на Карадере, 20.03.2014

Зелените срещу инвестиционен клас за Карадере, 10.09.2013

Арх. Петър Захаринов за горите и Карадере 12.02.2012

Отговор на РИОСВ-Бургас до "Дарматекс" 10.07.2011

Да спасим Карадере 16.06.2011