Новият план за енергетика и климат: по-амбициозни цели, но без план за постигането им

Актуализираният Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на България, публикуван за обществено обсъждане на 13 юни, има много по-високи климатични цели спрямо предишната версия от януари, но липсва конкретика за тяхното постигане и финансиране. Например няма ясен план за енергийната трансформация на въглищните региони и ефективно използване на европейските средства за справедлив преход. Липсата на конкретика поставя под въпрос бъдещото изпълнение на ИНПЕК, още повече, че дори детайлно разписани планове като Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. не се изпълняват добре. В допълнение, заложените в ИНПЕК мащабни инвестиции в нови ядрени мощности не изглеждат оправдани от гледна точка на реалните енергийни нужди на страната и прогнозите за спад в потреблението. Изглежда по-целесъобразно те да бъдат пренасочени към саниране, където има остър недостиг на финансиране, а мярката би намалила сметките за ток на домакинствата. Около тези мнения се обединиха енергийни експерти и представители на граждански организации по време събитието „На финалната права: Актуализация на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата.“ То беше организирано от Фондация „БлуЛинк“  и Центъра за изследване на демокрацията на 21 юни в София.

Какво е ИНПЕК?

Интегрираните планове в областта на енергетиката и климата са стратегически документи, в които държавите членки на ЕС описват как ще намалят емисиите си на парникови газове (ПГ) до 2030 г. в различните сектори от икономиката, за да помогнат за ограничаването на изменението на климата и да допринесат към общата цел на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. По-конкретно, плановете трябва да описват политиките и мерките на държавите в 5 области: 1) енергийна ефективност; 2) енергийна сигурност; 3) осигуряване на междусистемни връзки с вътрешния енергиен пазар на ЕС; 4) повишаване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в крайното общо потребление на енергия и намаляване на емисиите на ПГ по сектори (индустрия, транспорт, отопление и охлаждане на сградите); 5) инвестиране в изследвания и иновации, свързани с чистите технологии.

Планираното производство на електроенергия значително надвишава прогнозното потребление

Според Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Център за изследване на демокрацията (ЦИД), прогнозите за потребление на електроенергия съзнателно се завишават, за да бъде оправдан строежът на големи енергийни мощности, като АЕЦ. Но новите ядрени реактори в АЕЦ "Козлодуй" следва да се отложат за след 2040 г., когато ще могат постепенно да заменят съществуващите блокове, смятат експертите в ЦИД.

Участие на обществеността в изготвянето на ИНПЕК

ИНПЕК беше публикуван на 13 юни, а срокът за обществени консултации беше едва 2 седмици – крайно недостатъчно за качествено ангажиране на обществеността, предвид обема и сложността на документа (400 страници). Все пак важно подобрение в обществените консултации е подробното описание на становищата и препоръките от социални партньори, неправителствени организации, частни и държавни енергийни компании, индустриални асоциации, икономически институти и граждани.

Фондация “БлуЛинк” от години работи за подобряване на участието на обществеността в обсъждането на стратегически документи като ИНПЕК. Фондацията препоръчва становищата по ИНПЕК да бъдат поместени в таблица, в която да бъде ясно от кои организации идват препоръките, дали коментарите им са отразени и ако не -- защо. Това каза Полина Славчева, ръководител на климатичните проекти на “БлуЛинк”. Представителят на „Грийнпийс“,  Кристиян Димитров, също обърна внимание на факта, че планът изброява препоръките на заинтересованите страни, но много от тях не са залегнали в него и е неясно защо.

Качественото ангажиране на обществеността в обсъждането на документи за стратегическото развитие на България е важно за подобряването на съдържанието им. Освен това този процес дава повече легитимност на плановете и помага за тяхното по-добро възприемане от различните заинтересовани страни. Това важи с особена сила за общностите, засегнати в най-голяма степен от енергийния преход, като трите въглищни региона на България.

Освен това гарантирането на обществено обсъждане е задължително според Регламента на ЕС относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. От своя страна Регламентът се позовава на разпоредбите за участието на обществеността в Директивата за екологична оценка и в Орхуската конвенция.

Справедлив ли е преходът у нас за най-бедните и засегна от него?

„България продължава да бъде една от най-енергоемките икономики и има висок дял на парникови газове в Европейския съюз,“ каза Мария Невитала-Рей, анализатор по въпросите на климата и енергийната политика в Института за реформи – Полша (ИРП). „Въпреки че има стабилен икономически растеж, той е умерен в сравнение с по-развитите страни от ЕС. Затова и предизвикателствата пред постигането на климатична неутралност в България са по-големи,“ каза тя.

Невитала-Рей сравни плановете за енергетика и климат на Полша, България, Италия и Германия, и по-специално степента, в която те адресират проблемите на въглищните региони, които са най-засегнати от енергийния преход, както и на уязвимите хора. И четирите държави изпитват затруднения в очертаването на ясни амбиции и мерки, каза Невитала-Рей. Например държавите не описват в детайли как ще финансират прехода и не споменават транспортната бедност (макар да залагат мерки, които индиректно я адресират). Конкретните препоръки за България са да опише подробно стъпките, които ще предприеме по пътя към декарбонизация, особено по отношение на помощта към уязвимите групи (хора в енергийна и транспортна бедност, жени, т.н.).

Анализът, който извършихме заедно с Института за реформи – Полша, като оценихме степента, в която България е приложила принципите на справедливия преход в актуализирания Национален план в областта на енергетиката и климата, е особено важен на фона на икономическите, социалните и политическите сътресения, които съпровождат всяка радикална промяна като тази към нисковъглеродна икономика, сподели правният експерт на “БлуЛинк” Пламен Пеев. Ако ИНПЕК и всички други стратегии и планове в областта на енергетиката и климата следват тези принципи, преходът към климатична неутралност може да се извърши по начин, по който отрицателните последици за засегнатите регионални и местни общности и уязвимите лица бъдат сведени до минимум, като едновременно се използват всички възможности, които този преход носи, за подобряването на живота и благосъстоянието на тези общности, подчерта Пеев.

За съжаление у нас липсва политическа воля за решаването на проблема с енергийната бедност и един от симптомите на този проблем е, че няма органи, които да прилагат мерки в тази насока. Липсва отговор на въпросите какво и докога цели да постигне страната ни. Това каза Ася Добруджалиева, проектен мениджър в „Хабитат България“. В допълнение, помощта за енергийно бедни е основно под формата на дърва за огрев, което води до замърсяване на въздуха и създава здравословни проблеми, каза Добруджалиева. България трябва да си постави за цел да намали енергийната бедност до под 10% от домакинствата до 2030 г. и да я премахване до 2050 г., смятат експертите на ЦИД. За енергийно бедните трябва да бъдат разработени и конкретни мерки за енергийна ефективност. В момента над 40% от домакинствата у нас са енергийно бедни.

Финансирането на мерките за енергийна ефективност все още буксува

Актуализираният ИНПЕК си поставя по-високи цели по отношение на енергийната ефективност, но не са разписани конкретни мерки за постигането и финансирането им, въпреки провеждането на многобройни консултации с международни финансови и други институции именно за използването на публичния ресурс в тази насока. В допълнение, промените в плана не отговарят на препоръките на ЕК за енергийна ефективност към България. Това каза Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“.
Експертите на ЦИД очертаха нуждата от стимули за частни инвестиции в енергийна ефективност на домакинствата, въвеждането на стандарти, които да гарантират висок процент енергийни спестявания, както и улеснението на гражданите с услуги на едно гише.

Държавата не разпознава ролята на енергийните общности и потенциала за производство на енергия от ВЕИ в урбанизирани и нарушени терени

„Липсва разбиране от страна на администрацията за това какво са енергийните общности и защо са необходими. Съответно, в ИНПЕК липсва цел за брой нови енергийни общности, както и за количеството енергия, произведено от тези нови потребители. Ако няма цел, няма и стимул за премахване на пречките пред тях – като липсата на либерализация на пазара, на нетно отчитане (бел.ред., при което при изчислението на сметката за ток се отчита подадената от потребителя-производител към мрежата електроенергия), на цифровизация на енергийната система, на интелигентни измервателни уреди. Така рискуваме единствено бизнесът да се възползва от възможността за създаване на енергийни общности, за да продава електроенергия, докато ролята на общностите е социална.“ Това каза Кристиян Димитров, координатор на кампания „Енергийни общности“, „Грийнпийс-България“.

Друг сериозен проблем, който Димитров очерта, е липсата на конкретни цели за ВЕИ в урбанизирани и нарушени терени, които могат да осигурят 94%-99% от заложените в Националната стратегия за устойчиво енергийно развитие на България цели за производство на електроенергия от солари до 2050 г.

За да продължаваме да подкрепяме използването на интернет за конструктивен обмен на мнения и анализи за опазване на околната среда, общоевропейски ценности и демокрация,  гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, имаме нужда от самостоятелност. За да подкрепите Мрежата за гражданско действие BlueLink.net, направeте дарениe тук  за фондация „БлуЛинк“. Повече за мисията, визията и дейностите на "БлуЛинк" може да научите тук.