Несломимите

Адвокатката правозащитничка Деница Любенова за съпротивата срещу “закона на омразата” през лятото на 2024, на живо, в интернет и в медиите.

Времето, когато малцинствата бяха безправни, а в училище се изливаше идеологическа пропаганда срещу тях, не беше толкова отдавна, че да го забравим. Ако властващите днес не успеят да върнат България към онова мракобесно време, заслугата ще е на тези, които протестират! В тази история - срещу опита да се смачкат науката и познанието за различните полови идентичности, и дори самото им споменаване в българското училищно образование. Сред тях са Деница Любенова и “Действие” - правозащитна организация, с мисия да допринесе за устойчива промяна в живота на ЛГБТИК+ хората в България.

На 07.08.2024 г. НС се зае да забранява  "пропагандата" в училище на "нетрадиционна сексуална ориентация". Депутатът от "Възраждане"  Даниел Проданов (на снимката от партийния сайт, вляво, заедно с лидера си Костадин Костадинов) внесе такива промени в  Закона за училищно и предучилищно образование. Те скорострелно минаха през парламентарните комисии, при все че липсват сведения за такава “пропаганда”, каквото и да се има предвид. 

“Още сутринта бяхме изпратили становище до всички народни представители през системата за електронно връчване;  повече нямаше какво да направим!”, спомня си Деница Любенова, адвокат по дела, свързани с правата на гей двойките в България и деен организатор на "София прайд". С младежката ЛГБТ организация „Действие“, която ръководи, тя продължава съпротивата срещу новото законодателство, станало известно като “закона на омразата”. 

С подкрепата на ГЕРБ, ДПС-Пеевски, БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и независими депутати, мракобесните предложения бяха приети от НС на две четения в един и същи ден. Първата забранява в системата на предучилищното и училищното образование действия, свързани с “Извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната. Втората въведе определение на термина "нетрадиционна сексуална ориентация", сериозно взаимствано  от “Уикипедия”. То обхваща: "различни от общоприетите и заложените в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове".

Освен видимо единодушие, така рядко срещаното в българския парламент законодателно темпо демонстрира явен стремеж да се избегне реакция от институциите на ЕС и мнозинството български граждани, които подкрепят европейската ценностна ориентация на страната си.

Протест!

И все пак те реагираха! “Действие”, “ЛевФем”, “Феминистка библиотека”, “Феминистки мобилизации”, БФЖ, Български фонд за жените(БФЖ), The Orion Grid и много други организации, колективи и хора се надигнаха в защита на правата на малцинствата, индивидуалните свободи и европейските ценности. Призивът им екна незабавно в социалните мрежи и по малкото все още чувствителни към посегателствата срещу правата на половите малцинства медии. 

Още същия ден демонстрация под надслов "Училища за всички! Да спрем закона на омразата!" събра стотици на площад "Независимост" в София, току до Народното събрание (банер за втория ден на протеста от "ЛевФем"горе). Всички те чуха и потвърдиха аргументите, с които водещи неправителствени и международни организации, както и комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Майкъл О’Флеърти осъдиха “закона на омразата”. Според тях той противоречи на Конституцията на Република България; на Закона за защита от дискриминация; на редица норми на правото на Европейския съюз (ЕС); на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ); на Конвенцията на ООН за правата на детето, и на Международния пакт за граждански и политически права, както и на други международни споразумения и договори, по които България е страна.

След мълниеносното приемане на закона, на протестиращите остана една последна стъпка за спиране на закона на омразата: “Единственото, което можехме да направим, беше искане до президента да наложи вето”, разказва Любенова. Не възлагат особено високи надежди на Румен Радев. Макар и избран с прогресивна лява политическа платформа, действащият и в момента президент неведнъж е показвал консервативна проруска позиция, а въпросният закон е солидно вдъхновен от Кремъл, коментира Любенова. Но са длъжни да опитат!

Дейни в интернет

Две неправителствени организации - "Действие" и "Будителките" - спешно инициират отворено писмо, с което настояват Румен Радев да върне приетия закон. За събиране на подкрепа ползват обикновен гугъл формуляр.

“Честно казано нямахме време да избираме кой инструмент и коя платформа е най-добре да бъде използвана, тъй като бяхме притиснати от срока, в който президентът може да наложи вето и да подпише закона”, обяснява Любенова. Според разказа ѝ, организаторите са предпочели да работят с платформи, които са им познати, могат лесно да създадат екселските таблици, и всичко да е съобразено с GDPR.

В работата си “Действие” ползва социални медии: Facebook, Instragram, LinkedIn, YouTube. За вътрешни комуникации боравят с мейлинг лист на MailOut. Имат и група от външни получатели, с които комуникират на ежемесечна база през уебсайта на организацията.

Организацията поддържа видеоподкаст (скрийншот горе), излъчва видео и звук, изработвано от външен оператор, защото  “нямаме възможност сами да го правим”, признава Любенова.

Но отношението ѝ към дигиталните канали не е безкритично: “Много бихме се радвали да не се налага да използваме Meta заради всичко, което се случва в САЩ в момента.

Една от платформите за спешно събиране на подписи е “РавниБГ”. Гражданското обединение, в което “Действие” членува, свързва 37 граждански организации, които работят в защита на демокрацията, човешките права, уязвими групи, устойчиво развитие, застъпничество и други каузи. “Решихме, че с даване на срок, и без изказани възражения, петицията може да бъде подписана от "РавниБГ" от името на всички членуващи организации”, споделя координаторката на обединението Александра Камбурова от БФЖ.

“РавниБГ е чудесна коалиция, която играе съществена роля да намира пресечната точка между организациите в България, и да се опитва да обясни, че проблемът на всички тях е един и същ - това, което може да се случи на една, може да се случи и на всички други", коментира на свой ред Деница Любенова.

Медиите - ключов съюзник

За четири дни апелът до президента Радев за спиране на “закона на омразата” бе подкрепен от 76 неправителствени организации, а подписката - от 7038 души. В понеделник, 11.08.2024, правозащитниците внесоха символично подписите на хартия в канцеларията на президента.

А там ги посрещнаха журналистите. Внасянето на подписката отразиха над 30 журналисти, сред които имаше екипи на трите национални телевизионни канала.

“През цялото време медиите бяха позитивно настроени към нас, към темата, която повдигаме: получи се доста голям интерес и доста добро отразяване,” разказва Любенова. И това не е изключение!

По нейни наблюдения никога през последните 5 години усилията на “Действие” не са имали негативно медийно отразяване. “Не сме попадали в медийно мълчание и в медийна изолация, напротив: и когато водихме делото “Панчарево”, и при решението на ЕСПЧ за "Коилова и Бабулкова срещу България" за признаване на брак сключен в чужбина, и по други дела, сме получавали и по-широко и по-позитивно отразяване”, споделя адвокатката. Наблюдение, което донякъде контрастира с често негативните оценки и очаквания за медийната среда в България.

След първия протест пред НС и внасянето на петицията, ЛГБТИ общността продължи да протестира с искания за вето от президента срещу “закона на омразата”. Румен Радев не откликна и подписа закона на 15.08.2024 г.

Гражданско събуждане

“Не съм най-оптимистичният човек”, признава Деница Любенова. Не е учудващо за човек, който проследява процеси на обезправяване чрез законодателни предложения в България и със застъпничество срещу тях пред национални и международни институции. “Това, което наблюдавам, е че нищо не работи вече: натиск отвън, отвътре, от международни институции, от обществото,” споделя тя.

Но не се предава! Възприема мощната реакция на писмото до президента като начало на едно гражданско събуждане. “Това което всички трябва да разберем като общество, е че не е въпрос на ЛГБТ права. Българската държава бавно но упорито върви към погазване на принципите на демокрацията”, предупреждава Любенова. И заявява: “Ако не си дадем сметка за това като общество, съдбата която сполетява ЛГБТ хората, ромите, ще сполети всички. Хубаво е да се замисляме за тези процеси, защото от един момент нататък стават необратими.”

“Действие” стартира през 2010 г. като неформален колектив (тяхна акция на снимката долу). През 2012 г. е регистрирана. Деница Любенова се включва след завръщането си в България през 2015 г. Преди това е завършила международно публично право в Холандия. И решава да приложи наученото в практиката.

"Познавам добре инструментите на международното право за човешки права и си казах, че би било супер ако мога да докажа, че липсата на правна защита на ЛГБТ хората е целенасочена политика на държавата”, споделя адвокатката. Ето историята и от първо лице:

“Това ми беше някаква хрумка - идвайки от научната общност тук, където към този момент нямаше абсолютно нищо. Малко по малко започнах в началото абсолютно сама да търся и да бутам към това организацията да се занимава с правни теми. Нещата се развиха доста бързо и нашироко, защото очевидно имаше - и все още има - огромна нужда от разясняване на права. От това как ние можем да търсим възможности да си защитаваме правата”.

“Другата голяма тема към онзи момент за организацията, беше промяната в законодателството. Стигнахме до извода, че единственият начин да променим правната рамка, при липсата на желание от законодателя, е чрез натиск от международни институции. А такъв начин може да бъде приложен единствено когато предложим промени, които възпрепятстват законодателно закрепена дискриминация срещу ЛГБТ общността. Това се получава единствено чрез водене на т.нар. Стратегически дела.”

“Така бавно, и през годините вадим, случаи на потресаващи законодателни решения, в резултат от които се получава дискриминация и обезправяване на ЛГБТИ хората. Базирайки се на тази практика от последните 10 години, в края на 2024 г. Доц. Деяна Марчева от НБУ издаде сборник “Безправието и дехуманизирането на ЛГБТИК+ хората в България ”.

Адв. Деница Любенова, на снимката, през м.март 2025 г. като процесуален представител пред съда на Европейския съюз по делото Шипов, свързано с българска транс жена, живееща в Италия, на която многократно е отказвано правно признаване на пола от българските съдилища. Делото е решаваща стъпка за защитата на транс хората в Европа, много от които все още са лишени от каквото и да е правно признаване на своята полова идентичност в някои страни от ЕС, включително България.

Подкрепа

Потърсете правна помощ или докладвайте инцидент на https://www.deystvie.org/lp-intro

Следете уеб сайта и  Фейсбук страницата на ЛГБТ организация “Действие” за актуални новини, както и тази на Феминистки мобилизации за предстоящи протести. 

Купете подаръци и артикули от онлайн магазина на "Действие" на https://www.deystvie.org/shop

Включете се в  “Действие”.  Членството може да бъде асоциирано (10 евро на месец) или пълноправно (25 евро на месец).

Подкрепете с дарение сдружение "ЛГБТИ Действие" по банковата им сметка IBAN: BG20UNCR70001523122810 или с карта през PayPal .

Мрежата за гражданско действие “БлуЛинк” разказва 7 истории за инициативи от членове на “Равни БГ” с фокус върху стратегическото използване на информационни истории. „Равни БГ“ обединява 37 граждански организации, които работят в области като защита на човешките права, уязвими групи, устойчиво развитие, върховенство на закона и застъпничество. Проектът се осъществява с подкрепа от Солидарния фонд на гражданското обединение.

Публикация в рамките на "РавниБГ", с финансовата подкрепа  по Солидарния фонд на “Равни БГ”, средствата за който са предоставени на Български фонд за жените (БФЖ) по програма Strong and Resilient Civil Society in Europe на европейската филантропска инициатива за демокрация и солидарност Civitates на Мрежата на европейските организации (Network of European Foundations).

Още дигитални истории от BlueLink.net за "РавниБГ" и информация за проекта:

Как използваме интернет - седем истории за свободи и права

DigiComs: Врата към гражданското общество

Смели сърца: Хората с увреждания променят лицето на доброволчеството

Сила в рисунка: Младите хора срещу насилието

Истина преди лъжата: Как Factcheck.bg се бори с дезинформацията