Обсъждане на актуализирани Национални планове за енергетика и климат (НПЕК)

На 06.02.2025 г. се състоя уебинарът „ Европейско управление за справедлив и честен преход: отразяване на процеса на преразглеждане на НПЕК“ по проект, в който „БлуЛинк“ си партнира с Reform Institute, Ecologic Institute, Германия и ЕCCO, Италия в изследването на актуализираните национални планове за енергетика и климат (НПЕК) на България, Полша Германия и Италия.
Ръководителят на проекта Александър Сниегоцки (Alexander Sniegocki), директор на полския Reform Institute, водеща организация за проекта, откри срещата. В нея взеха участие 25 представители на партньорите, на организации, заинтересовани от осъществяване на справедливия енергиен преход, и експерти.
Резултатите от изследването на актуализираните НПЕК представи Мария Ниевитала-Рей (Maria Niewitala-Rej), анализатор на политики за климат и енергия в Reform Institute. Тя подчерта значимостта на публичните консултации в процеса на разработване и актуализиране на НПЕК, там където са провеждани, резултатите са по-добри. Бяха представени докладите, изготвени от Института за реформи, като докладът за България, озаглавен „Териториални и разпределителни аспекти на справедливия преход в актуализирания Национален план за енергетика и климат на България“ бе изготвен в партньорство с фондация „БлуЛинк“. Един от общите изводите в изследването е, че въпреки различната социално-икономическа ситуация в изследваните държави, НПЕК не разглеждат в достатъчна степен въпросите на справедливия преход.

Анализът на Института за реформи и БлуЛинк показва, че в повечето аспекти актуализираният български ИНПЕК е по-добър от проекта от февруари 2024 г., но не може да се твърди, че има значително подобрение. Най-голям напредък се наблюдава в подкрепата за местните икономики и общности и на условията на труд и преквалификация. България остава една от най-енергоемките икономики и има висок дял в емисиите на парникови газове в Европейския съюз. Въпреки че през последните години България отбелязва стабилен икономически растеж, той е умерен в сравнение с по-развитите икономики на ЕС. Поради това предизвикателството за постигане на неутралност по отношение на климата е по-голямо в България, отколкото в много други държави от ЕС. Ето защо незавършената работа по актуализацията на ИНПЕК е тревожен знак.

Изследването на актуализираните НПЕК е добра база да се говори повече за справедливия преход, заяви Михал Войтило (Mihal Wojtylo), анализатор публични политики от Reform Institute. Преходът трябва да е ясен и разбираем и за гражданите, и за институциите. На обществото трябва да се показва, че той носи реални ползи, като финансови приходи и . Транспортната бедност и преодоляването й не са разгледани в плановете, въпреки, че Европейскта комисия ги признава за важни в процеса на прехода. Войтило обърна внимание, че за по-добри резултати публичните консултации при разработване и актуализиране на НПЕК трябва да започват възможно най-рано. 

Представителката на WWF се спря на въпроса защо е трудно да се изработи добър НПЕК - необходима е политическа воля, необходимо е да се проявява загриженост към областите, в които са идентифицирани слабости.
Александър Сньегоцки подчерта някои от факторите, важни за изработване на НПЕК: наличност на необходимите финансови средства; политическа воля; поставяне на приоритети и техническа помощ.
В заключение, експертите подчертаха необходимостта от изясняване на ролята на справедливия преход за обществото, въвеждане на формални изисквания към НПЕК, както и ефективни порцедури за мониторинг и оценка на изпълнението на плановете. Финансирането на мерки, които да насърчават справедливия преход, както и широкият обществен диалог и участие на обществеността в процеса на изпълнение на НПЕК, са необходими условия за успеха на тези планове, както и на цялостната климатична политика на европейско и национално ниво, препоръчаха експертите.

С резултатите от анализа на актуализираните НПЕК можете да се запознаете тук

Проектът е изпълнен от Reform Institute, Полша, в партньорство с „БлуЛинк“, Ecologic Institute, Германия и ЕCCO, Италия с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация (ECF).