Необходими са промени в механизмите за гражданско участие, отчитат експерти

Държавата все още се страхува от участието на гражданите в държавните съвети и другите органи за държавна и местна власт и се опитва да ги държи под контрол чрез най-различни процедурни похвати. До това заключение стигат авторите на доклад „Участие за природа. Представителството на природозащитни организации в съвети и други органи на държавната и местна власт“, който беше представен на 22 февруари по време на пресконференция в БТА.

Докладът, изготвен от инж. Тома Белев и д-р Павел Антонов, цели да повиши разбирането на механизмите на гражданско представителство в България и да формулира насоки за подобряването на тяхната ефективност, демократичност и прозрачност.

В рамките на изследването са анализирани механизми за гражданско участие в 181 държавни и обществени институции и 265 общини, като фокусът е поставен върху 24 институции с конкретна природозащитна функция, на базата на което са формулирани препоръки за подобряване на съществуващите практики.

Нужда от промени

Докладът отчита необходимостта от промени в механизмите за гражданско представителство, за да се подобри ефективността им. „Наблюдава се основен дефицит на разбиране и подкрепа от страна на държавните институции за полезната функция на гражданското представителство“, коментират авторите.

Белев и Антонов обърнаха внимание на негативните черти в съществуващите механизми като  наличието на съвети без гражданско представителство, ограничението в правото на глас и невъзможността за пълноценно взимане на решения в други съвети, както и на преобладаващия брой на представители на държавните институции тези на гражданите, бизнеса, академичните среди и др., който обезсмисля гражданското участие при гласуване с вишегласие.

Според авторите, на фона на тези особености към представителите на гражданските организации има множество нерегламентирани изисквания, чиято цел понякога е да ограничи участието на конкретен представител, смятат авторите. Отбелязват още, че изискванията за експертност не се прилагат еднакво към представителите на НПО и държавните институциите.

Към по-ефективно участие

По време на пресконференцията авторите на изследването предложиха препоръки за подобряването на опасността представителите на гражданските организации да  участват в държавните съвети единствено, за да легитимират решенията на властта.

Сред по-важните препоръки, формулирани от експертите, са максимално ясно дефиниране на функциите и отговорностите в съветите с гражданско представителство, уеднаквяване на квотите на различните страни в консултативните съвети, избягване на вишегласието като метод на гласуване или учредяване на равностойни права на глас и от страна на представителите на НПО.

Важно е още да се въведат качествени критерии избор на НПО представители и ясни универсални критерии към нивото на експертиза на участниците в експертните съвети, както и ясно регламентиране в правната уредба на участието на НПО във вземането на решения на национално и местно ниво, отбелязват още експертите.

„Очевидно за реализирането на подобно намерение са нужни дълбочинни промени в обществената култура на отношение между гражданите, държавата и политическата класа и бизнеса. Немалка част от тези промени засягат и функциите на гражданския сектор, които няма как да се регулират напълно „отвън“ – чрез закони, регламенти, заповеди и механизми, създадени от държавата. Напротив, гражданското общество трябва да ги наложи най-напред върху себе си, като въведе действащи механизми на саморегулация.“ – обобщиха специалистите ролята на гражданското общество и шансът му само да определи правилата на кого вярва и от кого да бъде представлявано, като по този начин се измъкне от опита за контрол от страна на държавата.

Основните изводи на изследването потвърди и Ива Таралежкова от „Форум Гражданско Участие”, която сподели своите наблюдения, анализирани според т.нар. „Индекс за гражданско участие“. По време на пресконференцията тя връчи на „БлуЛинк” награда на ФГУ за гражданско участие за активната гражданска позиция и принос в сферата на гражданското участие на фондацията.

Доклад „Участие за природа. Представителство на природозащитни организации в съвети и други органи на държавната и местна власт“ е част от проект “Участие за природа”, изпълнен от Българска фондация Биоразнообразие в партньорство с мрежа за гражданско действие Блулинк и Екологично сдружение За Земята с помощта на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (www.ngogrants.bg).

Пълен текст на доклада може да свалите от тук.

Сподели